Харлан Коубън
Непознатият (25)

Двайсет и пета глава

Може ли нещата да са наистина толкова прости?

Да е ставало дума за най-обикновено изнудване, което неочаквано се е провалило? Непознатият се е срещнал със Сюзан Хоуп и е поискал пари срещу мълчание. Тя му отказала. При което онзи разправил на мъжа й за фалшивата бременност.

Нима същото се е случило и с Корийн и Адам?

Защо не? Всичко му звучеше съвсем логично. Онзи първо се е опитал да шантажира семейство Хоуп. Какво му е пречело да опита същото и с тях двамата с Корийн? Искаш пари, а като не ги получиш, издаваш тайната. Именно това е същността на изнудването. На път към дома си обаче Адам продължи да прехвърля наум всичките тези мисли и усети, че нещо някъде не се връзва. Не можеше все още да го напипа, но цялата работа някак си не му миришеше на изнудване.

Корийн беше амбициозна и умна жена. Обмисляше най-подробно нещата и за всичко си имаше предварителен план. Дори непознатият да я е заплашил, че ще проговори, а тя си е наумила да не му плати, сто на сто е щяла да се подготви за подобни събития. А когато Адам я притисна след посещението на непознатия, я свари съвсем неподготвена, без предварително намислен отговор. Оттам и неубедителният й опит да печели време. Самият той не се съмняваше ни най-малко, че беше успял да изненада Корийн.

Защо? Ако онзи се е опитал първо да я изнудва, щеше ли тя да изключи напълно вероятността той да се разприказва пред Адам?

И как в крайна сметка беше реагирала? Като избяга. И пак пълна липса на последователност: побягнала бе най-инстинктивно, без да намекне с нещо нито нему, нито в училище; освен всичко друго, най-неочаквано беше оставила и синовете им в пълно неведение.

Това пък съвсем не беше в стила на Корийн.

Явно нещата стоят другояче.

Превъртя наум назад лентата със събитията в залата на Американския легион. Представи си отново непознатия. А така също и блондинката, която го беше придружила. Спомни си колко спокоен и загрижен му се беше сторил непознатият. И с какво — поне видимо — неудоволствие описа на Адам деянието на Корийн. Без никакви признаци на лудост или антиобществени настроения. Но и без деловитост.

Провери за стотен път от началото на деня приложението „телефонен локатор“ с надеждата, че след Питсбърг Корийн е презаредила батерията. И отново се опита да отгатне дали се е застояла в града, или просто е минавала оттам. Готов беше да се обзаложи, че е било второто. Както и че по някое време се е сетила за възможността на момчетата да им хрумне да я открият с помощта на локатора, при което моментално е изключила или телефона си, или самото приложение.

Добре. Ако приеме, че след като е напуснала Сидърфийлд, Корийн е минала през Питсбърг, накъде се е насочила?

Нямаше никаква представа. Само усещаше, че нещо не е — ама силно не е — наред. Браво! Невероятна проницателност! От друга страна, Корийн го беше помолила да я остави на мира. Дали пък да не се вслуша в желанието й? Да изчака да види как ще се развият нещата? Или да не се залъгва, че омаловажава опасността.

Не трябва ли да потърси помощ? Не е ли време да се обади в полицията, или е още рано?

Адам така и не реши как възнамерява да действа — и двата варианта пораждаха куп въпросителни, — но въпросът му май отпадна почти автоматично, след като завари на ливадата пред дома му да го чакат трима мъже. Единият беше Кал Готесман — онзи, дето непрестанно си наместваше очилата върху носа. А другите двама бяха Трип Еванс и Боб Бейм, по прякор „Гастон“.

Какво, по…?

За частица от секундата само Адам си помисли, че се е случило най-лошото — че е станало нещо с Корийн. Но моментално си каза, че подобна вест щеше да му е съобщена не от тези тримата, а от Лен Гилман — градския полицай, чиито двама синове също тренираха лакрос.

Някой като да чу мислите му, понеже в същия миг иззад ъгъла се появи патрулен автомобил с надписи ПОЛИЦИЯ СИДЪРФИЙЛД от двете страни и плавно спря до тримата мъже. Зад волана седеше Лен Гилман.

Адам усети как сърцето му падна в петите.

Паркира рязко и изскочи навън. Същото стори и Лен Гилман. Краката на Адам се подгънаха. Спринтира със сетни сили до вече четиричленната групичка, събрала се на бордюра пред дома му.

Четиримата го изгледаха строго официално.

— Налага се да си поговорим — каза Лен Гилман.