Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (75)

Глава 70

Фирменият самолет НА „Прайвит“ беше елегантен „Гълфстрийм“ G650, върховото постижение в бизнес авиацията. В девет и четирийсет и пет колесникът му се спусна преди приземяването на летището във Франкфурт на Майн.

Мати допи кафето си и подаде чашата на стюарда, после хвърли поглед към първата страница на „Берлинер Моргенпост“. Вестникът беше пълен със статии за убийството на Агнес Крюгер и изчезването на Херман Крюгер.

Берлинската криминална полиция изпълняваше заповед за обиск на офисите му и всички известни на полицията негови жилища в града. Цената на акциите на „Крюгер Индъстрис“ беше паднала на чуждестранните борси. В същото време Оле Ларшон, шведският финансист, внесъл документи, според които делът му в „Крюгер Индъстрис“ се увеличил от пет на десет процента.

Мати тръсна объркано глава, докато се опитваше да нареди пъзела. Дали Крюгер беше замесен? Дали не е познавал Крис като дете отнякъде? Крюгер е роден в Източна Германия, нали?

Обърна се към Буркхарт. Специалистът по антитероризъм седеше в бежовото кожено кресло срещу нея, затворил очи. Голямата му бръсната глава беше клюмнала надясно, дишаше бавно и равномерно.

Мати реши, че може би е подценила Буркхарт. След като миналата вечер приспа Никлас, влезе в кухнята и завари засмяната леля Сесилия и усмихнатия Буркхарт, седнал на масата пред чиния с наденички и картофени палачинки.

— Забавен е — каза леля й.

— А тя е страхотна готвачка — отбеляза Буркхарт и отпи от бирата си.

— Знам — Мати взе чинията и чашата си.

Говориха си и ядоха близо час. Буркхарт беше забавен по някакъв леко саркастичен начин и тя приписа това негово качество на заниманията му отпреди да се присъедини към „Прайвит Берлин“.

Когато се нахрани, той два пъти благодари на леля Сесилия, после Мати го изпрати до вратата.

— Най-вкусната ми вечеря от много време насам — каза той. — Благодаря!

— Няма за какво.

Мъжът се усмихна и попита:

— Ще се видим утре на срещата, нали, Енгел?

— Викай ми Мати. Ще дойда — обеща и затвори вратата.

Буркхарт наистина беше добър човек. Но тя не мислеше за него, когато си лягаше. Докато потъваше в сън, пред очите й бяха само Крис и Грета Амзел, тръгнали към „Вайзенхаус 44“.

Телефонът й иззвъня в шест и двайсет сутринта, по-малко от шест ча̀са, след като си легна. Доктор Габриел беше намерил още един сирак. Истинското му име беше Артур Бекер, променил го на Артур Йегер. Работеше като инженер за BMW в Мюнхен.

Мати се обади на охраната в BMW, за да получи телефона на Йегер, но оттам я уведомиха, че е заминал за Международното автомобилно изложение във Франкфурт на Майн, а компанията имала политика да не разкрива номерата на лични мобилни телефони. Мати настоя, че Йегер може да е в опасност, и дежурният охранител склони.

Веднага набра номера. Йегер отговори уморено. Тя се идентифицира и попита дали истинското му име е Артур Бекер.

Последва пауза.

— Не знам за кого говорите. Името ми е Йегер.

— Моля ви, господине, опитвам се да ви предупредя…

Артур почти й изкрещя:

— Не познавам никакъв Артур Бекер!

— Мисля, че го познавате, както и другите сираци — настоя тя. — Всички сте в…

— Това е много противна шега — тросна се той и затвори.

Мати пробва да му се обади още няколко пъти, но се свързваше само с гласовата му поща. Остави подробно съобщение, в което описваше случилото се с Грета Амзел и го молеше да й се обади. После ядосано се обади на Морган, който я посъветва да отиде във Франкфурт със самолета.

Накрая звънна на Буркхарт, за да я чака на терминала за частни самолети.

Пресегна се и го потупа по рамото. Той се стресна и рязко се събуди.

— Кацаме — уведоми го тя.

Буркхарт се прозина.

— Благодаря. На какво разстояние е изложението?

— Най-много петнайсет минути с кола — каза Мати точно когато самолетът докосна пистата.

Мъжът изправи гръб в креслото си, съвсем делово погледна часовника си и се намръщи.

— Да се надяваме, че ще стигнем навреме.