Харлан Коубън
Непознатият (19)

Деветнайсета глава

Райън го чакаше на задната врата.

— Къде е мама?

— Замина — отвърна му Адам.

— Какво значи „замина“?

— Значи, че пътува.

— До къде?

— По някакви учителски работи. Но скоро се прибира.

Гласът на Райън премина в панически вой:

— Нали помниш, че ми няма екипа?

— Провери ли в скрина ти?

— Да! — и паническият вой прерасна във вик. — Още вчера ме пита! И в скрина проверих, и в панера с прането.

— А в пералнята и сушилнята?

— И в тях! Навсякъде го търсих.

— Добре. Запази спокойствие — каза му Адам.

— Ама не мога да съм без екип! Ако нямаш екип, треньорът Джас те наказва да пробягаш допълнителни обиколки и да не играеш в следващия мач.

— Няма страшно. Ще го намерим.

— Ти никога нищо не намираш! Искам си мама! Тя що не ми отговаря на есемесите?

— Защото е извън обхват.

— Нищо не разбираш ти! Нищо…

— Не, Райън. В случая ти нищо не разбираш!

Адам чу как собственият му глас прокънтя из къщата. Райън млъкна. Адам обаче не спираше:

— Ти какво си мислиш? Че майка ти и баща ти са длъжни да ти ходят по задника ли? Е, ще ти кажа нещо ново, малкият, което да ти бъде за урок. Майка ти и аз също сме хора. Колкото и да не ти се вярва. Имаме си и свои си проблеми. Имаме си болки, точно както и ти. Имаме и ядове, точно както и ти. И не сме на този свят само да те обслужваме и да изпълняваме заповедите ти. Това поне ясно ли ти е?

Очите на сина му се изпълниха със сълзи. Адам чу стъпки зад себе си и се извърна. Томас стоеше на горния край на стълбището и не можеше да повярва, че баща му е способен да говори по този начин.

— Извинявай, Райън. Не исках…

Райън хукна нагоре по стълбите.

— Райън!

Малкият се провря покрай Томас и тресна вратата на стаята си. Томас остана горе, загледан в Адам.

— Изтървах си нервите — каза Адам. — Случва се понякога.

Томас замълча известно време, но накрая каза:

— Татко?

— Слушам те.

— Къде е мама?

Адам затвори очи.

— Нали ти казах? На някакво учителско събиране.

— Ама тя току-що се беше прибрала от някакво учителско събиране.

— Сега е на друго.

— Къде?

— В Атлантик Сити.

— Не е там — завъртя глава Томас.

— Какво значи „не е там“?

— Знам къде е и изобщо не е близо до Атлантик Сити — заяви Томас.