Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (64)

Глава 59

Приятели мои, съграждани берлинчани, преди двайсет години щяха да ми трябват седмици, за да издиря адреса на Грета Амзел. Знам го, защото преди близо две десетилетия, малко след като се възстанових от хирургическите операции, реших да намеря и убия кучката, която ме беше родила.

Беше ми нужен цял месец усърдно ровене из документи, за да открия своята скъпа майчица и да приключа земния й път. Но това е друга история.

Сега ми трябваше само час търсене с Google, за да установя, че Грета Амзел е медицинска сестра и живее сама в малък блок в покрайнините на Западен Берлин, недалеч от Фалкензее.

В момента седя в синия си товарен бус, паркиран диагонално от другата страна на улицата на кооперацията й, и преговарям действията, които предприех, след като я открих. Бях достатъчно съобразителен да звънна на телефона й още с пристигането си. Гласът от телефонния секретар ми беше чужд. Странно, не бих го разпознал.

След това се обадих на портиера, Густав Бантер, и се представих за търговец от фирма за електроматериали от Манхайм, който иска да мине по-късно, към пет и половина. Невъзможно е, каза Бантер. Смяната му свършвала в четири и половина.

Много жалко, отвърнах и се настаних да чакам Грета.

Пак казвам, не можах да позная гласа й от телефонния секретар, но я разпознавам в мига, в който минава с велосипеда си край мен в пет без петнайсет. Все още е естествено руса, скулеста, със същия отнесен поглед.

Грета Амзел заключва велосипеда си на стойката пред блока. Изчаквам десет минути, след като е влязла, взимам кутията с инструментите от пода и я оставям на седалката до себе си.

Изчаквам, докато мъж с чантичка за документи се задава по улицата и се насочва към входа на кооперацията на Грета. Пъха ключа в ключалката, а аз вече го доближавам откъм гърба му.

Казвам със силен славянски акцент:

— Знаете ли къде намирам хер Бантер? Управителя?

Младежът се извръща към мен.

— Бантер? Отдавна си е тръгнал.

Поклащам ядосано глава.

— Обадил се да дойда поправи течаща тоалетна на трети етаж — казвам и потупвам джобовете си. — Записах име и номер някъде, но трябва се срещне с Бантер.

Младежът свива рамене.

— Бантер е едно голямо лайно. Типично за него, да изчезне, когато има теч в нечия тоалетна. Аз съм в апартамент 212. Не е над мен, нали? Таванът ми може да падне.

— Не — отвръщам. — 347 или нещо такова. Може ли да вляза?

Мъжът кимва разсеяно и се спира при пощенските кутии.

Докато отвори своята, вратата на асансьора вече се затваря зад мен.

Качвам се на третия етаж, излизам и по стълбището отивам до четвъртия.

Намирам апартамент 429 и почуквам. Гледам право в шпионката и потръпвам от вълнение.

— Да? — чувам отвътре онзи непознат глас. — Кой е?

— Водопроводчик, фрау Амзел — отвръщам. — Хер Бантер се обади. Наемателят в апартамент 329 се оплаквал от теч по тавана. Иска да проверя тоалетната.

Дълго мълчание.

После чувам как се плъзва верига и се отваря резе.