Харлан Коубън
Непознатият (45)

Четирийсет и пета глава

„ТОЙ ЗНАЕ“

Крис Тейлър прочете есемеса и за сетен път се запита как точно и къде се бяха пропукали нещата. Срещата с Прайс я беше извършил по външна поръчка. Нищо чудно там да е станал провалът, макар в повечето отношения тъкмо външните поръчки — а те не бяха кой знае колко — да се оказваха най-безопасни. Плащанията идваха от лишена от емоции трета страна — реномирана частна детективска фирма. В едно определено отношение можеше да се каже дори, че са и по-законосъобразна дейност, тъй като не включваха — не, Крис никак не се бои да използва точно тази дума, — не включваха изнудване.

Иначе обичайният протокол беше съвсем елементарен: в интернет откриваш нечия ужасна тайна. И човекът тогава има два избора: да плати, за да не се разчуе тайната му, или да не плати и тайната му да бъде разгласена. И в двата случая Крис оставаше доволен. Крайният резултат беше или печалба (човекът се съгласяваше да бъде изнуден и плащаше), или катарзис (човекът се отърсваше от своята тайна). Реално погледнато, за тях беше най-изгодно хората да не се ограничават само с единия вариант. Парите им бяха нужни, за да поддържат дейността си. Но и от разгласяването на истини се нуждаеха, защото по този начин предприятието им ставаше източник на справедливост и добро.

Споделената тайна вече не е тайна.

Именно тук, може би, се коренеше проблемът с външните поръчки, разсъждаваше Крис. Едуардо най-много настояваше да ги поемат. Убеждаваше ги, че щели да работят само с подбрани реномирани охранителни фирми. А това гарантирало сигурност, леснота и постоянни печалби. Привидно всичко трябваше да е много опростено: фирмата им изпраща име. Едуардо го проверява в базите данни дали няма да се появи отнякъде. В случая с Корийн Прайс името й фигурираше на сайта „Fake-A-Pregnancy.com“. Следваше изплащането на дадена сума или оповестяването на тайната.

Вярно, Корийн Прайс така и не получи възможност да избира. Както е вярно и това, че в крайна сметка тайната й беше оповестена — нали той лично съобщи истината на Адам Прайс. Извърши го обаче най-праволинейно — срещу заплащане в брой. На съдържателя на тайната дори не беше дадена възможността да предпочете изкуплението.

А това беше лошо.

Крис използваше всеобхватното понятие „тайни“, но всъщност за чисти тайни изобщо не можеше да става и дума. По-скоро бяха лъжи, измами, че и по-лоши деяния. Корийн Прайс излъгала съпруга си с фалшивата си бременност. Кимбърли Дан лъжела работливите си родители как точно изкарвала парите за следването си. Кени Молино мамел с помощта на анаболните стероиди. Маркъс — годеникът на Михаела — пък постъпил още по-гадно, след като измамил и съквартиранта си, и бъдещата му жена с порно отмъщението.

Според Крис между тайната и метастазата нямаше никаква разлика. Тайните разлагат плътта, разяждат вътрешностите ти и оставят подире си само някаква негодна черупка. Лично той беше станал непосредствен свидетел на щетите, причинявани от тайните. Когато Крис стана на шестнайсет, любимият му татко — човекът, който го беше научил как се кара колело, водеше го на училище и тренираше детския им бейзболен отбор — извади наяве ужасна, гнояла дълги години тайна.

Не бил биологичният баща на Крис.

Няколко седмици преди сватбата им майка му се събрала за последно със старо нейно гадже, от което забременяла. Самата тя от самото начало подозирала каква е истината, но всичко лъснало окончателно едва тогава, когато се наложило Крис да влезе в болница след автомобилна катастрофа и баща му — обичаният му татко — пожелал да дари кръв.

— Целият ми живот — сподели тогава баща му — премина в една голяма лъжа.

Когато научил истината, бащата на Крис положил усилия да постъпи „както си му е редът“. Убедил себе си, че бащата не е просто дарител на сперма, а е длъжен да се грижи постоянно за своето дете, да му осигурява дом, обич, възпитание и образование. Но така и не успял да се пребори с прекалено дълго гноилата рана.

Три години бяха минали, откак Крис го видя за последно. Ето как тайните променят хора, семейства, човешкия живот.

След като завърши университета, Крис се хвана на работа в наскоро създадената интернет фирма „Даунинг Плейс“. И усети, че буквално е открил своя дом. Независимо от предвзетите претенции на фирмата, тя всъщност се занимаваше с разпространението на тайни, и то от най-гадните. По едно време Крис се зае изключително с дейността на конкретен сайт — „Fake-A-Pregnancy.com“. Компанията залъгваше и себе си, и клиентите, че силиконовите кореми се купували предимно на шега, за подаръци, партита с маски или други подобни „необичайни забавления“. Това, разбира се, не им пречеше да съзнават истината. Защото на теория човек може да си представи как жена отива на парти, направила се на бременна. Но чак пък ехографии? Фалшиви тестове за бременност? Няма какво да се самозалъгват.

Това, което вършат, е зло.

Крис обаче от самото начало беше наясно, че ще е безсмислено да разкрива публично фирмата. Първо, прекалено амбициозна задача беше за сам човек, и второ, колкото и невероятно да му се струваше, „Fake-A-Pregnancy“ имаше дори конкуренция. Нямаше област без конкурентни фирми. Така че събарянето на една от тях само щеше да подсили останалите. И тогава Крис се сети за урока, който, като малък, беше научил не от друг, а от „баща“ си: правиш каквото можеш. Света можеш да спасиш и човек по човек.

Огледа се и намери в сходни фирми неколцина на неговия акъл и със същия достъп до тайни. Някои държаха повече на паричната страна на нещата. Други смятаха, че вършат достойни и справедливи дела, но дори и на самия Крис, който нямаше никакви намерения да води религиозен кръстоносен поход, му се наложи да признае, че новата му дейност в действителност съдържа и нещо като морална мисия.

Така постепенно се оформи основната им петорка — Едуардо, Габриела, Мертън, Ингрид и Крис. Едуардо настояваше да вършели всичко онлайн. Отправяш заплахата онлайн. Разгласяваш тайната в имейл с недоказуем произход. Всичко става при пълна анонимност. Крис обаче не се съгласи. Без значение дали им харесваше или не, тяхното беше съсипване на хора. Внасяш светкавична промяна в живота им. Колкото и да я гримираш, истината си оставаше една: човекът, при когото отиваш, след посещението ти става съвсем друг човек. Такива неща задължително се правят лице в лице. И то със съчувствие и човещина. Тайните пазители са все безлични уеб сайтове, машини, роботи.

Те обаче ще са нещо коренно различно.

Крис прочете отново надписа върху визитката на Адам Прайс и краткия текст от Габриела: ТОЙ ЗНАЕ.

В известен смисъл беше се получила размяна на ролите. Този път самият Крис е човекът, който си има тайна. Но не, неговото е по-друго. Неговата тайна не цели да измамва когото и да било, а да опазва — или той сам в действителност се заблуждава? Дали пък, подобно на онези, срещу които се изправяше, и той да се мъчи просто да намери рационално обяснение за собствената си тайна?

Винаги отчиташе факта, че са се захванали с опасна дейност, че си създават врагове, че има хора, които няма да оценят доброто, ами ще искат да си отмъстят и да си останат в мехура на своята „тайна“.

Ингрид не е вече между живите. Убили са я.

„ТОЙ ЗНАЕ“

Реакцията трябваше да последва от само себе си: да го спрат.