Харлан Коубън
Непознатият (4)

Четвърта глава

Веднага след като се прибраха, Адам влезе в домашния им „офис“ и кликна на линка в имейла.

Появи се страницата на „Fake-A-Pregnancy.com“.

Наложи си да потисне емоциите си. Много добре знаеше, че интернет предлага неща за всякакви вкусове и забежки, включително и такива, които ум не може да ги побере, но самият факт, че съществува сайт, посветен на фалшивата бременност, беше от онези мигове, когато на рационалния човек му иде просто да ревне, да се предаде и да признае поражението си пред най-долните човешки инстинкти.

А под едрите розови букви с малко по-дребен шрифт беше изписан и девизът на фирмата: Най-смешните трикове на всички времена!

Трикове ли?

Кликна на линка към „закупените от вас продукти“. Най-отгоре се мъдреше „СУПЕР НОВ фалшив тест за бременност!“. Адам успя само да завърти глава. Нормалната цена, $34,95, беше зачеркната с червено, вместо нея беше изписана промоционалната — $19,99, а под нея, с получер курсив: „Спестявате $15!“.

Трогателно. Слава Богу, че жена ми не е заплатила редовната!

Стоката била изпратена в „дискретна опаковка“ в рамките на денонощието. По-нататък прочете:

Указания за употреба: Използва се като истинските тестове за бременност!

Уринирате върху листчето и отчитате резултата!

А той всеки път е положителен!

Адам усети как му пресъхна устата.

Изкарайте ангелите на своя приятел, на родителите му, на братовчед си или на своя преподавател!

На братовчеда или на своя преподавател ли? Че на кой може да му е притрябвало да стряска братовчед или професор… На Адам дори не му се мислеше в тази насока.

Отдолу, със ситен шрифт, следваше предупреждение:

ВНИМАНИЕ: Изпратената Ви стока съдържа потенциалната опасност да бъде използвана по безотговорен начин. С попълването и връщането на следния формуляр, Вие поемате ангажимент да не използвате продукта за цели, които биха могли да са незаконни, неморални, измамни или вредни за други лица.

Невероятно. Адам кликна върху снимката на артикула и увеличи изображението на опаковката. Самият тест представляваше бяла лента с червено кръстче, отчитащо наличието на бременност. Напъна се да се сети: същия този тест ли му беше показала Корийн? Изобщо не помнеше. Направил ли си беше труда дори да го погледне? И в това не беше убеден. Пък и колко различно можеха да изглеждат тестовете за бременност?

Само едно помнеше със сигурност: Корийн си беше направила теста, докато той си беше у дома.

А това не беше в нейния стил. Когато беше бременна първо с Томас, после с Райън, и двата пъти му беше съобщила вестта още на вратата, ухилена до уши. Този път обаче беше настояла той да е вкъщи. Това поне се беше загнездило здраво в паметта му. Как лежеше в спалнята и прещракваше каналите на телевизора. Тя влезе в банята. Той очакваше проверката да трае поне няколко минути, а тя съвсем скоро след като влезе, излетя оттам с лентата.

— Гледай, Адам! Бременна съм!

Тогавашната лента приличаше ли на тази на снимката?

Откъде да помни?

Кликна върху втория линк и единствената му реакция беше да отпусне глава върху дланите си.

Изкуствени силиконови кореми!

Предлагаха ги в различни размери: първи триместър (1–12 седмици), втори триместър (13–27 седмици), трети триместър (28–40 седмици). Асортиментът включваше също така свръхедра бременност, близнаци, тризнаци, та дори и четиризнаци. На снимката красива жена гледаше влюбено „бременния“ си корем. Облечена беше в бяло, като булка, и държеше букет от лилии.

Надписът над снимката гласеше:

Бременността — най-сигурният начин да се превърнете в център на вниманието!

Под нея — доста по-открито:

И да получавате по-скъпи подаръци!

Артикулът беше изработен от „силикон с медицинско качество“, обявен от сайта за „най-успешната за момента имитация на истинска кожа!“.

А най-отдолу имаше линкове към видео изказвания на доволни „действителни клиенти на Fake-A-Pregnancy“. Адам кликна върху един. Симпатична брюнетка стоеше засмяна пред обектива и казваше „Здравейте! Обожавам силиконовия си корем. Съвсем като истински е!“. А по-нататък описваше как пратката пристигнала в рамките на два работни дни (е, по-бавно, отколкото тестът за бременност, но пък кой бърза чак толкова за такива неща?) и как със съпруга й били решили да си осиновят дете, но искали да скрият осиновяването от своите приятели. Втора жена, този път червенокоска, обясни, че със съпруга й били прибягнали до услугите на сурогатна майка, но не желаели приятелите им да научат (а пък Адам изрази наум надеждата си, че приятелите им не са достатъчно извратени, че да посетят същия сайт и да ги разкрият). А в последната препоръка трета жена описваше как с помощта на фалшивия корем „изиграла върховен номер“ на приятелите си.

Бая странни приятели трябва да е имала.

И се върна към кошницата за пазаруване. А последният артикул в нея беше… божичко… фалшива ехография.

Дву- или триизмерна! По ваш избор!

Фалшивите ехограми се предлагаха на промоция, срещу $29,99. Гланцови, матови, дори на диапозитив. Имаше място за попълване името на лекаря, на болницата, съответно клиниката, и датата, на която е правена. Можеше да попълниш и пола на зародиша, дори като вероятност („Момче — 80%“), възрастта му, дали са близнаци — всичко, което можеше да ти дойде наум. Срещу още $4,99 можеше да се „прибави и холограмна снимка, за да изглежда по-автентична ехограмата“.

Почна да му се повдига. И за холограма ли се беше изръсила Корийн? Не си спомняше.

И тук уеб сайтът внушаваше, че човек би купил подобно нещо само за майтап. „Идеално за ергенски купони!“ Да, бе, голяма веселба. „Страхотен трик за рождени дни, дори и за Коледа!“ Коледен трик? Увийте фалшивия тест за бременност в луксозна хартия и го оставете под елхата за мама и татко. И гледайте какъв смях само ще падне!

Естествено, всички тези приказки за „трикове“ имаха за цел да предотвратят евентуалните съдебни дела.

Надали някой от този сайт се съмнява, че стоката им може да се използва и за измама.

Давай, Адам! Продължавай да се гневиш. И да се правиш, че не виждаш очевидното.

И пак му се зави свят. Нищо повече няма да научи тази вечер. По-добре да си легне и да обмисли досега наученото. Да не избързва. Залогът е прекалено висок. Запази спокойствие. Ако трябва — блокирай мисленето си.

Пътят му към спалнята минаваше покрай стаите на двамата му синове. Изведнъж му се сториха чупливи, сякаш изградени от яйчени черупки, и му мина през ум, че наученото от непознатия можеше като нищо да ги натроши, ако не проявеше необходимата предпазливост.

Влезе в спалнята, която споделяше със съпругата си. На нощното шкафче на Корийн забеляза дебютния роман на някаква пакистанка, а до него — брой на списанието „Риъл Симпъл“ с подгънати в ъгълчетата за отметка страници. Плюс чифт очила за четене с доста слаб диоптър, които Корийн избягваше да носи пред хората. Радиочасовникът служеше и за зареждане на айфона й. Двамата имаха сходни музикални предпочитания, най-вече към Брус Спрингстийн, когото бяха гледали на живо поне дузина пъти. Адам толкова се вживяваше в музиката му, че на определен етап изгубваше контрол върху себе си. Корийн обаче оставаше съсредоточена докрай: помръдваше по малко, но очите й оставаха насочени почти без прекъсване към сцената.

До нея Адам куфееше като идиот.

Влезе в банята и си изми зъбите. Корийн ползваше за целта някаква свръхмодерна ултразвукова електрическа четка, разработена сякаш от НАСА. Адам беше тотално старомоден в това отношение. На преден план имаше опаковка на „Л’Ореал“, издаваща и досега лека миризма на химическа боя за коса. Изглежда, Корийн беше поприкрила посивяването на косите си, преди да тръгне за Атлантик Сити. Първоначално посивяваха отделни дълги косми, тя ги отскубваше и ги изучаваше. Накрая се намръщваше, вдигаше поредния косъм и обявяваше: „И на твърдост, и на цвят е като тел за съдове“.

Мобилният му телефон иззвъня. Знаеше кой е дори преди да погледне екранчето. Изплю пастата за зъби, изплакна набързо уста и прие разговора.

— Здрасти — рече.

— Адам? — Корийн беше, разбира се.

— Казвай.

— Звънях ти преди малко. — Усети леката паника в гласа й. — Защо не отговори?

— Томас шофираше. Трябваше да съм нащрек.

— О!

Зад нея се носеха музика и смях. Изглежда, беше все още в бара с колегите си.

— И как всъщност се развиха нещата тази вечер?

— Нормално. Взеха го в отбора.

— А Боб как се държа?

— Че как да се държи, освен като простак?

— Нали съм те помолила да се държиш с него като хората.

— Не смятам, че съм длъжен.

— Така и така си е наумил да върне Райън в халфовата линия, за да не се конкурира с Боб младши. Не му давай излишни поводи.

— Корийн?

— Слушам те.

— Късно е вече, а ми предстои труден ден. Дай да отложим целия този разговор за утре вечер, а?

Зад гърба й някой — мъж при това — се заля в мощен смях.

— Сигурен ли си, че всичко е наред? — попита тя.

— Няма проблем — отвърна той и прекрати разговора.

Изплакна четката за зъби и си изми лицето. Корийн беше забременяла преди две години, когато Томас беше на четиринайсет, а Райън на десет. С напредването на възрастта броят на сперматозоидите на Адам беше започнал да спада и предпазните им мерки се бяха свели почти до метода на неизказаната молитва, така че бременността го изненада. Освен дето беше проява на пълна безотговорност от страна и на двама им. Не се бяха договаряли конкретно с Корийн, че няма да имат повече деца, но поне до този момент приемаха това за негласно споразумение.

Адам се погледна за миг в огледалото. Онова вътрешно гласче на дъното на съзнанието му пак почваше да се обажда. Прекоси тихо на бос крак преддверието, пусна уеб браузъра и написа в търсачката „ДНК тест“. Първият отговор гласеше, че такъв можел да се закупи от аптечната верига „Уолгрийнс“. В мига, в който посегна да натисне бутона за поръчка, го обзеха притеснения. Ами ако някой друг у дома получеше кутията и я отвореше? Ще мине утре от там лично да си я вземе.

Прибра се в спалнята и седна на ръба на леглото. И след всичките тези години продължаваше да надушва мощните феромони на Корийн. Или просто страдаше от прекомерно въображение.

Спомни си отново гласа на непознатия:

„Нищо не ти налагаше да останеш с нея.“

Положи глава върху възглавницата, примига по посока на тавана и се отпусна сред едва доловимите шумове на притихналия негов дом.