Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (54)

Глава 49

В амфитеатъра в „Прайвит Берлин“ доктор Габриел пусна копие на записа от охранителните камери във Федералния архив, уловили професор Грьонинг.

Мати затвори телефона си.

— Изненада, в Хайделберг няма професор Грьонинг. Дори няма и подобно име.

— Не съм и очаквал да има — отговори Габриел.

Катарина Дорук затвори своя телефон.

— Беше Брехт. Върнали са се в нощния клуб и там им казали, че Павел не се е появявал от вчера.

— Значи никой не знае къде са Херман Крюгер и Павел?

— Така излиза — отвърна Катарина.

На екрана се появи картина. Габриел уголеми образа. В читалнята професорът майсторски успяваше да крие очите си с шапката, но се видя как отмъква шест папки от архивите на „Вайзенхаус 44“.

— Много е умен, който и да е той. Пипа бързо и ловко като фокусник — отбеляза Габриел.

Мати кимна утвърдително.

— Дай близък план на куфарчето.

Доктор Габриел приближи.

— Прилича на стара крокодилска кожа.

Мати бе сигурна, че професор Грьонинг ще се вижда по-добре на кадрите от камерата на портала. Но и на влизане, и на излизане тялото му се тресеше толкова силно, че нямаше кадър, който да не е размазан.

— Вижте ме, гледам го как се отдалечава! — извика Мати, след като се видя да приближава до будката на охранителя. — Имах особено усещане, но не обърнах внимание, защото ми напомняше на майка ми, и го съжалих!

— Нямало е как да знаеш — посочи Катарина.

Мати знаеше, че тя е права, но това не й помогна да се почувства по-добре.

Това ли беше убиецът на Крис? Дали е Крюгер, или дегизираният Павел?

Павел бе собственик на нощен клуб за двойнички на известни диви. Очевидно е много запознат с грима, нали? А Крюгер? Милиардерът може да си наеме човек да го маскира. Или да плати на някого да открадне документите.

От мислите й я изтръгна телефонът на Катарина.

— Какво? — извика Катарина и пусна високоговорителя.

— Той го направи! — Руди Крюгер надвикваше глъчката на заден план. — Той уби майка ми!

— По-бавно, Руди! — каза Катарина.

— Тя е мъртва! — гласът му трепереше. — Току-що ми се обадиха от полицията. Някой я е застрелял в главата, в колата й, недалеч от къщи. Сигурно е Херман! Сигурен съм! Или я е убил, или е поръчал убийството й! Шибана капиталистическа свиня! Той… — Руди се задъхваше. — О, боже. Той… аз й казах…

— Руди, знам, че ти е тежко. Поеми дълбоко въздух. Къде си?

— Тръгвам си от митинг, протестирахме срещу корпоративните прасета като доведения ми баща, които искат да сринат „Тахелес“ и да построят на мястото й небостъргач. Викат ме в полицията да я идентифицирам.

— Ще се срещнем там след десет минути.