Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (35)

Глава 30

Пожарникарите обливаха с маркучи димящите останки на кланицата.

В ушите си Мати още чуваше бучене след взрива, а пред очите й се появяваше трупът на Крис. Седна на калника на една линейка и стисна очи, докато фелдшерът превързваше раната на главата й.

Буркхарт седна до нея — бинтоваха ръката му с марля. До него главен комисар Дитрих беше с натъртена скула.

Пред тях стояха доктор Габриел и Ризи Баумгартен, германски федерален агент, която бе поела контрола над разследването.

Доктор Габриел каза:

— Току-що говорих с Джак Морган. Даде позволение да извикам наши екипи криминолози от бюрата ни в Амстердам, Цюрих, Париж и Лондон. Каквото пожелаете от „Прайвит“, е на ваше разположение.

— Смятам, че вече се набъркахте твърде много — изсъска Баумгартен, извисяваща се с двайсетина сантиметра над хипито учен.

Мати дочу думите й през бученето в главата си и попита:

— Това какво трябва да означава?

— Означава, че може би нямаше да има взрив, ако не бяхте се спуснали долу, фрау Енгел.

— Някой трябваше да го направи — намеси се Дитрих. — Тя беше с подходящ ръст, а и нямахме никаква представа, че долу е пълно с бомби.

Комисарят изглеждаше много по-отпуснат и дружелюбен след експлозията. Мати му се усмихна хладно, благодарна за подкрепата.

Но Баумгартен не се примири.

— Пратили сте аматьор!

— Не съм аматьор! — извика Мати.

— Задействали сте бомбата.

— Нищо не съм задействала. Не се спънах в нищо.

— Значи е чисто съвпадение, че сградата се е взривила точно след като сте слязла долу?

Буркхарт поклати глава.

— Ако е било капан и тя го беше задействала, щеше да гръмне на мига. Мисля, че е извършено дистанционно, чрез радиоуправление. Просто извадихме късмет, че се измъкнахме преди това.

Баумгартен ги изгледа всичките подред, после се обърна към Габриел:

— Казахте, че имате запис на видяното от фрау Енгел в подземието.

Ученият кимна и го пусна на компютъра си. Баумгартен се кротна донякъде, когато видя гробницата. Мати извърна поглед, щом на екрана се появи трупът на Крис. Но мярна как се протяга и откъсва зелена хартия от пакетите взрив, затова извади парчето от джоба си и го даде на федералната агентка.

Баумгартен го разглежда известно време и се произнесе:

— Чешки „Семтекс“, подобен на C-4. От съветско време. Сигурно е на двайсет и пет-трийсет години.

— Кой го е оставил там и кога? — попита Мати. — Ако Буркхарт е прав, човекът, заложил бомбите, трябва да ни е наблюдавал или поне е знаел, че в кланицата има полиция. Но не е знаел, че излизаме. Искал е да убие всички ни, за да погребе това подземие.

Баумгартен размишляваше над тези думи и Дитрих се намеси:

— Съгласен съм. Освен това смятам, че фрау Енгел откри нещо като място, на което сериен убиец изхвърля жертвите си. Как иначе ще обясните трийсетте черепа там?

— Може би е наемен убиец — предположи Буркхарт. — Може би го наемат хора, които искат да се отърват от враговете си, а той изхвърля труповете тук.

Дитрих кимна.

— Струва ми се възможно.

Баумгартен не коментира никое от предположенията. Друг агент я повика и тя тръгна точно когато се появи инспектор Вайгел.

— Какво е сега положението, господин главен комисар?

— Задънена улица, поне що се отнася до това място. Наистина не можем да правим нищо друго, освен да чакаме екипите криминолози да открият някакви улики.

— Може да отнеме повече от седмица! — възнегодува Мати.

— Може — съгласи се главният комисар.

— Значи ще прекратите разследването?

— Нищо подобно. Но знам какво ще кажат началниците. Имаме цял списък с убийства, по които работим, а за този случай вече отговарят федералните. Сигурен съм, че докато не намерим още улики, ще работим по случаи, които е по-вероятно да разрешим в краткосрочен план.

Мати вдигна гневен невярващ поглед.

— Добре тогава, но можете да сте абсолютно сигурни в едно, хаупткомисар — „Прайвит Берлин“ ще работи по този случай всяка една секунда. Няма да се откажем, докато не пипнем копелето, убило Крис и другите хора, погребани под тези руини.