Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (36)

Глава 31

Нощен клуб „Кабаре“ беше празен и тъмен, само няколко работници се мотаеха вътре, а един мъж по трико упражняваше танцовия си номер на музика, която Джак Морган не успя да разпознае.

Интериорът на клуба беше прекалено пищен — сепарета с кадифена дамаска, кристални полилеи и гърмяща стереоуредба.

Морган хвърли един поглед и искаше да тръгне за Аренсфелде. Току-що беше научил от Буркхарт, че Мати е открила трупа на Крис, масовия гроб и че кланицата е срината до земята.

Но колегата му го беше уверил, че всички са добре и Морган не може да помогне с нищо съществено, след като разследването е поето от федералната полиция, затова Джак с неохота се съгласи да продължи да разнищва случая с Касиано.

Широкоплещест дебеловрат мъж се подпираше на бара. Изгледа подозрително двамата новодошли и ги попита какво искат. Брехт показа значката си, представи Морган и помоли да повикат Максим Павел.

Барманът руснак се развесели и на скован английски се обърна към Морган:

— Имате ли бюро и в Москва, господин Прайвит?

— Имаме.

Барманът се ухили с един липсващ зъб и кимна към Брехт:

— Добре сте се сетили да пуснете този кръвопиец в Берлин. В Русия нямаше да оцелее повече от десет минути. Щяха да го ковнат в сърцето с някой кол.

Без да трепне, Брехт оголи кучешките си зъби.

— Хапя такива като теб по врата.

Барманът му изръмжа:

— Разкарай се, докато не съм повикал полиция да те изхвърли на слънце.

— Не и преди да говорим с Павел — настоя Брехт.

— Няма го…

— Аз съм Павел — разнесе се глас зад гърба им.

Морган се обърна. В помещението току-що беше влязъл мъж и докато вървеше към тях, свали шлифера си и го пусна върху един стол. Павел беше здрав, красив мъж на трудно определима възраст. Кожата му беше толкова гладка, че според Морган нямаше как да не си е правил пластична операция.

— Какво искате? — попита настойчиво Павел.

— От „Прайвит“ сме — отвърна Морган.

— Вече започнахте да идвате тук редовно.

— Крис Шнайдер е идвал при вас миналата седмица, нали?

— Точно така. Защо питате?

Морган обясни:

— Малко след посещението си тук е бил убит, а трупът му изхвърлен в кланица, пълна с плъхове, която беше взривена преди два часа и за малко не уби други двама мои агенти.

Това изненада Павел и той се посви.

— Взривена? И Шнайдер е мъртъв?

— Аха — потвърди Брехт. — Къде бяхте тази сутрин?

— Шофирах извън града. Така се успокоявам.

— Някой може ли да го потвърди?

— Сигурен съм, че ако ме попита истински полицай, ще намеря някого.

— Шнайдер разпитва ли ви за Касиано? — поинтересува се Морган.

— Казах му, че съм виждал Касиано веднъж в „Денс“, друг мой клуб.

— Само тогава?

— Виждал съм го и по телевизията — отвърна Павел.

— А жена му Перфекта? С нея виждали ли сте се?

Собственикът на клуба се поколеба, после каза:

— Само веднъж, същата вечер.

— Значи са били заедно?

— Точно така. Много красива двойка. Но сега трябва да нагледам репетициите, имам и друга работа преди тазвечерното представление.

Брехт понечи да възрази, но Морган го спря.

— Благодарим за отделеното време, хер Павел.

Руснакът го изгледа изпитателно и се усмихна широко.

— Елате да гледате шоуто, господин Морган. За вас — безплатно.

Морган се усмихна хладно.

— Не си падам по травестити.

— „Кабаре“ е нещо много повече — Павел изобщо не се смути. — Костюмите, гримът, талантът. Прекрасна форма на изкуство.

— Ще се обадя, ако размисля.

Когато излязоха навън, дъждът бе намалял до ръмеж.

— Някой ни лъже, Джак — промълви замислено Брехт.

Морган кимна.

— Знам.