Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (139)

Глава 134

Не останаха сухи очи в Гетсиманската църква, когато Мати прегърна Аугуст Волфе.

След прегръдката тя се огледа на всички страни и обяви:

— Знам, че това е божи дом. Но хората, които добре познаваха Крис, знаеха, че той обожава бира. Приготвили сме бира и много от любимите му храни в ресторант по-надолу по улицата. Нека вече не говорим за смъртта на Крис или смъртта на другите жертви на Фалк. Вместо това ви приканвам да вдигнем чаши в тяхна чест, да разкажем още истории за тях и да ги запазим живи в сърцата си.

Свещеникът приключи церемонията и опечалените се заизнизваха навън.

Морган пристъпи към бащата на Крис, представи се и предложи да го придружи навън. Дорук буташе количката на фрау Ледвиг.

Мати вървеше след Брехт и доктор Габриел, с една ръка на рамото на Никлас, с другата хванала за ръка леля Сесилия.

Когато стигнаха задната страна на църквата, каза на двамата да продължат, щеше да ги настигне след малко.

Усмихнаха се с разбиране и отминаха.

Мати се обърна и погледна Том Буркхарт, облегнал се на стената на църквата, подпрян на патерици. Лявата му ръка беше цялата превързана, левият му крак беше в гипс от кръста до глезена.

— Добре ли се справих? — попита тя. — Бях ли на висотата на Крис?

— Справи се много повече от добре — отвърна Буркхарт. — Разплака ме, докато си стоях тук. Мен!

— По-чувствителен си, отколкото показваш.

— Не казвай на никого, ще си разваля имиджа.

Мати се взря за дълго в лицето му.

— Знаеш ли, че онази нощ във „Вайзенхаус 44“ предаваше?

— Предавах ли? — Буркхарт беше искрено озадачен.

— Чух те, когато ми говореше, след като Фалк те простреля. — Тя замлъкна. — Чух всичко, което ми каза, Том.

Веждите му се сключиха и той отмести поглед, изчервен.

— Така ли? Всичко?

— До последната думичка — усмихна се отново Мати.

Буркхарт отвърна на усмивката й.

— И тогава?

Тя отпусна длан в неговата.

— Тогава продължаваме напред. Но бавничко. Както мнозина други берлинчани, и на нас ни предстои още много дълго да се лекуваме.