Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (132)

Глава 127

На няколкостотин метра от сиропиталището удари гръмотевица и в стаята стана светло като ден, но Мати виждаше само жестокия пламък, съскащ от горелката.

— Не! — извика Никлас. — Недей! Моля те!

На Мати й се стори, че времето се забавя. Ясно усещаше присъствието на Фалк зад дясната си страна, където не можеше да го ритне. Изскърца със зъби и изви глава.

И тогава, като бълнуване от друго измерение, чу как Буркхарт шепне в ухото й:

— Енгел. Мати. Простреляха ме два пъти навън, зад сиропиталището. Лява предмишница с изходна рана. Сложих й турникет. Ляво бедро. Счупена бедрена кост. И там съм пристегнал. Не мога да намеря мобилния си телефон, защото не мога да се движа, Мати. Не мога да дойда при теб, Илона и Никлас.

Буркхарт се задави:

— Не мога да ви спася.

После се овладя:

— Ако ме чуваш, не се предавай. Удължи кошмара, какъвто и да е, на който те подлага. Бори се. Има хора, които те обичат, Мати. Аз… Обичам те. Красива си. И смела. И умна. И жилава. А хлапето ти е страхотно. Продължавай да се бориш, докато не дойдат. Продължавай.

Фалк сграбчи брадичката на Мати и изви главата й към себе си. Тя видя пламъка, оранжев и червен, във формата на тънко длето.

Мина покрай ухото й, изсвистя край косата й и я докосна по лопатката.

Болката беше неописуема. Мати отскочи. Изкрещя, после пак.

— Мамо! — Никлас беше в истерия, падна на колене и хленчеше. — Мамо!

— Ще те попитам още веднъж — каза Фалк. — Кой идва? И кога?

Мати трепереше, на ръба да повърне от миризмата на собствената си обгорена плът и от агонията по лицето на сина си.

Чу гласа на Буркхарт, който й казваше да се бори.

— Обадихме се на Берлинската полиция, преди да влезем — поемаше си с мъка въздух тя. — Идват. Каквото и да правиш с нас, този път ще те хванат, Фалк.

На лицето му се появи моментно колебание, но после се ухили.

— О, ще се измъкна. Винаги се измъквам. Сигурно са се обадили на полицията в Хале, които са на поне двайсет и пет минути оттук. И все пак ще ускоря графика си.

Отиде до чантата си и извади плоска отвертка.

Макар и потънала в мъглата на собствената си болка, Мати знаеше какво значи това.

— Забави го — прошепна Буркхарт в ухото й. — Забави го.

Фалк пристъпи към Илона, която още беше на колене с лице към стената и си тананикаше като дете.

— Как го направи първия път? — изохка Мати. — Как се добра до досието си в Щази, как го унищожи? Как се измъкна?