Харлан Коубън
Непознатият (23)

Двайсет и трета глава

С колата Адам стигна точно за двайсет минути.

Паркира пред типичния тъжен комплекс от градински апартаменти — монотонно строителство с печени тухли, — приютил млади семейства, спестяващи за първия си собствен дом и банкрутирали разведени татковци, желаещи да са близо до децата си. Намери апартамент 9В и почука.

— Кой е? — попита женски глас, без да отвори.

— Сюзан Хоуп?

— Какво искате?

Точно такава реакция не беше очаквал. Неизвестно защо, беше разчитал тя да му отвори, да го покани да влезе, след което той щеше да й обясни защо е дошъл, макар сам да не беше съвсем наясно с каква цел идва. Сюзан Хоуп не беше нищо повече от потенциална тънка, слаба нишка към причините, заради които Корийн беше избягала. И ако опънеше внимателно нишката, с извинение за обърканата метафора, можеше евентуално да научи нещо ново.

— Казвам се Адам Прайс — обяви той на затворената врата. — Съпругата ми се казва Корийн.

Мълчание.

— Нали си я спомняте? Корийн Прайс.

— Не е тук — отговори му гласът, който се предполагаше да е на Сюзан Хоуп.

— Не съм и очаквал да я заваря у вас — отвърна Адам, макар някъде подсъзнателно да се беше надявал всъщност да налети по този лесен начин на жена си.

— Какво искате?

— Може ли да поприказваме съвсем за малко?

— За какво?

— За Корийн.

— Това не е моя работа.

Викането през затворена врата правеше целия разговор безличен, но Сюзан Хоуп очевидно все още нямаше готовност да му отвори. А той се боеше натискът от негова страна да не прекрати окончателно диалога им.

— Кое по-точно не е ваша работа? — попита.

— Отношенията ви с Корийн. И каквито проблеми имате там.

— Кое ви кара да мислите, че имаме проблеми?

— Иначе щяхте ли да дойдете?

Много точен въпрос. Едно на нула за Сюзан Хоуп.

— Имате ли представа къде може да е Корийн?

Минаващият по асфалтираната алея вдясно пощенски раздавач го изгледа подозрително. Но Адам ни най-малко не се изненада. Ясно му беше, че в такива комплекси живеят разведени бащи, но, разбира се, има и по някоя и друга разведена майка. Опита се да кимне на пощаджията, за да му покаже, че не е дошъл с лоши намерения, но май нямаше особена полза.

— Кое ви кара да мислите, че знам?

— Тя изчезна — каза Адам. — А аз я издирвам.

Изминаха няколко секунди. Адам отстъпи на една крачка, стараейки се ръцете му да висят свободно надолу и да няма заплашителен вид. По някое време вратата се пооткрехна. Предпазната верига не беше свалена, но поне сега виждаше тесен отрязък от лицето на Сюзан Хоуп. Все още се надяваше тя да го пусне да влезе, да седнат и да проведат разговора си очи в очи — да я ангажира, обезоръжи, разсее, каквото и там да се наложеше. Но щом Сюзан Хоуп се чувства по-сигурна с веригата — така да бъде.

— Кога за последно се видяхте с Корийн? — попита я.

— Много отдавна.

— И по-точно?

Забеляза как очите й се извъртяха нагоре и надясно. Не беше особено убеден привърженик на идеята, че по движението на очите можеш да познаеш кога човекът те лъже, но вярваше, че ако някой погледне нагоре и надясно, обикновено се мъчи да си спомни нещо, а когато очите му отидат нагоре и наляво, се мъчи да измисли нещо. Но и на подобни обобщения не можеше твърдо да се разчита, тъй като визуализирането, представянето на нещо не беше равносилно на лъжа. Накарайте някой да си представи лилава крава: той го постига с визуализиране, което в никакъв случай не се равнява на лъжа или измама.

Така или иначе, в момента нямаше усещането, че тя го мами.

— Трябва да беше преди две-три години.

— Къде?

— В едно от кафенетата „Старбъкс“.

— Тоест, за последно я видяхте, когато…

— Когато разкри, че лъжа за моята бременност — довърши тя вместо него изречението. — Точно така.

Отговорът й изненада Адам.

— И оттогава не ви се е обаждала?

— Нито ме е търсила по телефона, нито ми е пращала имейли и писма. Изобщо, никакви контакти. Съжалявам, но не мога да съм ви полезна.

Раздавачът се придвижваше, пускаше писмата, но и не изпускаше Адам от око. Адам вдигна длан да не му блести слънцето.

— Знаете ли, че Корийн последва вашия пример?

— Това пък какво значи?

— Много добре знаете какво значи. — И видя през процепа на вратата как Сюзан Хоуп кимна.

— Тя наистина много подробно ме разпита.

— За какво?

— Откъде съм се сдобила с изкуствения корем, откъде съм взела ехограмите, такива неща.

— И вие я насочихте към „Fake-A-Pregnancy.com“.

Сюзан Хоуп опря лявата си длан в рамката на вратата:

— Наникъде не съм я „насочвала“. — Гласът й изведнъж стана рязък.

— Не исках точно това да кажа.

— Корийн ме питаше, а аз й отговарях. Макар тя наистина да беше прекалено любопитна. Сякаш бяхме сродни души.

— Не ви разбирам.

— Очаквах тя да ме укорява. Повечето хора точно така постъпват. Но пък бива ли да им се сърдя? Някаква странна жена се прави на бременна. Тя обаче прояви моментално разбиране.

Прекрасно, рече си наум Адам, но не даде израз на сарказма си.

— Смея ли да попитам — изрече много бавно, — до каква степен заблуждавахте жена ми?

— В какъв смисъл?

— Да почнем оттам — рече Адам и посочи опряната в рамката на вратата ръка, — че не носите халка.

— Ау, на какъв Шерлок Холмс съм попаднала само!

— Били ли сте изобщо омъжена през живота си?

— Да.

Усети мъката в гласа й и за миг му се стори, че тя ще си прибере ръката и ще затвори вратата под носа му.

— Извинявайте — каза й. — Не исках…

— Вината беше изцяло у него.

— Коя вина?

— Това, че не можехме да имаме деца. Предполагах, че Харолд ще прояви поне малко повече съчувствие все пак. Нима неговата сперма не беше рядка? Халосни патрони. Слаби плувци. Аз така и никога не го обвиних. Така че хем вината беше у него, хем не беше, нали ме разбирате?

— Напълно — отговори й. — Значи никога не сте забременявали?

— Никога — каза тя, а той усети покрусата й.

— А сте казали на Корийн, че бебето се е родило мъртво.

— Надявах се тя по-лесно да го разбере. Всъщност не да го разбере, ами точно обратното. Но поне да прояви някакво съчувствие. А всъщност страшно много ми се щеше да съм бременна и предполагам, че точно в това се състои собствената ми вина. Харолд осъзна това мое желание и охладня. Предполагам. А може и поначало да не ме е обичал. Вече съвсем се обърках. Но аз още от малка, от дете, си мечтаех да имам голямо семейство, с много деца. Сестра ми Сара, която се заричаше да не роди нито едно, вече има три. И помня с каква радост ми съобщи, че е бременна. Как сияеше. Просто и на мен ми се щеше да изживея същото. Сара разправяше, че покрай бременността се чувствала безкрайно важна. Всички я питали кога очаква да роди, пожелавали й късмет и прочие. Така че един ден и аз се реших.

— Да се направите на бременна ли?

Сюзан кимна от рамката на вратата.

— В началото го направих на майтап. Просто да видя какво ще се получи. И осъзнах колко права е Сара. Хората ми отваряха вратите. Носеха ми покупките до колата или ми отстъпваха мястото си на паркинга. Питаха ме как се чувствам и наистина се вслушваха в отговорите ми. Знаете как хората се пристрастяват към наркотиците, нали? Със същия успех се пристрастяват и към еуфоричните състояния, понеже организмът им започвал да произвежда повече допамин. И с мен точно това се случи: прилив на допамин.

— Продължавате ли да го правите? — попита Адам, макар да трябваше да му е безразлично. Важното беше, че именно Сюзан Хоуп е насочила навремето жена му към онзи сайт. По това вече спор нямаше. Но и нищо ново не можеше да научи от тази жена.

— Не — гласеше отговорът й. — И аз, като повечето наркомани, спрях, щом стигнах до дъното.

— Ще ми позволите ли да попитам кога стана това?

— Преди четири месеца. Тогава Харолд разбра и ме захвърли като използвана хартиена салфетка.

— Съжалявам — каза Адам.

— Недейте. Така е по-добре. Вече ходя на терапия и макар болестта изцяло да си е моя, поне ми стана ясно, че съм го правила, понеже Харолд не ме обича. Може по някое време да ме е обичал, но няма как да разбера. Или е почнал да ме мрази. Щом мъжът осъзнае, че е неспособен да има деца, възприема го като жесток удар по мъжеството му. Така че и в това може да е причината. Така или иначе, почнала съм да търся свой си отдушник. Защото взаимоотношението ни било станало отровно.

— Съчувствам ви — каза Адам.

— Няма смисъл. Пък и не сте дошли да ви се оплаквам. Ще ви кажа само, че се радвам за това, дето не му платих. Най-положителното за мен в цялата история е може би това, че онзи разкри тайната ми пред Харолд.

Адам усети как в гърдите му се появи мраз и бавно се разпространи към пръстите му. Стори му се, че гласът му идва отнякъде много далеч.

— Кой „онзи“?

— Не разбрах.

— Казахте, че „онзи“ бил разкрил тайната ви пред вашия съпруг. Кого по-точно имате предвид?

— Боже мой — отвори най-после вратата Сюзан Хоуп и изгледа състрадателно Адам. — Значи и вие от него сте научили.