Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (121)

Глава 116

По-малко от час по-късно яркият пламък на ацетиленова горелка преряза металната врата на галерията за изящни изкуства „И. М. Ерлихман“. Полицейските барикади бяха отцепили цялата пресечка.

Полицаи от специалните части бяха завардили всички изходи, включително и покрива, наблюдаван от кръжащ отгоре хеликоптер.

Мати беше там с Буркхарт и Дитрих, и тримата с бронежилетки. Встрани стоеше Илона Фрай, увита в одеяло, трепереща в ръцете на някогашния Кифер Браун.

— Триетажна сграда; притежава я цялата — съобщи доктор Габриел. — Официално се води, че живее на втория и третия етаж над галерията.

Горелката угасна. Буркхарт нареди:

— Влизаме!

Специалните части нахлуха в сградата от предния и задния вход, разбиваха вратите с тарани и влизаха с шокови гранати.

Можеше да си спестят гранатите и експлозивите.

Матиас Исаак Фалк, известен още като „И. М. Ерлихман“ или Исаак Матиас Ерлихман, беше изчезнал.

На хартия размяната на имената изглеждаше очевидна, но Мати се възхити от интелигентния инстинкт на Буркхарт, направил връзката толкова бързо при вида на кръщелното свидетелство.

Когато им разрешиха да влязат вътре, Мати сложи кърпичка на устата си, защото въздухът още беше парлив от гранатите. Галерията на Фалк беше претъпкана работилница, пълна от горе до долу с първобитно изкуство, включително и огромна колекция по стените около бюрото му, с маски от всяко кътче на света.

На втория етаж главен комисар Дитрих откри комплект за грим. В подземния гараж намери осем автомобила, включително син ван и изрядно поддържан „Трабант“ 601.

Най-голямото откритие направи Мати. Когато се опита да отвори заключения шкаф за документи зад бюрото, забеляза, че той се поклаща странно.

Натисна и завъртя наляво, но нищо не се случи. Имаше чувството, че е закрепен за земята и за стената отзад. Но когато го завъртя надясно, шкафът се освободи и се извади заедно с част от стената.

Тя измъкна фенерчето и пистолета си и се шмугна в отвора. Озова се в тесен коридор с високи тавани, който продължаваше по цялата дължина на стаята. Когато установи, че вътре не дебнат опасности, опипа стената при входа, усети някакъв ключ, натисна го и светлината разкри тайна галерия, намираща се зад същинската.

Мати стоеше и се оглеждаше, първоначално без да осъзнава какво точно вижда и какво означава то. Стените бяха покрити с груб колаж от дрънкулки, бижута, парченца от дрехи, играчки, изрезки от вестници, портфейли и портмонета, по-стари и по-нови снимки на хора — мъже, жени и деца.

Основно деца.

И внезапно колажът придоби смисъл, а шокът, който последва, се стовари върху нея като удар в стомаха.

— Мати? — извика Буркхарт отвън. — Вътре ли си?

— Да — едва успя да промълви тя.

Той се вмъкна в коридора и се огледа.

— Какво е това?

— Мисля, че е зала с трофеи.