Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (65)

Глава 60

— Кой я е обявил за изчезнала? — попита Мати, изучавайки PDF на документ върху бланката на полицейското управление във Франкфурт на Майн.

— Сестра й Илона — отвърна доктор Габриел и потупа частта, в която се посочваше съответната роднина.

Тръпки полазиха Мати.

— Илона също е едно от децата, влезли във „Вайзенхаус 44“ с Крис. Оставила ли е адрес?

— Само номер на мобилен телефон — каза Катарина, която също гледаше документа.

Мати измъкна телефона си и започна да набира. В този миг влезе Том Буркхарт и се насочи към нея.

— Май намерих нещо.

Тя вдигна предупредително пръст — в другия край на линията телефонът на Илона Фрай звънеше. Отговори обаче записан глас, който й каза да остави съобщение и номер, на който Илона да върне обаждането.

— Здравей, Илона, казвам се Мати Енгел, приятелка съм на Крис Шнайдер. С него работим в „Прайвит“, тук, в Берлин. Много ще съм ти благодарна, ако можеш да ми се обадиш. По което и да е време. Денонощно. Моля те, много е важно да говоря с теб.

— Има една Грета Амзел, Мати — каза доктор Габриел, когато колежката му затвори телефона. — Живее край Фалкензее. Дотам са най-много двайсет минути.

Мати си записа набързо адреса и понечи да тръгне към вратата. Буркхарт пак се обади:

— Енгел, казах, че май намерих нещо.

Мати се поколеба и отвърна:

— Ела с мен, ще ми разкажеш по пътя.