Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (116)

Глава 111

Руди Крюгер присви устни.

— Какви ги говориш, по дяволите?

— Говоря за предбрачното споразумение на майка ти — отвърна Дорук. — Когато си тръгваше от полицията след разпита, попитах Херман дали ти си споменат в споразумението. Знаеш ли какво ми каза?

Завареният син на милиардера сви рамене.

— Каза, че договорката била следната: ако майка ти остане омъжена за Херман до смъртта му, ще наследи цялото му състояние, което означава, че накрая ти ще наследиш богатството.

— Не ми пука за парите — каза той с равен тон. — И какво от това?

— Пишело също, че ако майка ти се разведе с Херман, ще получи само десет милиона.

— Това аз ти го казах.

— Така е — съгласи се Катарина. — Но най-интересно е третото условие, според което, ако Агнес умре първа, то съпругът й ще даде на теб, Руди, една пълна десета част от състоянието си, което към приключването на борсовия ден днес се равнява на четиристотин милиона евро.

Той се втренчи в нея.

— Щом казваш. Повтарям, парите не ме интересуват. Може би ще ги даря на това място, за да съм сигурен, че ще оцелее.

— Може би ще дариш част от тях — отвърна Дорук. — Но с останалите ще си поживееш доста добре.

Руди се изсмя горчиво.

— Майната ти. Коя си ти? Не ме познаваш. Какво се опитваш да кажеш, че съм убил майка си ли? Изобщо не бях в района, когато са я застреляли. Бях тук, на протеста за „Тахелес“.

— Знам — каза Катарина. — Проверихме.

— Браво на вас — озъби се той. — Защо тогава не си обираш крушите заедно със злобните си инсинуации?

Тя не му обърна внимание и впи поглед в приятелката му, докато говореше:

— Но знаеш ли, Таня, много малко хора си спомнят да са те видели на протеста.

— Мен ли? — възмути се тя. — Там бях. Много народ ме видя.

— Кажи едно име.

— Руди.

— Удобно.

— Имаше и други — запротестира момичето.

— Не — поклати глава Дорук. — Тръгнала си от протеста, след като е започнал, и си отишла във Вилмерсдорф. Знаела си, че Агнес ще излиза за обяд, защото Руди ти е казал, че майка му обядва с приятелката си Ингрид Дал в ресторант „Каре“. Знаела си кой е най-вероятният маршрут, по който ще поеме. Изчакала си я и си я застреляла.

— Нямате доказателства — почти изхленчи Таня.

— Ще намерим — увери я Дорук. — Тоест полицията ще намери. В момента претърсват студиото на Руди.

— Какво?! — изрева Крюгер и се отдръпна от приятелката си.

За миг Таня беше като вцепенена и не можа да помръдне. Но после се опита да избяга, само че Катарина беше по-бърза. Сграбчи я и изви ръката й зад гърба.

— Нямах представа! — крещеше Руди на Дорук. — Ако тя го е извършила, го е направила на собствена глава. Тъпа, ненормална кучка!

При тези думи Таня побесня и го заля с поток от думи:

— Какво? Идеята беше твоя! Каза, че никой няма да ме заподозре! Ти го измисли! Каза, че с тези пари можем да правим добри дела, да спасим „Тахелес“ и други места и да живеем почтено!

— Не е вярно! — отвърна той и се извърна, като че да се измъкне от нея.

Но инспектор Вайгел стоеше на пътя му.