Джейсън Матюс
Червената лястовица (8)

8

Синьо-белият „Возход“ се сниши на подводните си криле и доближи към пристана, последван от облак син дизелов дим. С малък куфар в ръце Доминика слезе по стръмната рампа на покритата с катран площадка и приближи до буса, чакащ на чакъления път до реката. Единадесет младежи — седем жени и четирима мъже — се влачеха по пристана зад нея. Всички бяха смълчани и уморени и оставиха чантите си в отвореното багажно отделение на буса. Никой не продумваше и дори не се поглеждаха един друг. Доминика се обърна и се загледа над широката Волга към боровете, опасващи двете страни на бреговете й. Въздухът бе влажен и реката миришеше на дизелово гориво. Три километра на север, зад един неин завой, в утринната мараня се мяркаха камбанариите и кулите около Казанския Кремъл. Доминика разбра, че това е Казан, защото от самолетната писта бяха минали през града, покрай всички знаци по магистралата. Което означаваше, че бяха в Татарстан, все пак Европейска Русия. Посред нощ бяха отлетели на седемстотин километра от Москва до тъмна военна самолетна писта. На неосветените табели пишеше БОРИСОВСКИЙ АЕРОДРУМ и КАЗАНСКИ ДЪРЖАВЕН САМОЛЕТЕН ЗАВОД. Бяха се качили мълком на бус с надраскани прозорци, покрити със сиви лекьосани завеси. Пътуваха през тихи предутринни улици и спряха на един пристан на брега, където се качиха на люшкащия се върху подводните си криле кораб, докато слънцето се вдигаше над града. Чакаха безмълвно около час в „самолетните“ седалки на кораба в задушния въздух. От неритмичното люлеене на корпуса, плискащата се вода по пристана и скърцането на протритите найлонови въжета, опънати на кнехтовете, й се догади, после й се приспа. Освен шофьора на буса и мъжа на руля на корабчето не се виждаше никой друг. Доминика наблюдаваше как слънчевата светлина се разлива по водата и броеше чайките.

Накрая до подвижния мостик дойде сива лада и от нея слязоха мъж и жена, носещи две плоски картонени кутии. Те се качиха на корабчето, поставиха кутиите на плота пред рубката и отвориха капаците.

— Елате и си вземете — каза жената и седна на предната редица седалки с гръб към пасажерите. Те станаха бавно и отидоха отпред. Не бяха яли нищо от закуската предния ден. В едната кутия имаше прясно опечени булочки, сладки кифлички със стафиди, а другата беше пълна с картонени кутийки с топла оранжада. Мъжът наблюдаваше как пасажерите се връщат на местата си, после отиде и заговори човека на мостика. Двигателите на кораба забоботиха и през седалките премина лек трус. Алуминиевият трап^[1] изтрака по кея и въжетата се откъснаха.

Крабът се вдигна на подводните си крила и целият се тресеше, докато ускоряваше надолу по реката. Седалката пред нея вибрираше, втулките на кабинката бръмчаха, вградените в облегалките металически пепелници тракаха. Преборвайки гаденето, Доминика се фокусира върху тъканта на мръсната облегалка за глава пред нея. Колеж за куртизанки. Тя се носеше надолу по Волга към колосално унижение.

Когато се настаниха в буса, на предната седалка седна безименната жена. Полюшваха се през изпъстрени със слънчеви петна борови гори, докато накрая спряха пред бетонна стена. Слънцето играеше по натрошените стъкла, взидани в горната й част. Бусът наду клаксон, после се промуши през портата, мина нагоре по една стръмна алея и спря пред двуетажно неокласическо имение с мансарден покрив с очукани плочи. В гората беше абсолютно тихо, без помен от ветрец. Вътре в къщата също не се долавяше никакво движение.

Дишай дълбоко. Хайде, отърси се от чувството на потиснатост. Това противно училище беше още едно препятствие, още една жертва, още един тест за нейната лоялност. Тя стоеше в боровата гора пред жълтеникавата сграда и чакаше. Бе пристигнала в Школата за лястовички.

След разговора с чичо си Доминика сериозно бе обмисляла да каже на всички да вървят по дяволите. Искаше й се да вземе майка си и да се върнат в Стрелна, на брега на Невская губа, близо до Петербург. Щеше да си намери работа като учителка или като фитнес инструктор. С малко късмет и време би могла да си намери място и в академия „Ваганова“ и да се върне в балета. Но не, реши, че няма да избяга. Щеше да направи това, каквото и да й струва. Те нямаше да я изритат. Ставаше дума просто за секс, нямаше значение какво щяха да я карат да прави, те нямаше да сломят духа й.

И макар че се бунтуваше срещу тази мисъл, тайната същност на Доминика, трептящо чувство в тялото й, се чудеше дали мръсният катехизис, обитаващ охрената сграда пред нея, ще я задоволи поне мъничко. Тя негодуваше срещу Школата за лястовички и бе сконфузена от изпращането й тук, но тайничко в себе си бе изпълнена с очакване.

— Оставете чантите си във вестибюла и ме последвайте — каза жената, вървеше пред тях по външните стъпала и през извисяващите се фасадни врати от избледняло дърво. Събраха се в аудиторията. Съдейки по лавиците за книги, стаята вероятно беше бивша библиотека, превърната в лекционна зала, с повдигнат дървен подиум и катедра, с няколко редици скърцащи дървени седалки в единия край. Жената, облечена в безформен черен костюм, мина между тях и им раздаде пликове.

— Вътре ще намерите заданията си — каза тя — и имената, които ще използвате по време на обучението ви. Използвайте само тези имена. Няма да съобщавате никаква лична информация за себе си на другите обучавани. Всяко нарушение ще доведе до незабавно изгонване.

Тя беше в началото на петдесетте, имаше сива коса, вдигната нагоре, квадратно лице и прав нос. Приличаше на жената от марките върху плика, Терешкова, първата жена космонавт. Думите й излизаха в съсирени жълти бучки.

— Вие бяхте избрани за специализирано обучение — каза матроната. — Това е голяма чест. Естеството на обучението може да се стори противно и странно на някои от вас. Концентрирайте се върху уроците и упражненията. Нищо друго няма значение. — Гласът й отекваше във високия таван. — Сега станете и намерете стаите си. Вечерята е в шест часа в трапезарията срещу залата. Обучението ще започне тази вечер в седем часа. Сега вървете. Свободно!

В коридора на втория етаж Доминика преброи дванадесет стаи, по шест от всяка страна, с номерца върху напукани емайлирани табелки, завинтени в дървото. Между вратите на спалните имаше други, обикновени врати, без топки или дръжки. Те можеха да се отварят само с ключове. Нейната стая беше боядисана в светлозелено, пестеливо обзаведена, но удобна, с единично легло, гардероб, маса и стол. Имаше слаба, но трайна миризма на дезинфектант по покривката на леглото, в гардероба, по чаршафите на рафта. Стаята имаше отделена със завеса тоалетна (над която висеше ръчен душ), с мивка в ръждиви петна. Над писалищната маса имаше голямо огледало, прекалено голямо, което не се връзваше с казармения стил на стаята. Доминика притисна буза в огледалото и погледна по повърхността в блестящата светлина, както бе обучена. Сребристото опушване на прозрачно огледало. Добре дошла в Школата за лястовички.

Нощното небе не се виждаше през върховете на боровете в сумрака. Къщата беше слабо осветена, в сградата нямаше никакви часовници. Не се чуваше никакъв телефонен звън. Коридорите, стълбищата и стаите на долния етаж бяха тихи, нощта бе завладяла къщата. Стените бяха голи, нямаше дагеротипни официозни портрети на Ленин или Маркс, макар че плесенясалите очертания на местата, където някога са били окачени, все още се виждаха. Каква ли татарска благородна фамилия бе живяла тук преди революцията? Какви ли бляскави компании са яздили и ловували в тези борови гори? Дали са чували свирката на редовния московски параход от реката? Какъв съветски инстинкт бе настанил тази школа толкова далече от Москва?

На масата за хранене тя огледа другите единадесет „студенти“, които мълчаливо гребяха токмач, гъста супа с фиде, сипвана от огромен синьо-бял порцеланов супник от безмълвен сервитьор. Дали някой от тях също бе обучаван в СВР? Доминика се обърна към жената вляво от нея и й се усмихна.

— Името ми е Катя — каза тя, използвайки псевдонима си. Жената й се усмихна в отговор.

— Аз съм Аня.

Тя беше слаба и руса, с широка уста и високи скули, леко обсипани с лунички. Изглеждаше като елегантна доячка с бледи сини очи. Колебливите й думи бяха сини като цвят на метличина, невинни и непресторени. Другите също срамежливо си казаха псевдонимите. След вечеря се изнизаха безшумно в библиотеката.

Вътре беше абсолютно тихо, после светлините угаснаха. Добре дошли на обучение в Школата за лястовички. Започна филм, с ярки черно-бели образи, брутални, диви, остри като трион. Екранът избухна от напрегнати лица, притискащи се тела, органи, движещи се непрестанно, навсякъде и в толкова близък план, че изглеждаха гинекологично, неразпознаваеми, нематериалистични. Звукът се включи с пълна сила и Доминика видя как главите на съучениците й се отметнаха назад от внезапния шок от шума и гледката. Но само тя виждаше как въздухът се изпълва с въртящи се цветове и разпозна знаците на претоварването, когато започна кървящото редуване на червеновиолетово-синьо-зелено-жълто. Не можеше да го контролира и затвори очи, за да избегне яростната атака. После високоговорителят изпука и звукът изведнъж стихна, намален дотолкова, че едва се чуваше, за да изглежда, че жената на екрана сякаш шепне. Косата й бе залепнала отстрани на лицето й, а тялото й се клатеше неспирно от някакъв невидим партньор.

Светлината проблясваше по гредите на тавана на седем метра над главата й. Ще успее ли да издържи тук докрай? Какво щяха да очакват да прави тя? Какво щяха да направят, ако станеше и излезеше от стаята? Щеше ли да бъде изгонена от службата? Дяволите да ги вземат. Те искаха лястовичка и щяха да получат лястовичка. Никой не знаеше, че може да вижда цветовете. Михаил бе казал, че тя е най-добрата му ученичка, що се отнася до умението й да разбира хората. Тя ще остане. И ще се учи.

Каза си, че не става дума за любов. Това училище, това имение, изолирано зад стени, покрити с натрошени стъкла, беше инструмент на държавата, който институционализираше и дехуманизираше любовта. Това нямаше значение, ставаше дума за физически секс, за обучение като в балетното училище. В проблясващата светлина в плесенясалата библиотека Доминика си каза, че ще се справи с това, напук на онези внебрачные ребёнки, на онези копелдаци.

Светлините се включиха, а студентите седяха притеснени, със зачервени лица. Аня подсмръкна и избърса очи с опакото на китката си. Матроната се обърна към седящите с равен твърд глас:

— Имахте дълго пътуване. Върнете се в стаите си и си починете. Обучението ще започне отново утре сутрин точно в седем часа. Свободно!

Нищо в поведението й дори и най-слабо не подсказваше, че през последните деветдесет минути бяха гледали филм с хора, извършващи коитус. Те се изнизаха от залата и се качиха нагоре по стълбите с масивни дървени парапети. Аня й кимна за лека нощ, преди да затвори вратата си. Доминика се запита дали тя или другите знаеха, че тази нощ невидимите сътрудници на Кон-института, натъпкани в cabinets de voyeur^[2] между стаите, ще ги наблюдават как се събличат, къпят и спят.

Доминика застана пред огледалото, прокара четката с дълга дръжка през косата си — единствения семеен символ, който си бе донесла от къщи, и я погледна в ръката си, сякаш тя би могла да й се изсмее. Разкопча блузата си, метна я на извита телена закачалка и небрежно я окачи на рамката на огледалото, закривайки единия му край. Постави малкия си куфар на масата и отвори капака му срещу огледалото, блокирайки още една трета от огледалото. Свали полата си и се завъртя в пирует несъзнателно, за да огледа кривата на гърба и издутината на ханша си в найлоновите чорапогащи, преди небрежно да метне и полата на рамката на огледалото, покривайки последната една трета. На сутринта щяха да разчистят огледалото и може би щяха да я скастрят, но си струваше, дори да е за една нощ. После си изми зъбите, пъхна се под завивките в дезифектантния облак от камфор и розово масло и загаси светлината. Остави четката си на тоалетката.

 

 

Мъжете бяха отделени от жените, дните се сляха един с друг и те загубиха усета си за време. Сънените утрини бяха посветени на безкрайни лекции по анатомия, психология и най-вече психология на човешките сексуални реакции. Появиха се и някои нови инструктори. Една лекарка безспирно напяваше за сексуалните практики в различните култури. После дойдоха уроците по мъжка анатомия, трябваше да научат как функционира мъжкото тяло и как да възбуждат мъжкия индивид. Техники, пози, движения, наброяващи стотици. Всичките бяха изучени, повторени, наизустени, Кама Сутра в стил Горна Волга. Доминика се чудеше на тази ужасяваща енциклопедия, на лепкавите прозрения, които съсипваха нормалността, които ограбваха невинността й. Щеше ли отново да прави секс някога?

Следобедите бяха запазени за „практически занимания“, сякаш тренираха за фигурно пързаляне. Упражняваха ходене, упражняваха разговор, упражняваха измъкване на коркова тапа от бутилка шампанско. Имаше стаи с използвани дрехи, протрити обувки, бельо с петна от пот. Те се обличаха и се упражняваха в разговор една с друга, учеха се да изслушват, да демонстрират интерес, да правят комплименти и да ласкаят и най-важното — да измъкват информация по време на разговор.

В един от редките следобеди на дружеска атмосфера пет от тях насядаха в кръг на пода в библиотеката с почти докосващи се колене, смееха се, бъбреха си, упражняваха се на така наречения секс разговор по това, което бяха чували на вечерните прожекции.

— Ето така — каза една тъмнокоса девойка с тежък черноморски акцент, затвори очи и измърмори на чугунен английски, „Yah, lovers, you are making me to come.“^[3] Изблик на смях, Доминика погледна пламналите лица и се запита колко скоро някои от тях ще се озоват по бельо в хотел „Интурист“ във Волгоград, гледайки как някакви кльощави виетнамски търговски представители си свалят обувките.

— Катя, опитай и ти — каза момичето на Доминика. Още от първата вечер всички усетиха, че тя е някак по-различна, някак по-специална. До нея седеше Аня и я гледаше с очакване.

Без да разбере защо, може би за да им покаже, може би за да покаже себе си, Доминика притвори очи и прошепна „Да, миличък… точно така… о, ооо“ и издаде звук от корема си: „ЪЪНННХХХХ.“ Момичетата в кръга замълчаха потресени, после изреваха одобрението си и я аплодираха. Жълтокосата Аня зяпаше с широко отворени очи, останала без думи, без да схваща смешния момент.

Аня, със синкавата аура като на ливадни цветя. Тя се съпротивляваше, отвратена от най-похотливите и порнографски аспекти на обучението, лепна се за Доминика за кураж и подкрепа.

— Трябва да свикнеш с това — каза й Доминика, но Аня се гърчеше при вечерните филми, стискаше я за ръката, докато шибаният цирк бушуваше на екрана пред тях. Малкото селско момиче няма да се справи, мислеше си Доминика. Цветът й става по-слаб, а не по-силен.

После, една нощ, след един невъзможно извратен филм, който я доведе до мълчалив плач, Аня дойде в стаята на Доминика със зачервени очи и треперещи устни, а думите й, в цвят на метличина, едва се виждаха. Трябваше да дойде при приятелката си за утеха, защото вече губеше разсъдъка си. Беше им заявила, че иска да напусне, но те й бяха казали нещо — Бог знае какво! — и тя не можа да си тръгне. Доминика я дръпна за ръката зад завесата на банята.

— Трябва да се справиш с това — прошепна тя, разтърсвайки я леко за раменете.

Аня захлипа, обви ръце около врата на Доминика и притисна устни в устата й. Малката идиотка трепереше и Доминика не я избута, не я отхвърли. Те бяха на пода в малката баня. Доминика я залюля в обятията си, усещайки как трепери. Аня обърна глава за още една целувка и Доминика за малко не я отблъсна, но после отстъпи и отново я целуна.

Целувката имаше силен ефект върху Аня и тя посегна към ръката на Доминика, дръпна я към тялото си и я пъхна под халата върху гръдта си. О, за Бога, помисли си Доминика. Самата тя не чувстваше страст, а по-скоро съжаление към момичето в прегръдките си. Това ли беше бисексуалността, за която им преподаваха долу? Можеха ли да ги видят зад завесата? Имаше ли аудио в стаята? Това сериозно нарушение ли беше?

Аня държеше ръката й за китката и я прокара по зърното си, което се изду под пръстите на Доминика. Халатът се разтвори и Аня смъкна ръката й надолу между краката си. Перверзия? Акт на любезност! Нещо друго? Непознатата наследствена развратност — от когото и да идваше — я накара да продължи, необяснимо състояние извън тялото, при което да спре сега беше съвсем малко по-възможно, отколкото да продължи напред. Леките като перца връхчета на пръстите на Доминика следваха малки съвършени кръгове и Аня се разтопи, главата й се обърна към Доминика, линията на врата й се изви, мека и уязвима.

Седнала на пода, облегната на плочките в банята, Доминика почувства дъха на Аня между краката си и сега нямаше вече причина да спре. Тайната й същност й заповяда да чувства тялото си и усещането от издишванията на Аня изпълниха стомаха й. Главата на Доминика се отпусна и ръката й сграбчи ръба на мивката за опора. Тя напипа четката от черупка на костенурка на прабабушка и я дръпна долу. Четката на прабаба й, с която майка й бе четкала косата й, четката, която беше нейният таен компаньон в бурите на съзряващата й младост.

Доминика прокара дръжката по стомаха на Аня, следвайки меката кехлибарена извивка безкрайно леко, безкрайно настойчиво. Аня затаи дъх и очите й затрепкаха зад плътно затворените клепачи. Гледайки я в лицето, Доминика нагласи дръжката и изви китката си. Устата на Аня беше полуотворена, очите й излъчиха сребрист белтък, като на неподвижно мъртво лице на труп, поставен върху плоча.

Аня се скова и започна да се движи срещу бавното проникване и триене на четката. Тя обърна мократа си брадичка, за да погледне Доминика и прошепна: „Да, скъпа, точно така, довеждаш ме до оргазъм“, и Доминика се усмихна, наблюдавайки как малката доячка се тресе и мята, докато тя върна своята тайна същност обратно в ураганната стая вътре в себе си и затвори вратата.

След пет минути Аня въздъхна и обърна лицето си, за да бъде целуната отново. Достатъчно.

— Трябва бързо да си тръгнеш, веднага — каза Доминика.

Поруменяла, Аня загърна халата около себе си, погледна Доминика и излезе мълчешком. Дали щеше да има бурни обвинения утре сутрин? Дали имаше някой зад огледалото точно сега? Прекалено уморена, за да се тревожи и за това, Доминика се пъхна в леглото в тъмната стая. Четката остана да лежи забравена на пода под мивката.

 

 

На следващата сутрин на долния етаж в големия салон, облицован с дървена ламперия и покрит с огромен казахски килим в синьо и слонова кост, на жените бе наредено да седнат на подредени в кръг столове в средата на помещението. На първата от тях, слаба брюнетка с лек напевен западен акцент от Новгород, бе наредено да се изправи, да се съблече и да се разходи из кръга, за да бъде критикувана от другите. Настана гробна тишина. Тя се поколеба, но после се разсъблече. Лекарката и асистентката й, и двете в лабораторни престилки, действаха като модератори, отбелязвайки слабите и силните аспекти. След като момичето свърши, й наредиха да седне в стола си, но да остане гола. Повикаха следващата и процесът се повтори. Пламнали лица, настръхнала кожа, прехапани устни; стаята бавно се изпълваше с нелепи, треперещи голи тела и жалка купчинка дрехи под всеки стол.

Слаба Богу, не присъстваха мъже! Аня кършеше нервно ръце и когато неизбежно дойде и нейният ред, погледна в паника към Доминика. Тя отклони поглед. Лекарката кресна на Аня да побърза, като я видя как се колебае при смъкването на чорапогащника. Когато дойде нейният ред, Доминика игнорира нервността си и се изправи веднага щом я повикаха. Беше ужасно да ти нареждат да се събличаш в присъствие на половин дузина непознати, но тя се насили да го направи. Аня я гледаше напрегнато. Доминика бе притеснена колкото от голотата си, толкова и от трепетната тишина в стаята, когато тръгна в кръга от столове.

— Най-добрата порода — прошепна асистентката.

— Най-добрата в шоуто — коригира я лекарката.

На следващия ден в кръга от столове застана един мъж и смъкна късия си халат. Отдолу беше гол и определено имаше нужда да бъде изкъпан и да му се почистят ноктите на краката. Лекарката оцени бледото тяло за ученичките, след което последва оценка в по-близък план. На следващия ден мъжът с халата се върна, този път с една ниска набита жена с йодночервена коса, с набръчкани бузи и лакти. Те се съблякоха и безучастно правиха секс на матрак, поставен в центъра на кръга от столове. Лекарката подчертаваше различните секс пози; нареждаше на двойката да спира насред акта, за да илюстрира съответната точка или да демонстрира някоя физическа тънкост. Моделите не показваха никакви емоции нито към партньора, нито към себе си, цветовете им бяха толкова бледи, че почти не се виждаха. Беше бездушно и вяло.

— Не мога да ги гледам — призна си Аня пред Доминика. Те бяха придобили навик да се разхождат заедно в занемарената градина на имението в няколкото свободни минути след закуска. — Не мога да го направя, просто не мога.

— Слушай, можеш да привикнеш към всичко — каза й Доминика. Как изобщо е било избрано това момиче? От кое провинциално градче е била взета? После се запита за себе си: ами ти, можеш ли да привикнеш на всичко след достатъчно време?

След седмица, както очакваше Доминика, последва мултиплициране на унижението. Отново салонът и познатият кръг столове, но този път мъже, груби мъже в тесни костюми и лоши прически, седяха в кръга. На момичетата бе наредено да се съблекат пред тези мъже, които после критикуваха всяка от тях, изтъквайки недостатъците на фигурата, тена или лицето й. Те изобщо не се идентифицираха; техните бледожълти ореоли се комбинираха, за да затъмнят още повече атмосферата в цялата стая.

Аня криеше насълзеното си лице с длани, докато лекарката не й каза да спре да се прави на тъпа крава и да си свали незабавно ръцете. Чувствайки се като в сън, Доминика напусна тялото си, затвори ума си и издържа втренчените погледи на един от тях, с ужасяващо надупчено като от шарка лице. Цветът, идващ от вътрешността му, обагряше очите му в жълто, като цибетка^[4] в алея. Тя го изгледа насреща, без да мига, докато очите му блуждаеха по тялото й.

— Няма достатъчно мръвка по нея — каза той високо, без да се обръща конкретно към никого. — И зърната й са твърде малки. Другите двама мъже кимнаха в съгласие. Доминика ги изгледа втренчено, докато накрая те отклониха поглед или се захванаха да си палят цигари.

Тя беше изненадана, като забеляза, че е започнала да става безчувствена. Безчувствена към голотата, безчувствена към похотливи коментари, безчувствена към очите на непознати, гледащи гърдите й, ханша й или вагината й. Те могат да правят каквото си искат, казваше си тя, но аз няма да ги оставя да ме гледат в очите. Другите ученички реагираха всяка по свой начин. Една малка тъпа идиотка от Смоленск с южноруски диалект се държа като жена вамп, флиртуваше и кълчеше бедра по време на сесията. Аня явно изобщо не бе преодоляла срама. Натрапчивата миризма на дезинфектант в имението сега бе потушена от острата миризма на телата им, мускус и пот, розова вода и катранен сапун. А след като светлините угаснеха, потните служители сядаха в кабинките и си водеха бележки, и взимаха мерки камерите да не бъдат блокирани.

Късно една нощ Аня почука тихо на вратата й. Доминика я открехна и й каза да си върви.

— Не мога да ти помагам повече — каза тя и Аня се обърна и изчезна в тъмния коридор. Това не е мой проблем, помисли си Доминика. Достатъчно е, че се боря да запазя собствения си разсъдък.

После дойде бус с военни кадети, отличници на класа си. Жените ги чакаха в стаите си, седяха на леглата и наблюдаваха кльощавите им тела, докато смъкваха ризите, обувките и панталоните си, и се стягаха, докато момчетата ги чукаха като зайци. Накрая и това свърши и кадетите напуснаха, без да погледнат жените, и бусът с полюляване излезе от вратата към боровата гора.

На следващата сутрин в затъмнената библиотека със спуснати завеси започна прожекцията, но вместо обичайния филм те видяха съученичката си от стая номер пет в единичното й легло с кльощавия кадет с обръсната глава от предишния ден. Момичетата почти не поглеждаха към екрана. Това беше срам, това беше унижение, да видиш себе си с крака, сключени около този пъпчив гръб, с ръце като извити хищни нокти върху кокалестите му рамене. Лекарката спираше филма на определени кадри, за да направи коментар и да предложи подобрения. И още по-лошо, сега всички разбраха, че филмите ще идват поред — стая пет, шест, седем и така нататък. Аня бе свела глава надолу, хванала лице в ръцете си. Тя беше в единадесета стая и трябваше да издържи не само на филмите, но и на чакането. Скочи и изтича извън стаята, хлипайки, когато свърши нейната част. Лекарката я остави да избяга. После започна да бърбори какво е било направено погрешно и как би могло да се подобри.

Доминика беше в дванадесета стая, в края на коридора. Следователно филмираният сегмент на интерлюдията с нейния кадет беше последен. Безтелесна, тя наблюдаваше себе си, изненадана от вялото си лице, от това колко механично бе хванала младежа и го бе насочвала, как бе издърпала ухото му, за да се отдръпне, когато се бе сгромолясал върху нея. Главата й се въртеше, но при все това тя не чувстваше нито срам, нито притеснение. Гледаше образите на екрана без никакво чувство и продължаваше да си казва, че тя е член на служба внешней разведки, службата за външно разузнаване на Руската федерация.

На следващата сутрин Аня не дойде на закуска и две момичета отидоха да я потърсят в стаята й. Трябваше да разбият вратата с рамене. Аня бе завързала на примка чорапогащника около врата си, бе увила края му на закачалката за дрехи на задната част на вратата и просто си бе вдигнала краката нагоре, за да се обеси. Беше имала силата да си държи краката над пода, докато е издъхнала. В градината Доминика чу писъците. Втурна се по стълбите, разбута другите настрани, свали Аня от примката и я положи на пода. Чувстваше вина и гняв. Какво беше очаквала малката глупачка от нея все пак? Как бе имала куража да се задуши до смърт, помисли си тя, но не и да легне с един мъж за тридесет минути?

Нямаше почти никаква реакция. Мечката подуши тялото, после си обърна задницата. Изнесоха Аня от имението на брезентова носилка, покрита с одеяло, под което се подаваше русата й коса. Никой нищо не спомена. Ежедневното обучение продължи, както и преди.

Курсът наближаваше към своя край. Шестте лястовички стояха и наблюдаваха, докато четирима младежи влязоха в трапезарията. Те вече бяха новаци „гарвани“, обучени в една по-малка вила надолу по пътя, трима от тях — експерти по съблазняване на уязвими и самотни жени, набелязани от СВР — стари моми, секретарки на министри, неудовлетворени съпруги на посланици, недооценени асистентки на генерали. Четвъртият младеж беше изучавал друга специалност — сприятеляване с чувствителни, плахи мъже — шифровачи, военни аташета, понякога и висши дипломати, които тайно копнееха за мъжко приятелство, за компания, за любов и които бяха страхотно чувствителни към заплаха от излагане. „Гарваните“ надменно заявиха, че доста бяха страдали по време на обучението си. Нямаше кой знае какъв избор на спаринг-партньори, прошепна Димитрий — те практикували с некъпани момичета от близките села, правили секс със смотани повлекани, докарани от фабриките в Казан. Доминика не попита за четвъртото момче, как и с кого е практикувало то.

— Но сега вече сме подготвени да се представим отлично в секса — каза Димитрий. — Ние сме експерти. — Той разтвори ръце и ги изгледа през клепките си.

Жените го гледаха безмълвно. Доминика видя, че лицата им са затворени, видя скептицизма, фатализма и недоверието. Те бяха като безизразните лица на проститутките на улица „Тверская“ в Москва. Плодовете на Школата за лястовички, помисли си Доминика. Празното място на Аня на масата не беше единствената цена.

Те тръгнаха за летището посред нощ, носейки евтините си картонени куфари, оставяйки зад себе си имението, без да поглеждат назад. Курвенското училище бе затворено до пристигането на следващата група. Боровете стърчаха черни, мълчаливи. Самолетът направи кръг над комините на Казан и отлетя на запад над невидимия пейзаж. След час бяха над светлините на Нижний Новгород, разделен от черната лента на Волга. После започна постепенното снижаване към сиянието на неспящата Москва. Тя никога нямаше да види отново нито една от колежките си.

Трябваше да се яви в центъра на следващата сутрин, в Пети отдел, за да започне кариерата си като младши офицер разузнавач. Мислеше си за Семьонов, шефа на Пети, и за другите офицери, с които щеше да се срещне, за това как ли ще я гледат, какво ще кажат. Е, помисли си, обучената куртизанка се върна от степите и възнамерява да се засели в техния свят.

Дневната беше тъмна, когато тя пристъпи на пръсти в апартамента в часовете преди зазоряване, но майка й се появи в коридора, облечена в халата си.

— Чух стъпките ти — каза тя и Доминика знаеше, че има предвид неравния й ход по стълбището. Прегърна майка си, после взе ръката й и я целуна — с устни, които бяха обучени да унищожават мъжете, — жест на изкупление.

Токмач в Школата за Лястовички

Сварете едро нарязани картофи, лук на тънки резенчета и моркови в говежди бульон, докато омекнат. Добавете фиде и варете, докато се свари напълно. Поставете сварено телешко месо в купа и изсипете отгоре зеленчуците с фидето и бульона.