Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (66)

Глава 61

Когато скъпата ми стара приятелка Грета Амзел отваря вратата, я виждам с престилка и подушвам миризмата на пържен бекон. Тя оглежда дегизировката ми на водопроводчик и отстъпва встрани.

— По коридора вдясно. Мислите ли, че е спукана тръба?

Свивам рамене, усмихвам се и отговарям весело:

— Кой знае? Аз поглежда, нали?

Миризмата на бекон се стеле край мен, докато вървя по коридор с голи стени. Когато влизам в тоалетната, виждам, че вътре я няма очакваната купчина козметика, лосиони и сапуни.

Грета Амзел живее прост, оскъден живот.

Оставям кутията с инструментите и надявам гумени ръкавици. Поглеждам през рамо — тя ме гледа. Пак се усмихвам.

— Готвите, да? Знам за минута, ако има проблем. Ако не, две минути и ме няма.

Тя се поколебава, после се отдалечава от вратата.

Чакам, докато не чувам тракането на чинии и радиото, бъбрещо за новините. Ровя сред инструментите и вадя плоската отвертка и клипборд с бял лист хартия. Пускам водата от казанчето, скривам отвертката под клипборда и тръгвам към миризмата на пържено.

— Ехо там? — повиквам я любезно.

Грета стои до печката в малка кухня на около два метра от мен. Обръща бекона върху парче кухненска хартия в чиния. Вдига поглед.

— Готов ли сте?

— Да, няма проблем в тоалетната. Сигурно са съседите. — Подавам й клипборда. — Подпишете, че аз съм тук дошъл, за Бантер, да?

Грета пристъпва към мен. И тогава не мога да се сдържа — близостта й ми доставя по-голямо удоволствие, отколкото очаквах, и издавам онзи изщракващ звук в гърлото си.

По лицето й се изписва недоумение, а после пълен потрес.

— Позна ли ме, Грета, хмм? — казвам. — Мина много време, но все пак ме позна.

Парализирана е от страх, но аз съм развълнуван, пускам клипборда и ловко се хвърлям към нея.

Грета грабва тигана и плисва мазнината от бекона по мен. Попарва лицето ми, но това само още повече ме вбесява.

Закрещява, но избивам тигана от ръката й и юмрукът ми с трясък запушва устата й, преди да успее да издаде нещо повече от врясък.

Гледа ме с широко отворени очи и тихичко скимти.

— Помниш, нали, Грета? — прошепвам дрезгаво. — Колко се забавлявахме с теб и майка ти, хмм?