Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (95)

Глава 90

Двайсет минути по-късно Мати застана пред вратата на собствения си апартамент. Илона Фрай се тътреше несигурно след нея, последен беше Буркхарт.

Докато ровеше за ключовете си, улови аромата на сотиран лук и месо. Дочу Никлас, който бърбореше на леля Се за вероятността „Херта“ (Берлин) с Касиано да станат шампиони на Втора Бундеслига.

— Не е хубаво човек като мен да живее със семейството ти — мрачно произнесе Илона Фрай. — Особено ако имаш деца. Може да…

— Може да се изненадаш — прекъсна я Мати. — При всички положения няма да те пусна другаде, докато всичко това не приключи.

— Сутринта трябва да си взема лекарствата — обясни Илона, като драскаше по ръцете си.

— Ще го уредим — обеща Мати, отключи и бутна вратата.

Жената я последва вътре с бавна провлечена крачка. Буркхарт затвори вратата след себе си и заключи резетата.

Точно както Мати предполагаше, леля Сесилия посрещна Илона Фрай като стара приятелка, застигната навън от бурята.

— Яли ли сте? — попита възрастната жена.

Илона поклати отрицателно глава, а Буркхарт подуши въздуха и отбеляза:

— Много хубаво мирише.

— Беше вкусно, Том — заяви Никлас, след като прегърна майка си.

— Маулташен с плънка от дивеч и лук — обясни леля Се и тръгна към кухнята. — Но пелмените вече изстинаха. Ще ги запържа и може да ги полеете със сметана и по една бира, става ли?

— Ами… да — отвърна Буркхарт и потърка корема си.

Илона Фрай все още изглеждаше уплашена и Мати се опитваше да измисли какво да й каже, за да я поуспокои, когато Сократ се вмъкна в стаята. Котката на Крис отиде право при жената и се отърка в краката й.

— Това е Сократ — обяви Никлас и огледа с интерес новодошлата, доведена от майка му за късна вечеря. — Обикновено не харесва непознати.

Мати поклати глава.

— Вярно е. Беше на Крис.

Сократ замърка силно и доволно, докато по лицето на Илона не се разля отначало слаба, а после все по-широка усмивка. Гостенката се наведе и вдигна котарака, седна на един стол и започна да го чеше по коремчето. Никлас отново се впусна разпалено да обяснява защо Касиано е толкова добър нападател.

Говореше най-вече на Буркхарт, който слушаше внимателно и беше напълно съгласен, докато Мати помагаше на леля си да опържи пелмените до златисто и хрупкаво.

След като омете чинията си, Буркхарт обяви пържените маулташен за най-вкусните, които някога е ял. Илона Фрай опита само едно, но се съгласи с оценката му, което безкрайно поласка леля Се.

След като прибраха масата, следователят се обърна към Мати:

— Ако ми дадеш възглавница и одеяло, ще спя на дивана.

Тя се намръщи.

— Не е…

— Необходимо е — прекъсна я той рязко. — Останаха само двама.

— Двама какво? — попита Никлас.

Илона Фрай се разстрои и Сократ скочи от скута й.

— Останаха само двама толкова мили хора, които познаваме — бързо замаза положението Мати, ядосана на Буркхарт. — Хайде сега в леглото! След малко ще дойда да ти кажа „лека нощ“.