Харлан Коубън
Непознатият (51)

Петдесет и първа глава

Ти защо уби Ингрид?

Някакъв писък на протест се разнесе из главата на Адам в мига, в който се опита да се изправи, или поне да отлепи буза от цимента. Но къде изобщо се намира в момента? В оная колиба от трупи ли? Напъна се да пипне главата си с ръце, но те отказваха да помръднат. Нищо неразбиращият Адам направи и втори опит, и тогава чу дрънченето.

Успя да мерне зад себе си веригата за привързване на велосипед, с която бяха омотани китките му, а оттам минаваше зад вертикалната тръба, която излизаше от пода и влизаше в тавана. Полека-лека започна да добива представа за положението, в което се беше озовал. Намира се в мазе. Пред него е непознатият с вечната му бейзболна шапка. Вдясно от непознатия стои Габриела, а отляво — младеж, вероятно връстник на Томас, с обръсната глава, татуси и куп пиърсинги.

Но и с пистолет в ръка.

Зад тримата стоеше друг мъж, накъм трийсет и нещо, с дълги коси и наченки на брада.

— Вие кои сте? — попита Адам.

— Вече ти казах. Не помниш ли? — пое инициативата непознатият.

Адам пак понечи да седне. Болките едва не го парализираха, но успя да ги преодолее. Да се изправи обаче беше изключено. А и с тези цепещи болки в главата и омотани с верига китки нямаше да стигне далеч. Задоволи се с това да седне и да опре гръб в тръбата.

— Ти си непознатият — каза Адам.

— Да.

— Какво искате от мен?

Младежът с пистолета пристъпи и насочи дулото в Адам. Държеше пищова хоризонтално — явно се беше нагледал на гангста филми.

— Ако не почнеш да говориш, ще ти пръсна черепа.

— Мертън — възпря го непознатият.

— Няма за кога да го чакаме, пич. Да почва да разправя.

Адам изгледа пистолета. После погледна в очите на Мертън. Като нищо ще го направи, мина му през ум. Няма и да се замисли, преди да натисне спусъка.

— Махни този пистолет — обади се на свой ред Габриела.

Мертън не я удостои с внимание, а остана с вперен в Адам поглед.

— Тя ми беше приятелка. — Насочи дулото в лицето на Адам. — Защо уби Ингрид?

— Никого не съм убивал.

— Мръсник!

Ръката на Мертън се разтрепери.

Габриела:

— Не, Мертън.

Без да отмества пистолета от лицето на Адам, Мертън се засили с крачка назад и нанесе на Адам шут, достоен за професионален футболист.

Стоманеният връх на високата му обувка нацели слънчевия сплит под гръдния кош на Адам, който изпъшка и се строполи на една страна.

— Престани! — сряза го непознатият.

— Трябва да ни каже какво знае!

— И това ще стане.

— И какво ще правим сега? — запита паникьосалата се Габриела. — Нали уж щяха да са лесно спечелени пари?

— Те пак са лесно спечелени. И всичко е наред. Успокой се.

— Тая работа хич не ми харесва — обади се дългокосият. — Ама никак.

Габриела:

— Не съм се съгласявала да участвам в отвличане.

— Абе вие няма ли да се овладеете най-после — започна да се изнервя и непознатият. — Изчакайте да разберем първо какво е станало с Ингрид.

Адам изсъска от болка и каза:

— Нямам представа какво е станало с Ингрид.

Всички се извърнаха към него.

— Лъжеш — каза Мертън.

— Вземи да изслушаш…

Мертън го прекъсна с нов ритник в ребрата. Лицето на Адам пак се приземи върху твърдия цимент. Направи нов опит да се свие на кълбо и да отвърже ръцете си, че да обхване с тях цепещата се от болки глава.

— Стига вече, Мертън!

— Никого не съм убивал — успя да промълви Адам.

— О, да, разбира се — озъби се Мертън, а Адам стегна защитната си кълбовидна поза срещу следващия ритник. — И Габриела не си я питал за Крис, нали?

„Крис“. Поне знаеше вече първото име на онзи.

— Чакайте — каза Крис — непознатият.

Приближи се към Адам и попита:

— Тръгнал си да ни откриеш нас двамата с Ингрид, така ли?

Адам кимна.

— И първо стигна до Ингрид.

— Само научих как се казва.

— Какво?

— Името й научих.

— Как?

— Къде е жена ми?

— Моля? — намръщи се Крис.

— Питам…

— Чух какво ме питаш. — И погледна нагоре към Габриела. — Защо сме длъжни да знаем къде е жена ти?

— Защото от теб тръгна всичко — отвърна Адам. Успя със сетни сили да седне. Вече му беше ясно, че е закъсал здравата, че и над жена му е надвиснала опасност, но в същото време си даваше сметка, че онези насреща му не са никакви професионалисти. Въздухът беше изпълнен с вонята на страха им. Веригата за привързване на велосипед беше почнала да се охлабва около китките му, а това можеше да му е от полза, ако успееше да прекара по-близо към себе си Мертън с пистолета. — Ти дойде пръв при мен.

— И ти какво? Тръгна да си отмъщаваш ли?

— Не — каза Адам. — Но вече знам с какво се занимавате.

— Нима?

— Откривате някаква компрометираща човека информация. После го изнудвате.

— Тука бъркаш — възрази Крис.

— Нали и Сюзан Хоуп сте я шантажирали заради фалшивата й бременност? А като отказала да ви плати, сте съобщили на мъжа й по същия начин, по който съобщихте и на мен.

— Ти откъде знаеш за Сюзан Хоуп?

Най-уплашеният и следователно най-опасният от цялата група — Мертън — се провикна:

— Ама той всичките ни е шпионирал!

— Тя беше приятелка на жена ми — отвърна Адам.

— Ох, трябваше и сам да се сетя — призна си Крис. — Значи, точно Сюзан Хоуп е насочила Корийн към онзи сайт?

— Да.

— А ти не смяташ ли, че онова, което и Сюзан, и жена ти са направили, е ужасно? Не си ли даваш сметка колко е лесно човек да излъже с помощта на интернет? Да запази своята анонимност, да лъже и да крие ужасни, разрушителни тайни от близките си? Ние — посочи със замах групата си — просто изравняваме поне донякъде игралния терен.

— Така ли се самозалъгвате? — едва не се изсмя Адам.

— Това е живата истина, ти казвам. Да разгледаме случая с жена ти например. Сайтът „Fake-A-Pregnancy“, като всички подобни сайтове, й е обещал дискретност и тя е повярвала, понеже контактувала със сайта онлайн, а не физически. Нима и ти вярваш в съществуването на истинска анонимност? Нямам предвид разните шпионски изпълнения на властите от рода на НСА. Говоря ти за обикновените хора. Смяташ ли автоматизацията за толкова напреднала, че да не позволява нито един служител да се добере до данните по кредитната ти карта или историята на интернет браузъра ти? Да не би в действителност да вярваш, че хорските тайни са недостъпни? — засмя се Крис.

— Крис? Нали така се казваш?

— Да.

— Пет пари не давам за всичко това, което ми наговори. Интересува ме единствено жена ми.

— А пък аз те осведомих за истината около нея. Отворих ти очите. А ти, вместо да си ми благодарен, тръгна да ни преследваш. Докато в един момент не попадаш на Ингрид…

— Казах ти вече. Изобщо не съм я намирал. Само теб исках да открия.

— Защо? Не провери ли линка, който ти дадох?

— Проверих го.

— Не провери ли след това сметката по кредитната ви карта? Не се ли убеди, че съм ти казал самата истина?

— Убедих се.

— Е, и?

— Тя изчезна.

— Кой? Жена ти ли? — намръщи се Крис.

— Тя.

— Момент. Като казваш, че е изчезнала, това кога стана? След като я изправи пред онова, което научи от мен ли?

Адам мълчеше.

— И тя чак след това избяга, така ли да разбирам?

— Нейното не беше обикновено бягство.

— Хайде стига сме си губили времето — намеси се Мертън. — Не го ли виждаш, че ни баламосва?

— Ти прибра ли колата му да не се вижда? — изгледа го Крис.

Мертън кимна.

— А пък ние извадихме батерията на телефона му. Така че запази спокойствие. Време имаме — каза Крис и пак се обърна към Адам: — Нали ме разбираш, Адам? Жена ти те е измамила. А ти си в правото си да бъдеш осведомен.

— Може — отвърна Адам. — Но не и от теб. — Усети как дясната му китка се заизмъква от веригата. — А приятелката ти Ингрид е мъртва заради теб.

— Ти я уби! — провикна се Мертън.

— Не. Убил я е друг. И не само нея.

— Я разкажи по-подробно.

— Онзи, който е убил приятелката ти, е убил и Хайди Дан.

Сега вече всички се втрещиха. Габриела само промълви:

— Боже мили!

Крис присви очи.

— Повтори пак, ако обичаш!

— На вас това не ви беше известно, така ли? Ингрид не е единствената убита. Застреляли са и Хайди Дан.

— Крис? — прекъсна го Габриела.

— Остави ме да мисля.

— Първо била убита Хайди — продължи Адам. — След нея и Ингрид. А на всичко отгоре и моята жена изчезна. Разбирате ли докъде води вашето разкриване на тайни?

— Млъкни! — сряза го Крис. — Трябва да осмисля всичко.

— Според мен той казва истината — допълни дългокосият.

— Лъже! — кресна Мертън и пак насочи пистолета към Адам. — Но дори и да казва истината, той си остава заплаха за нас. И не ни оставя избор. Разпитвал е, докато е вървял по следите ни.

Адам се постара да запази тона си равномерен:

— Търся единствено жена си.

— Но ние нямаме представа къде може да е тя — рече Габриела.

— И какво ще рече това?

Крис стоеше и гледаше замаяно.

— И Хайди Дан убита?

— Точно така. Нищо чудно моята жена да е следващата. Длъжни сте да ми кажете какво сте й направили.

— Нищо не сме й правили — отговори Крис.

Ръката му беше почти свободна.

— Както казваш и ти самият, дай да почнем от началото — предложи Адам. — След като се опитахте да я шантажирате, как реагира жена ми? С отказ да ви плати ли?

Крис се извърна и изгледа дългокосия зад гърба си. После коленичи пред Адам. Адам беше почти извадил китката си. Но като я извадеше докрай, какво можеше да направи? Мертън беше отстъпил крачка назад. Дори да сграбчеше Крис, Мертън щеше да разполага с достатъчно време, за да се прицели.

— Адам?

— Кажи.

— Ние изобщо не сме шантажирали жена ти. Дори не сме разговаряли с нея.

Адам се обърка напълно.

— Но нали сте изнудвали Сюзан.

— Да.

— И Хайди?

— Да. Но вашият случай беше по-друг.

— По-друг ли?

— Беше ни възложен отвън.

Пълното объркване мигновено изхвърли всичката болка от главата му.

— Наели са ви да ми съобщите онова?

— Поръчката беше да открием свързани с жена ти лъжи и тайни и да ги огласим.

— Кой ви нае?

— Не знам самият клиент как се казва — отвърна Крис, — но поръчката дойде от частната детективска фирма „Си Би Дъбълю“.

Адам усети как върху сърцето му се стовари огромна оловна тежест.

— Какво има? — попита Крис.

— Отвържете ме.

— В никакъв случай — изстъпи се напред Мертън. — Няма да…

В този момент в помещението проехтя гръм. И главата на Мертън експлодира, опръсквайки всичко наоколо с кръв.