Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (41)

Глава 36

Часът е осем вечерта, когато влизам в „Диана ФКК“ — първокласен мегабордей с луксозна спа обстановка в покрайнините на Западен Берлин.

Закрити басейни, джакузита, сауни, масажистки. И красиви жени от всякаква раса и цвят, които важно се разхождат съвсем голи.

Човек би си помислил, че жаждата ми за плът е била задоволена от късната следобедна интерлюдия с приятелката ми, жената, която искрено вярва, че я обичам. Ала смъртоносните събития от последните два дни явно са ме изпълнили с неутолимо желание за всичко плътско.

Плащам входната такса и слизам долу, в съблекалнята, където се събличам, намятам си халат и нахлузвам гумени чехли. Взимам платнената чанта с последно придобитата маска и се отправям към горния етаж, откъдето долита женски смях.

Има ли нещо по-хубаво от това? Звукът от женски смях? Чувствам се жив тук, сред тези смеещи се жени. Мога да бъда какъвто си поискам. Те могат да бъдат каквито си поискам.

А това е облекчение след толкова дълъг и труден ден.

Но както се разхождам и оценявам жените по критериите си, умът ми не спира да ме връща към физиономията на моя приятел крадеца, когато го зашеметих с електрошоковия пистолет.

Дори при гърмящата от бара на бордея музика чувам съвсем ясно хрущящия, мачкащ звук на отвертката, проникваща в мозъка му.

И зад всичко това като бляскав фон — споменът за невероятното огнено кълбо, което се издигна над кланицата, изпепелявайки и разпръсквайки тази част от миналото ми на милиони частици.

Докато вървя през спа зоната и се възхищавам на жените в басейните, тези приятни спомени отстъпват място на по-неотложни въпроси. Остава да свърша още много неща, за да погреба миналото си завинаги, ще ми е нужна всяка частица от уменията ми, за да стане бързо и без следа от моето участие.

Но ще почакам до утре, преди да се заема с тези изключително важни задачи.

Сега-засега се опитвам да се очистя — чувствено принизяване до първобитното, освобождаване от всичко онова, което представлявам в очите на непросветените от външния свят.

Съзирам жертвата си на издигната платформа в средата на единия басейн.

Тя е екзотична. Черна коса. Тъмни, искрящи очи. Оттенък на червена мед в кожата.

Гола е, като изключим златната верижка около кръста й, и се извива в ориенталски танц с бавни движения за удоволствие на няколкото мъже, излегнали се във водата под нея.

Стоя и я гледам, докато очите ни се срещат. Усмихвам се и я повиквам с пръст. Тя отвръща на усмивката ми и не спира да танцува.

Продължаваме така и едно приятно, леко напрежение се разстила между нас, докато най-накрая тя слиза, пресича басейна и идва при мен. Кафявите й очи са ослепителни. За бедрата й съм готов да умра.

Казва, че името й е Бетина, и пита дали искам компания. Усмихвам се топло. Намества се в ръцете ми, сякаш по рождение мястото й е под мен. Както е и всъщност.

Казвам й, че имам малка изненада за нея в чантата си.

— От какъв тип е тази изненада? — пита Бетина.

— От типа, който изненадва, глупаво момиче — дразня я.

Минута по-късно в огледалната стая я карам да застане на четири крака, с разтворени бедра, за да мога да виждам всяка малка подробност от нейното тайнство.

Отключвам кутията и изваждам маската: черен ягуар със златни очи и рубинена уста, оголил златни зъби.

Бетина поглежда през рамото, притеснена от маската.

Вече усещам как го вдигам.

Поставям си маската и се приготвям да вляза в нея.

Бетина вече е явно обезпокоена и не мисля, че щях да съм по-възбуден, дори да бях планирал да я удуша или да забия отвертка в мозъка й.

— За какво е маската? — пита с треперлив глас.

— Това е древна реликва на маите, Бетина — казвам, докато се привеждам над нея и я пронизвам като пантера, разтърсен от изпъшкването й на изненада и страх. — Тя изобразява техния бог Ягуар — владетеля на нощта и господар на шибания подземен свят.