Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (92)

Глава 87

Докато писъците се усилваха, Мати блъскаше по вратата на Илона Фрай и крещеше:

— Госпожо Фрай? Илона Фрай?

— Онази — произнесе женски глас. — Тя луда.

Жената стоеше на вратата на двайсет и пети апартамент — възмутена стара виетнамка, увила главата си с кафяв шал.

— Все крещи и вика, имало духове, разни такива. Луда.

Писъците вътре бяха преминали в истерични ридания.

— Отдръпни се, Мати — нареди Буркхарт.

Тя отстъпи встрани. Извадил пистолета си, следователят с все сила се стовари върху вратата. Касата се разцепи и вратата зейна.

Тръгнаха в посока на риданията.

— Не! Не! Господи, не! Моля те, Фалк! Моля те!

При споменаването на Фалк Мати се втурна покрай Буркхарт към спалнята, в която имаше матрак, няколко одеяла и лампа с гола крушка.

Същата раздърпана жена, която на записа прегръщаше Крис във фоайето на „Прайвит Берлин“ седмица преди той да умре, сега се беше свила в най-далечния ъгъл на стаята. Ръцете на Илона Фрай плътно обгръщаха главата й, сякаш да я предпазят от нечии удари.

— Не — стенеше тя. — Не, Фалк. Не.

— Няма да ти сторим нищо лошо, Илона — каза тихо Мати, докато вървеше бавно към жената. — Дойдохме да ти помогнем.

Илона Фрай примигна през сълзи и заскимтя:

— Не, моля ви. Искам да остана тук. Пия си лекарствата, уверявам ви. Имаше човек на прозореца в коридора. Беше с маска. Уверявам ви. Не ме отвеждайте пак.

— Няма да те водим никъде, ако не искаш да ходиш — успокояваше я Мати.

Илона Фрай се задъхваше и потеше като луда, но успокояващият тон на следователката я накара да свали ръцете си. Но видя Буркхарт и се дръпна назад от страх.

Мати си спомни как фрау Ледвиг й казва, че всички деца, пристигнали във „Вайзенхаус 44“ в нощта на 12 февруари 1980 г., се страхували от мъже.

Вдигна поглед към колегата си.

— Моля те, провери прозореца на коридора и пожарния изход. После се помотай отвън.

Буркхарт присви очи, но кимна.

Когато излезе, Мати се обърна и каза:

— Ние сме приятели на Крис Шнайдер, Илона. Работехме с него в „Прайвит Берлин“.

Нещо се отпусна в жената, тя се взря в Мати като към далечна светлинка сред мъглата.

— Кристоф?

Следователката седна на голия под до нея.

— Човекът, при когото отиде в „Прайвит Берлин“ преди няколко седмици. Момчето, с което сте живели във „Вайзенхаус 44“.

Илона Фрай избърса сълзите по лицето си и заекна:

— Къде е той? Трябваше да дойде и да ми каже, че е намерил сестра ми.

Мати въздъхна:

— Крис е мъртъв.

При тези думи Илона задиша учестено, задраска по китките си и застена:

— Не. Не. Моля те, кажи ми, че не е вярно.

— Съжалявам. Но е вярно. Умря миналата седмица.

Жената наведе глава и се разплака.

— Как?

— Беше убит. Открих тялото му в една кланица в…

— Не! — Илона ахна, цялото й тяло се скова и разтрепери. Устните й се разкривиха от ужас: — Не там. Не в кланицата. О, боже, не там.

Опита се да стане, но се преви на колене и повърна.

Мати беше шокирана от реакцията й. Но докато бедната жена се давеше и напъваше да повръща, стана и в банята намери овехтяла кърпа, която навлажни в мивката.

Когато се върна в спалнята, Илона Фрай се беше свлякла до стената като пребита и ритана до безсъзнание.

Мати попи потта по челото й и избърса лигите, засъхнали в ъгълчетата на устата й.

— Какво знаеш за кланицата, Илона?

Само че жената не каза нищо, взираше се в празното пространство, устата й първо се отпусна и отвори, после се сви, когато тя зарида.

— Той каза, че ще ни убие, ако проговорим, и ето че е убил Крис и дойде да убие и мен.

Приведе се напред и захлипа.

Мати прегърна Илона и почувства пулсиращата в нея агония. Когато плачът понамаля, я попита отново:

— Какво знаеш за кланицата, Илона?

Най-сетне, потръпвайки при тази мисъл, Илона Фрай прошепна:

— Знам всичко за кланицата в Аренсфелде. Всичко.