Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (18)

Глава 13

Коженият диван и столовете бяха прекатурени, тапицерията им нарязана, пълнежът измъкнат. Подът беше покрит с книги. Гардеробите бяха отворени, а съдържанието им — разпръснато навсякъде.

Мати долови миризмата на гниещ боклук и чу котешко мяукане.

— Сократ? — повика и влезе. — Ела, котенце.

— Това вече е местопрестъпление — обади се Буркхарт. — Не можем да влизаме.

— Това е разпердушинен апартамент — ядно отвърна тя. — Да видим какво са взели.

Спря се и нахлузи същите латексови ръкавици, които носеше в кланицата. Котката беше спряла да мяука.

Буркхарт се намръщи, но пристъпи вътре след колежката си.

Тя се промъкваше внимателно между отломките, сред които и счупени стъкла от рамки за снимки. Някои от снимките бяха на Крис и Мати, прегърнати, усмихнати, сякаш са най-щастливата двойка на света.

Как успя всичко да се обърка така?

Какво се случи? Чипът. Хакерската атака. А сега и преобърнатият апартамент. Но защо? С какво се беше захванал Крис?

Мати стигна нишата, където Крис често работеше от къщи. Видя лаптопа, разбит в пода, и клекна до него. Побутна парчетата с химикалка, без да обръща особено внимание на Буркхарт, който бе вдигнал от пода снимка на Крис с малко момче.

— Енгел, това да не е… — започна мъжът.

— По дяволите! — прекъсна го викът й. — Взели са твърдия му диск. Мамка му!

— Добре, значи вече знаем какво са търсели — Буркхарт остави снимката обратно на пода. — Да се махаме и да повикаме полицията.

Мати се изправи и мина покрай него.

— Ще взема котката. Чакай ме в колата.

Без да чака отговор, се отправи по коридора покрай кухнята, където мръсна посуда и кутии от тайландска храна допринасяха за ужасната воня. Спря да диша през устата и влезе в спалнята, боядисана в искрящо бяло.

Завивката също беше бяла. Както и завесите, издуващи се от поривите на вятъра и дъжда, които нахлуваха през отворените френски прозорци с изглед към двора. Дъждът мокреше килимчето пред тях.

Кошчето до леглото беше препълнено с хартия — едно от малкото в апартамента, които не бяха изпразнени. Мати го доближи и видя отгоре няколко смачкани листа.

Тъкмо взе единия, когато чу измяукване. Вдигна поглед към Сократ, сиво-черния котарак на Крис, изнизващ се от банята.

Пристъпи към него и се усмихна.

— Ето къде си бил!

Тогава видя отпечатъците от стъпки по мокрия килим.

Проследи ги с очи до гардероба непосредствено вдясно, пъхна смачкания лист в джоба си, пристъпи към котарака и бръкна за пистолета си, като в същото време заговори:

— Добро коте, Сократ. Гладен ли си?

Вратата на гардероба се отвори рязко навън.