Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (109)

Глава 104

— Хаупткомисар?

Инспектор Вайгел стоеше притеснено на вратата на стаята за разпити. Дитрих седеше на масата, сякаш загубил жизненоважна игра.

— Махни се, Вайгел — каза той. — Трябва да помисля.

— Ако обичате… — започна тя.

— Не обичам! — изръмжа комисарят.

Инспектор Вайгел се изпъна и каза твърдо:

— Господине, смятам, че с помощта на „Прайвит Берлин“ постигнах сериозен пробив в случая.

Дитрих свъси вежди и я погледна.

— С помощта на „Прайвит Берлин“ ли?

— Да.

— Тоест работила си с тях без мое знание?

— Напоследък не сте на себе си, освен това ми възложихте случая покрай бащината си…

Главният комисар удари по масата.

— Не ми обяснявай какъв съм, Вайгел! Мога да ти съсипя кариерата за такова нещо! Ще напуснеш Криминалната полиция и ще имаш късмет, ако си намериш място в градската полиция като пътен полицай или контрольор по паркингите.

Вайгел се изчерви и гласът й потрепери, но каза:

— Така да е, господине. Довели са ми свидетел за разпит.

— Свидетел? — изненада се Дитрих. — На какво?

— Ще дойдете ли с мен, поканихме го в стая за разпити Б. Мислех, че ще искате да гледате.

— Да гледам?

— Как го разпитвам.

Мати проследи цялата сцена иззад полупрозрачното огледало, след това прекоси коридора до друго подобно помещение с подобно огледало. Зад него брадат мъж в работни дрехи седеше сам на масата, разглеждаше ръцете си и си чоплеше мазолите от притеснение.

Вратата на заличката се отвори и влезе главен комисар Дитрих. Когато видя Мати, целият се стегна.

— Вие! Какво правите тук? Кой ви позволи?

— Инспектор Вайгел — спокойно отговори Мати.

— Вайгел ли!? — извика Дитрих, в този миг вратата зад него се отвори отново. — Тя няма право! Тя…

— Аз й дадох право, Ханс — произнесе току-що влезлият в стаята висок плешив мъж. Името му беше Карл Готшалк, началникът на главния комисар.

— Ти ли, Карл? Сигурно се шегуваш — каза Дитрих.

— Никога не се шегувам, когато става дума за убийство, Ханс — отвърна Готшалк. — Да видим къде ще ни отведе протежето ти.

От другата страна на полупрозрачното огледало инспектор Вайгел вече бе влязла в стаята за разпити и пристъпи към масата с чакащия мъж.

Като че ли едва тогава главният комисар отчете присъствието му. Наклони глава към Мати.

— Какви глупости си наприказвала на Вайгел? Кой е този човек?

Мати го изгледа спокойно и отвърна:

— Има няколко имена и нито едно не е истинско.