Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (108)

Глава 103

— През последните десет дни бях в Швеция — започна Херман Крюгер. — Живях в ловна хижа край Йостерсунд, собственост на шведския финансист Оле Ларшон. Водехме преговори за продажбата на моята финансова империя. Искаше ми се да се радвам на остатъка от живота си и да направя нещо добро с парите си. Надявах се, че Агнес ще поиска да бъде с мен и да ми помага в добрите дела. Но последния път, когато разговарях с нея, тя поиска развод.

— Ние чухме друго — каза Дитрих. — Възнамерявала да остане.

Крюгер поклати глава.

— Смяташе да ме напусне.

— Доведеният ти син казва друго — настоя Дитрих.

— Доведеният ми син е магаре, господин главен комисар! — отвърна рязко Крюгер. — Между другото, имам неотложни неща за вършене и ако нямате намерение да ме арестувате, трябва да тръгвам. Хер Рихтер ще ви предостави личния номер на хер Ларшон. Той, неговите сътрудници и служителите в хижата ще потвърдят местонахождението ми. И не забравяйте, обещахте да мълчите до четири часа̀!

Крюгер се изправи, сякаш срещата е свършила. Дитрих също стана и Мати забеляза, че изгледаше смутен от внезапния обрат.

Но бързо се окопити.

— Притежаваш ли маска на чокве?

Това стресна милиардера.

— Да. Защо?

— Бил ли си в клуб „Рай ФКК“ в Бад Хомбург?

Крюгер сви рамене.

— Може би веднъж. Не знам.

— Намерихме оръжието на убийството в един от автомобилите ти — каза главният комисар. — Мога и само за това да те арестувам.

— Оръжието е очевиден опит убийството да бъде приписано на хер Крюгер — намеси се адвокатът. — И не виждам връзка между маската на чокве и частен клуб в Бад Хомбург. Ако сте толкова сигурен, арестувайте хер Крюгер, но ще ви съдим за нанесени вреди. В противен случай си тръгваме.

Дитрих се поколеба, преди да попита:

— Трябва да знам къде ще отидеш и смяташ ли да напуснеш страната отново.

— Трябва да се погрижа за погребението на Агнес — отговори Крюгер, възвърнал високомерието си. — Веднага след като наредя покупката на още акции от компанията си. След всичките тези приказки за убийство и придобиване „Крюгер Индъстрис“ е подценена, но със сигурност цената й ще скочи, когато се разчуе за сделката. Не е зле и вие да купите, господин главен комисар, уверявам ви, че ще направите удар.

Мати гледаше как милиардерът излезе от стаята. Адвокатът му постави лист хартия пред Дитрих и го последва.

Инспектор Вайгел се обърна към Мати и въздъхна.

— Права беше. Сега ли ще го направим, или да почакаме малко?

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — настоя Мати. — Ти искаш той да се защитава.

Катарина бе мълчала по време на разпита, но сега обяви, че се е сетила за нещо, и тръгна към вратата.

— Какво? — скочи Мати — Къде отиваш?

— Имам още един въпрос. Трябва да настигна Крюгер, преди да излезе от сградата.