Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (138)

Глава 133

В един кратък миг се зачуди дали ще има сили да го стори, но после погледна към Никлас и усети как силата й укрепва.

Изправи се и описа първата си среща с Крис. Разсмя опечалените с непохватността му, когато я поканил на първата им среща. Разказа им за радостта, в която се потопила, когато й предложил брак.

После върху лицето й падна по-мрачно изражение, докато говореше за празнотата без него, за мрака и кухите дни. Разказа и за реакцията на всичко, за което се разчу в пресата — кланицата, труповете, сирачетата, убийствата и миналото на Фалк в Щази.

— Над двайсет години изминаха от падането на Стената, но случилото се тук, в Източен Берлин, все още живее у мнозина от нас. Казват, че трябва да забравим стореното от тайната полиция спрямо собствените й съграждани. Казват, че трябва да забравим културата на параноя и бруталността, която поощряваше. Казват, че трябва да забравим случилото се с хора като Крис, Илзе и теб, Илона. Казват, че трябва да загърбим миналото. Да продължим напред. — Очите на Мати се наляха със сълзи. — Да, трябва да продължим напред. Животът е за живите. Но не можем да забравим, че са съществували хора като Матиас Фалк, които процъфтяваха в мрачния свят, от който се измъкнахме едва преди две десетилетия. А най-вече не бива да забравяме добрите хора, унищожени от Фалк. Те бяха истински. Смееха се и плачеха, и се обичаха. Бяха деца, майки и бащи, братя и сестри, съпруги и… влюбени.

За миг цялото й тяло се разтрепери от загубата, но с горчива усмивка се овладя и посочи към стареца с бастуна.

— В този ред на мисли бих искала да ви представя Аугуст Волфе. През последните осемнайсет години хер Волфе е преподавател по литература в Лайпцигския университет. Петнайсет години преди да заеме този пост е разкарван из затворите и залите за мъчения на Щази заради позицията, която заел в средата на 70-те години относно тайната полиция и интелектуалната свобода. — Мати тръгна по пътеката и протегна ръка. Старецът я пое и с мъка се изправи на крака. Жената го потупа по ръката и се обърна към опечалените: — Той е също и бащата на Крис.

За миг настана изумена тишина.

После главен комисар Дитрих заръкопляска. Всички станаха и се присъединиха към аплодисментите.

Бащата на Крис постоя трогнат няколко мига.

После с уверения глас на преподавател започна:

— Мислех, че Крис е загинал заедно със съпругата ми преди трийсет години. Така ми казаха, а нямаше никакви документи. Примирих се със загубата си десет години преди падането на Стената. — Той поклати глава. — А сега разбрах, че Крис е оцелял и е станал добър човек. — Пак поклати глава, по страните му се стичаха сълзи. — Оказа се почти непоносимо. Когато Мати ме откри миналата седмица и ми каза, отначало не й повярвах. После се разярих, защото вече не бях загубил просто осемгодишно момче, а мъжа, в когото се беше превърнало. — Старецът въздъхна. — Но сега, докато ви слушах как го описвате… — мъжът се задави от вълнение. — Беше ми от много, много голяма помощ и облекчи сърдечната ми болка. Искам да ви благодаря, че толкова години сте били негови приятели. Благодаря ви от дън душа и сърце за това, което направихте да помогнете на сина ми и да отмъстите за смъртта му.