Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (128)

Глава 123

— Беркхарт? — пророни Мати в микрофона си, докато се приближаваха към останките от „Вайзенхаус 44“. Беше го чула да изохква и кашля. Сега в микрофона чуваше единствено статичното електричество и дъжда.

— Какво има? — прошепна Илона. — Какво е станало?

За миг Мати не знаеше какво да прави. Стенанието. Кашлицата.

След това просто нямаше значение. Никлас беше някъде сред развалините на сиропиталището. Щеше да го измъкне жив оттам.

„Жив“, повтаряше си отново и отново, докато вадеше пистолета и се качваха на верандата. Поведе Илона през разбитата врата към някогашния кабинет на Хариат Ледвиг.

Когато стигнаха основата на стълбището, Мати извика:

— Фалк!

Но чуваха само дъжда и вятъра. Провериха столовата и кухнята. Нищо.

Върнаха се при стълбите и Мати отново извика:

— Фалк!

— Пусни оръжието! — каза Фалк от сенките. — Хвърли го назад.

Мати се поколеба.

— Пусни го, ако искаш отново да видиш сина си.

Тя хвърли пистолета назад. Чу го да пада някъде далеч.

— И фенерчето — продължи Фалк.

Подчини се и видя как сенките им се удължават, когато Фалк ги освети.

— Качвайте се — нареди той и издаде цъкащия звук в гърлото си.

При този звук Илона се паникьоса и се опита да избяга, но той я сграбчи за косата и повали на земята. Тя се разкрещя.

— Викай колкото искаш — изсъска мъжът. — Няма кой да те чуе. На километри няма жива душа и ни чака недовършена работа.

Стрелна Мати с поглед.

— Качвай се горе. Момчето ти те чака.

Мати пое по стълбите в тъмнината, Илона стенеше зад нея. Стигнаха площадката и Фалк ги насочи по коридора към една стая, която гледаше към задната част на сиропиталището, към фермите и горите.

Светлината от фенера му пресече стаята и на Мати й се стори, че видя провесено от гредата въже, преди светлината да се спре на пода.

Фалк им нареди да коленичат. Когато го направиха, ги инструктира да съблекат бронежилетките си и да съберат ръце зад главата си. Стоеше зад Мати през цялото време и тя така и не успя да види добре лицето му. Завърза ръцете и краката им с кабелни връзки и мина пред тях.

В полегатата светлина на фенерите, осветяващи стаята, Мати си помисли, че главата и лицето на Фалк приличат на манекен за перуки. Беше плешив, нямаше вежди, а кожата му беше странно гладка, с прилепнали към главата уши.

— Да не мислите, че някога ще се измъкнете оттук, хмм? Приятелят ти, Буркхарт, едрият тип? Пратих му два куршума в гърдите. Вече никъде няма да ходи.

Мати изтръпна. Буркхарт? Мъртъв? Представи си го как прави яйца по буркхартски сутринта и се смее на някаква шега на Никлас.

Щеше да се побърка от страх.

— Къде е синът ми? — настоя.

Фалк измъкна от ъгъла на стаята завързания Никлас, със залепено тиксо на устата.

— Ники! — извика Мати.

Очите на момчето се разшириха и започна да скимти към майка си.

— Пусни го! — извика Илона Фрай. — Нали аз съм тук, получи каквото искаше!

Фалк се изсмя.

— И да си разваля забавлението ли, Илона? Не мисля така.