Харлан Коубън
Непознатият (24)

Двайсет и четвърта глава

Настани Адам на дивана срещу себе си. Въпреки белите стени и бялата мебелировка, апартаментът й изглеждаше мрачен и потискащ. Почти никаква естествена светлина не влизаше през прозорците. Петна не се забелязваха и въпреки това жилището създаваше впечатление на непочистено. „Картините“ по стената, ако можеха така да се нарекат, и за мотел не ставаха.

— От него ли научихте за фалшивата й бременност? — попита Сюзан Хоуп. — Онзи тип и вас ли ви намери?

Адам седеше, а мразовитото усещане отказваше да го напусне. Сюзан Хоуп беше прибрала косите на тила си в нещо като кок, прихванат с кокалена шнола. На дясната си китка носеше по цигански цял куп гривни, които потракваха при всяко нейно движение. Имаше големи, раздалечени очи, които често примигваха. На младини сигурно са й придавали жизнерадостен вид, но сега приличаше на жена, която очаква всеки момент някой да я удари.

— Споменахте, че нищо не сте му платили — приведе се напред Адам.

— Точно така.

— Разкажете ми какво се случи.

Сюзан Хоуп се изправи.

— Да ви предложа вино?

— Не, благодаря.

— То и аз не бива да пия.

— Какво точно стана, Сюзан?

Тя погледна жадно към кухнята. А Адам си спомни друго важно правило при провеждането на разпити, а вероятно и в живота: алкохолът снема задръжките. Прави хората по-приказливи и категорично — според Адам, въпреки съмненията на някои учени — действа и като серум на истината. Така че, ако все пак приемеше гостоприемната й покана, сигурно щеше да поразвърже повече езика й.

— Всъщност бих пийнал една чашка.

— Бяло? Червено?

— Няма значение.

Сюзан се запъти към кухнята с пружиниращи стъпки, които не се вписваха някак си в потискащото й жилище. Отвори хладилника и почна да разправя:

— Работя почасово като касиерка в универсалния магазин „Кол“. Работата ми е приятна, като служителка ползвам отстъпка от цените, а и колегите ми са все приятни хора.

Извади две чаши и почна да сипва.

— Излизам, значи, един ден в обедна почивка. Отвън зад магазина има сгъваеми масички. Отивам, а там ме чака някакъв с бейзболна шапка.

Бейзболна шапка. Адам преглътна.

— Опишете ми го как изглеждаше.

— Млад, бял, кокалест. С вид на зубрач. Може да ви прозвучи странно в светлината на последвалите събития, но всъщност се държеше много любезно. Тонът му беше дружелюбен. И усмивката му беше предразполагаща.

Свърши с наливането на виното.

— И какво стана?

— Ами той изведнъж, изневиделица, ми задава въпрос: „Мъжът ви знае ли?“. Аз онемявам и успявам да кажа нещо от рода на „Моля? Не ви разбирам“. А той продължава: „Знае ли мъжът ви, че бременността ви е фалшива?“.

Сюзан взе едната чаша и отпи солидна глътка. Адам стана и се приближи към нея. Тя му връчи неговата и понечи да се чукнат. Допряха чаши.

— Слушам ви — каза Адам.

— Искаше да знае дали мъжът ми е наясно, че се преструвам. Попитах го той кой е. Не ми отговори. Само каза, че бил непознатият, който разкривал истината. Нещо от този сорт. И притежавал доказателство, че не съм бременна. Отначало реших, че и той, като Корийн, сигурно ме е видял я в „Букендс“, я в „Старбъкс“. Но не помнех аз да съм го виждала, а и начинът, по който говореше… просто не се връзваше с таза вероятност.

Сюзан Хоуп пак отпи от виното. Отпи и той. Напитката имаше вкуса на нещо излязло от рибешки задник.

— И тогава той ми заявява, че искал от мен пет хиляди долара. Ако съм му платяла, щял да се махне завинаги от очите ми, макар след това да добави — и точно туй беше най-странното, — че нямало повече да ми се наложи да лъжа.

— Какво имаше предвид?

— Повтарям ви точните му думи. Сделката, рече, е следната: плащате ми пет хиляди долара и преставате да се правите на бременна, а аз изчезвам завинаги. Но ако съм поддържала заблудата — точно тази дума използва, „заблудата“, — щял да каже истината на мъжа ми. И подчерта, че друго плащане нямало да има.

— И вие какво му казахте?

— Първо го попитах каква ми е гаранцията, ако му повярвам, че след първото плащане няма да има претенции и за второ.

— Той как реагира?

— Пак ми пусна онази негова усмивка и рече: „Не действаме по този начин; не е в нашия стил“. Може да ви прозвучи странно, но аз наистина му повярвах. Може усмивката му да ми е повлияла, може на друго да се дължи. Не знам. Но останах с чувството, че изобщо не ме мами.

— Обаче не му платихте, доколкото разбирам.

— Вие пък откъде знаете? Всъщност, пардон: аз самата ви го споменах. Много съм завеяна. Първо се замислих откъде ще намеря толкова много пари. После се спрях и взех да се питам: чакай, какво пък толкова съм направила в края на краищата? Заблуждавала съм някакви там непознати. Но чак Харолд да съм го лъгала — не съм. Нали така?

— Така — отпи повторно Адам. Майната му на вкуса.

— Не мога да кажа. Сигурно съм искала да изоблича блъфа му. Или ми е било все едно. Но нищо чудно и да ми се е щяло вътрешно онзи да каже на Харолд. Истината ще те освободи, дето има една дума. Сигурно в крайна сметка точно това съм целяла. С надеждата Харолд да го възприеме като зов за помощ. И да започне да ми обръща повече внимание.

— Това обаче не се случи — подсказа Адам.

— Ама хич. Нямам представа кога и какво е разправял онзи на Харолд. Само знам, че го е направил. И дал на Харолд някакъв линк да се убеди какви неща съм поръчала онлайн от оня сайт за фалшиви бременности. И Харолд пощуря. Вместо да му се отворят очите за моите страдания, получи се точно обратното. Самоувереността му съвсем спадна. Вманиачи се на темата липса на мъжество. Нещата са много сложни, не знам дали ме разбирате. Работата на мъжа е да опложда, а като проумее, че семето му не струва, това го удря мозъчно. Колкото и глупаво да е.

Тя отпи от виното и го изгледа право в очите.

— Изненадана съм.

— От кое?

— От това, че Корийн е реагирала по същия начин. Очаквах по-скоро тя да склони да му плати.

— Кое ви навежда на тази мисъл?

— Тя ви обичаше — сви рамене Сюзан. — И имаше опасност да загуби много повече от мен.