Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (120)

Глава 115

Дитрих гледаше как старият офицер от Щази отпи голяма глътка водка и попита:

— Колко дълго кланицата е била използвана за мъчения?

— И това не зная — отвърна Фасбиндер. — Но със сигурност поне докато баща ти научи за нея; някъде през януари или февруари 1980 година. Страхуваше се да се изправи срещу Милке, затова ми се обади пиян онази нощ.

Главният комисар се видя застанал пред прага на бащината си стая, заслушан в гръмките му слова. Все едно беше вчера.

— Защо татко се е ядосал толкова?

— Баща ти, макар да беше голям патриот и поддръжник на партията, принципно отказваше да се занимава със системно злепоставяне, изтезания и убийства. Той се занимаваше с факти. Изправи се пред Милке с факти и поиска операцията да бъде прекратена. Беше много смело от негова страна, Ханс. Можеха да го пратят в „Хоеншонхаузен“ или дори в кланицата.

Дитрих беше поразен. Толкова много години мислеше за баща си по все същия безскрупулен начин — като за жесток и безпринципен човек, като изключим верността му към държавата. А сега се оказваше, че може би той е спасил осиротелите деца от „Вайзенхаус 44“? Дали полковникът е бил там в нощта, когато са ги довели в сиропиталището?

Преди да изрази на глас тези свои мисли, Мати попита:

— Защо Милке се е съгласил толкова лесно?

Фасбиндер сви рамене.

— Не знам, макар да подозирам, че Конрад е имал нещо уличаващо срещу Милке, като изключим кланицата; нещо, което не може просто да се открие и унищожи. Във всеки случай шефът затвори залата на мъченията и се погрижи всички писмени доказателства да бъдат унищожени някъде през пролетта на 1980 година, ако не се лъжа.

— А Фалк? — поинтересува се Дитрих.

Фасбиндер се изсмя сухо и жестоко.

— Хвърлиха го в „Хоеншонхаузен“ за няколко месеца. След това го преквалифицираха.

— „Преквалифицираха“ ли? — учуди се Мати. — В какво? Бил е садистичен психопат.

Старият офицер от Щази сви устни и попита на свой ред:

— Освен професията на екзекутор, коя друга е подходяща за човек, който искрено се наслаждава, когато отнема човешки живот?

— Наемен убиец? — предположи Дитрих.

Фасбиндер го похвали:

— Досетлив си като баща си, Ханс. Според слуховете Милке се погрижил Фалк да се превърне в още по-перфектен убиец, управляван от държавата, и по-точно — от ръководителя на министерството.

Дитрих се изуми:

— Убивал е хора за Милке? Не знаех, че Щази е извършвала политически убийства.

— Не мога да кажа дали наистина е убивал по поръчка на Милке; знам само, че е бил обучен да го прави — отговори Фасбиндер.

— А след това? — настоя Мати.

Фасбиндер отново сви рамене.

— Ние бяхме институция, която се захранваше с подозрения, измислени от деспоти. Кой би могъл да проследи всичко, което се случи, и всички замесени през последните няколко години? Достатъчно е да кажем, че един ден, много преди да падне Стената, баща ти откри, че всички данни за Фалк са изчезнали. Оттогава не бях чувал нито дума за този човек до момента, в който ти влезе тук. Той изчезна, както и мнозина други след падането на Стената. Просто един мит. Това е.

Информацията на Фасбиндер подкрепяше повечето от показанията на Илона Фрай и Кифер Браун. Но повдигаше и точно толкова въпроси, на колкото отговаряше. Дитрих тъкмо се канеше да ги зададе, когато видя отражение в прозореца зад стария офицер.

И Дитрих, и Мати се обърнаха към Том Буркхарт, застанал зад тях с мрачна физиономия.

— Няма никаква следа от Фалк в специалните архиви на Щази — каза той. — Прекарах там почти целия ден.

— Току-що го научихме и ние — потвърди Мати.

Буркхарт обаче се усмихна победоносно.

— Но в една църква недалеч от кланицата имаше данни за него. Там намерих кръщелното свидетелство на Фалк. Научих собственото и бащиното му име и мисля, че знам точно къде можем да го открием.

— Къде? — попитаха почти в един глас двамата.

— В галерията му в Шарлотенбург.