Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (50)

Глава 45

Мати стигна до входа на Федералния архив. В будката отпред охранителите проверяваха куфарчето на възрастен мъж с дълъг шлифер и баварска шапка, чиито ръце трепереха, сякаш страдаше от неврологично заболяване, например паркинсон, но не точно.

Мати знаеше как изглежда тази болест. Майка й бе починала от паркинсон. Тиковете и треперенето на мъжа обаче бяха различни и незнайно защо я караха да се чувства странно. Но все пак неволно съжали стареца, който си взе куфарчето и върна пропуска си.

Така и не успя да види лицето му, но по някаква причина не можеше да откъсне поглед от него, докато той се тътреше по тротоара. После показа на охраната значката и документите си и предаде оръжието си.

Прекоси кампуса и намери читалнята на архива, където попита една служителка как най-бързо да намери документацията за източногерманското сиропиталище „Вайзенхаус 44“.

Чиновничката се намръщи и отиде при своя колежка, с която проведе оживена дискусия. Върна се и заяви:

— Документите вече са заявени от изследовател.

Това изненада Мати и тя обходи помещението с поглед.

— Кой от всички?

— Не е в правомощията ни… — започна обърканата служителка.

Мати се наведе през бюрото и показа пропуска си с надпис „Прайвит“.

— Разследваме убийство — каза тихо. — Кой ги взе?

Чиновничката сключи вежди и посочи към далечния ляв ъгъл:

— Седеше ето там, но после отиде в стаята с микрофилмите.

— Как изглеждаше? — настоя Мати.

— Възрастен мъж. Май е професор в Хайделберг. Има паркинсон. Забелязва се отдалеч.

— Изпуснах го — изохка следователката. — Докосвахте ли кашоните, след като той си замина?

— Беше с памучни ръкавици, ако правилно ви разбирам — отговори жената. — Нали не мислите, че той е убиец? Има паркинсон. Сам ми го каза и според мен не може да нарани и муха.