Харлан Коубън
Непознатият (52)

Петдесет и втора глава

Кунц се беше сдобил от Ингрид с адреса на Едуардовия гараж.

Зае изчаквателна позиция и се приготви да прояви търпение. Но не му се наложи да чака дълго. Едуардо пристигна през планините и мина с колата си по моста „Дингманс Фери“. Кунц тръгна подире му. С пристигането си Едуардо завари там кандидат-скинхеда. Този трябва да е Мертън Сулез, реши Кунц. След тях се появи жената, която трябваше да е Габриела Дънбар.

Остава само още един.

Кунц остана в прикритието си. И в този момент забеляза и друг мъж да се прокрадва през гората. Този пък кой ще е? Възможно ли е Ингрид да беше пропуснала да го спомене? Надали. Към края на разпита Ингрид му беше казала всичко. И не само му беше казала всичко, ами го и умоляваше да сложи край на живота й.

Добре де, кой тогава ще да е тоя?

Кунц остана притаен да види как ще се развият нещата. Видя как Мертън се скри с бухалката за бейзбол зад дървото. Видя и как Габриела се изтъпани на поляната, за да примами онзи да излезе. За една бройка щеше да го предупреди с вик, когато Мертън се приближи отдире му с вдигната във въздуха бухалка. Успя обаче да преглътне вика. Длъжен беше да изчака. За да е сигурен, че всички са се събрали.

Наложи му се да гледа как Мертън стовари бухалката върху тила на другия. Мъжът рухна на земята. А Мертън го изтресе повторно, макар и без нужда. За миг на Кунц му се стори, че целта на Мертън е да убие другия. Това пък щеше да е хептен интересно. Според Ингрид групата им категорично била противник на насилието.

Но промъкналият се през гората, изглежда, я е смятал за заплаха.

Освен ако… не са решили, че той е самият Кунц.

Обмисли това свое предположение. Възможно ли беше групата да е осъзнала, че над тях е надвиснала някаква опасност? Несъмнено вече знаят за смъртта на Ингрид. Той точно на това и разчиташе: вестта да ги принуди да се съберат. Ефектът се беше получил. Но освен всичко друго, беше разчитал и на пълната липса на професионализъм у тях: нима не са пълни аматьори хората, тръгнали да оправят света посредством оповестяването на хорските тайни и тям подобни глупости?

Но пък какво им пречеше да осъзнаят, че са в опасност, предвид гибелта на Ингрид?

Но това не хвърля никаква светлина върху нападението с бухалката.

Няма значение. Предимството на изненадата все още е на страната на Кунц. Просто трябва да прояви още малко търпение. Зачака. Видя как завлякоха вътре пребития. След още пет минути пристигна нова кола.

Караше я Крис Тейлър. Водачът им.

Най-после се събраха всичките. Беше обмислял дали да не ликвидира първо Крис Тейлър, но тогава можеше да подплаши останалите. Търпение му е майката. По-добре да поизчака да види няма ли още някой да цъфне. А освен това да уточни за какво им беше да пребиват другия и какво възнамеряват да му направят по-нататък.

Обиколи безшумно къщата, надничайки през всички прозорци. Не видя никого. Странно. Вътре трябваше да са най-малко петима. Дали пък не се бяха качили на горния етаж или…?

Надникна през прозорчето към мазето от задната страна.

Ето ги!

Нападнатият продължаваше да лежи в безсъзнание на пода. Около едната му китка беше омотана верига за завързване на велосипед, която оттам беше прекарана зад тръба, а после увита и около другата му китка. Останалите — Едуардо, Габриела, Мертън и присъединилият се впоследствие Крис — крачеха нервно като очакващи заколението си животни в клетка. В известен смисъл те точно това и бяха.

Мина час, подир него и втори.

Онзи изобщо не помръдваше. И тъкмо когато Кунц се зачуди дали пък добрият стар Мертън не е успял все пак да го пречука, онзи се размърда върху цимента. Кунц провери полуавтоматичния си деветмилиметров Sig Sauer P239. Всичките осем патрона бяха в пълнителя, в джоба си имаше още няколко — за всеки случай.

Промъкна се с оръжие в ръка към предната врата. Оказа се отключена. Идеално. Мушна се през нея и заслиза на пръсти към мазето.

На горния край на стълбите се спря и се ослуша.

До ушите му достигнаха предимно хубави новини. Най-накратко казано, Крис Тейлър и колегите му нямаха никаква представа кой може да е убил приятелката им Ингрид. Единствената отрицателна вест беше, че пребитият беше напипал връзка между двата смъртни случая — на Ингрид и на Хайди. Кунц поначало беше очаквал някой да стигне до този извод, макар и не толкова бързо.

Няма страшно. Ще се наложи просто освен всички тях да очука и бития. За да се стегне, пак се замисли за Роби в болницата. Така или иначе, всичко правеше заради него. Ще остави ли в такъв случай тези тук да нарушават и в бъдеще законите и да изнудват хората? Или като истински баща ще направи всичко необходимо да облекчи страданията на собственото си семейство?

Изборът не беше чак толкова труден.

Кунц стоеше полуприклекнал на горния край на стълбите, замислил се само за миг за Барб и Роби, когато Едуардо се извърна и го забеляза.

При което Кунц не се поколеба дори за миг.

И тъй като пистолет държеше само Мертън, Кунц застреля първо него в главата. И чак тогава насочи оръжието към Едуардо, който вдигна длан, като да спре куршума.

Така и не успя.

Габриела се разпищя. Кунц обърна дулото към нея и изстреля третия си куршум. Писъците престанаха.

Оставаха още двама.

И Кунц се заспуска чевръсто по стълбите да довърши онова, за което беше дошъл.

 

 

С помощта на телефонния локатор Томас установи, че в момента, в който телефонът му е умрял, баща му се е намирал в района на езерото Шармейн в Дингман, щата Пенсилвания. След което Джоана настоя той да се върне в час и да не се тревожи. В нейна подкрепа се изказа и директорът, който, така или иначе, нямаше да й позволи да отведе момчето със себе си.

Джоана проведе няколко телефонни разговора, докато накрая се свърза с диспечера на полицейското управление на община Шохола, към която се водеше Дингман. Изпрати му указаните от телефонния локатор координати и се помъчи да му разясни ситуацията. Онзи или трудно схващаше, или не виждаше кое му е спешното.

— Че какво толкова е станало?

— Моля ви просто да пратите някого до там.

— Окей. Шерифът Лоуъл обеща да намине.

Джоана скочи в колата си и натисна газта до дупка. Значката й беше подръка, да я показва на колегите, които евентуално щяха да поискат да я спрат. Щеше само да им даде знак да се изравнят с нейната кола и да им я размаха. Половин час по-късно онзи диспечер й позвъни. Колата на Адам така и не видели, а дадените им координати не им позволявали да конкретизират в коя къща може да е — край езерото имало няколко, — а и какво точно искала тя от тях?

— Започнете проверка от врата на врата.

— Съжалявам. От кого е разрешителното за подобен обиск?

— От мен. От вас. От който искате. Дотук са убити две жени. Съпругата на този човек е изчезнала. И той я издирва.

— Ще направим всичко по силите си.