Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (69)

Глава 64

— Хаупткомисар Дитрих? — ПРОИЗНЕСЕ Мати в телефонната слушалка. Стоеше в коридора на апартамента на Грета Амзел.

— Кой се обажда? — долетя плътният, спокоен глас на Дитрих.

— Мати Енгел — отвърна тя. — Станало е още едно убийство.

Последва дълга пауза, после комисарят попита:

— Кой? Къде?

— Приятелка на Крис от детинство. Грета Амзел. Били са заедно в едно сиропиталище край Хале.

Още една дълга пауза.

— И е мъртва?

— Току-що я открихме в апартамента й. Не сме пипали нищо. Мисля, че видяхме убиеца. Правеше се на водопроводчик. Когато пристигнахме, тъкмо си тръгваше.

— Успя ли да го разгледаш?

— Не — призна Мати.

Третата пауза беше най-дълга. На Мати й се стори, че го чу да отпива нещо.

— Обадй се на инспектор Вайгел — произнесе той най-сетне. — Кажи й да доведе криминалистите и трима следователи от Криминална полиция, които да огледат из сградата. Утре към обяд ще видя какво мога да направя.

Мати заекна невярващо.

— Утре ли? Моите уважения, хаупткомисар Дитрих, но мисля, че трябва веднага да дойдете и да чуете какво открихме. Още една приятелка на Крис от детството е изчезнала.

В отговор главният комисар въздъхна тежко, почти мъчително.

— Фрау Енгел, трябва да ви призная, че би било непрофесионално от моя страна да се появя на местопрестъплението в това състояние. Утре сутрин трябва да погреба баща си; в момента съм пиян и ще ставам все по-пиян. Ще трябва да се обадите на Вайгел. Поверих й командването за тази нощ. От отдел „Убийства“ ще й помогнат.

И разговорът прекъсна.