Джейсън Матюс
Червената лястовица (41)

41

Гейбъл измъкна Доминика от тайната квартира, тя тръгна неохотно, и двамата се покриха от всички. Говориха цял ден в една стая, която Гейбъл бе наел с фалшиво име в „Астир Палас“ във Вулиагмени, на един хвърлей от Атина, с изглед към залива. Регистрираха се като семейна двойка, така беше по-лесно. Гейбъл не позна дежурното ченге, мотаещо се зад хотелската рецепция, но ченгето позна големия американец и веднага се хвана за телефона.

Гейбъл не си даваше шанс дори петдесет на петдесет. Доминика каза на Браток, че вече нито го уважава, нито му вярва, те всички я бяха използвали. Той слушаше, с неговия пурпурен ореол, в егейската светлина, нахлуваща през прозорците, докато тя му разказваше, че още от балетното училище винаги са отнемали правото й на избор, че е била подритвана ту по един, ту по друг начин, че най-скъпите на сърцето й неща са й били отнети. Именно заради това бе решила да работи с тях. Нейт, Браток и Форсайт й бяха станали като семейство, те знаеха от какво се нуждае тя. И всички бяха толкова умни и такива страхотни професионалисти!

Но резултатът се бе оказал същият. Те се бяха сговорили срещу нея. Дори и генералът я бе измамил. Руският й ум разбираше конспирацията, но руската й душа се чувстваше предадена. Тя нямаше да работи с тях. Каза му, че е решила твърдо. Нямаше да остане и в Русия. Беше осъзнала колко е безполезно да се бори със системата. Власти всегда побеждают — властниците винаги побеждават. Всичко, което оставаше, беше да реши къде да отиде. Ако американците й позволяха да се установи в Съединените щати, тя щеше да отиде там. Ако откажеха да приемат дезертирането й, щеше да обмисли варианта да се премести в трета страна. Ако ЦРУ й попречеше, щеше да се върне в Русия като цивилна. Но тя прекратяваше. Беше вън от играта.

Гейбъл я остави да говори, свари чай, постави лимон в чаша вода „Перие“ и я слушаше. Когато тя се умори, седнаха на балкона с крака на парапета, гледаха тюркоазната вода, той й разказа някои истории от първите си назначения като млад офицер и я разсмя. Продължи да я разсмива и по време на обеда от пържени калмари с магданоз, лимон и зехтин, а когато следобедните сенки се удължиха, те се поразходиха из градината. Гейбъл й каза, че няма да се опитва да я убеди да направи каквото и да е. Доминика се усмихна.

— Което е първата стъпка от опита ти да ме убедиш да направя точно това, което ти искаш.

Гейбъл се разсмя и я заведе обратно в стаята, остави я да подремне на спалнята, докато той седеше на пост на балкона. Вечерта Доминика си сложи лятна рокля и сандали и те взеха един раздрънкан автобус, минаващ по крайбрежието, за да отидат до малък рибен ресторант в Лагозини. Тя поръча печени сардини в лозови листа и скариди yiouvetsi, запечени с домати, узо, саламурено сирене и печена риба меч в сос latholemono, а Гейбъл поиска две вина — бутилка леденостудено „Аспролити“ и алуминиева манерка с пикантна рицина.

После спряха в друга таверна за кафе и Гейбъл поръча две чаши „Мавродафне“^[1], сладко и артериално черно, от Южна Гърция, което някога бе накарало Омир да нарече морето винено тъмно^[2].

Лампичките по тентата на таверната блестяха, малките вълни се кискаха по брега отзад, невидими в нощта. Доминика гледаше голямото месесто лице на Гейбъл и подстриганата му като четка коса и чакаше, облегната назад, чакаше го да започне да хвърля примамки.

— Възнамеряваш да говориш с мен сега, нали, Браток? — каза Доминика. Гейбъл не й обърна внимание и каза, че иска тя да помисли за цялата тази работа сериозно, иска да го преосмисли по нейните си правила. Щеше да й обясни как той го вижда, какво би означавало това за нея. Тя се съгласи да го изслуша, очакваше някой от триковете му, но от стабилния му пурпурен облак подразбра, че той вероятно й казва истината. Вероятно.

Гейбъл каза, че според него първоначалните й причини да се присъедини към СВР са били справедливи, почтени и добри. Тя би могла да служи на страната си, би могла да се справи отлично с трудната, изискващата много усилия и способности работа. Оказало се, че е добра в нея. Но перспективата за всичко това се превърнала в пепел заради мръсотията на системата. Нищо не беше останало.

— Дотук съм прав, нали? — попита той.

Доминика се облегна и кимна. Пурпурът му си беше все така стабилен и силен.

— Окей — каза Гейбъл, — после операцията или късметът, или съдбата се появяват и ти срещаш Нейт Наш, а той не прилича на никой друг, когото си срещала досега — а това е валидно и за другите красиви старши офицери от ЦРУ, — и ти топваш палеца на крака си във водата, за да видиш как е и може би за да си го върнеш на копелетата. Не е за пари или заради идеологически пристрастия, а заради твоето самоуважение.

Гейбъл даде знак на сервитьора да донесе още две чаши вино.

— После се случва нещо шантаво. Ти осъзнаваш, че съществуваш и разцъфваш чрез този живот, чрез риска и измамата, чрез тайната в главата ти. Разцъфваш благодарение на това, развиваш истински вкус към тези неща. — Виното дойде и Гейбъл отпи. — Как се справям? — попита той.

Доминика кръстоса ръце пред гърдите си.

— И изведнъж ти отново си предадена, този път от хора, които си мислила за свестни типове. Но би било погрешно да мислиш по този начин. — Доминика примигна косо срещу Гейбъл. — Генералът, Бенфорд и всички ние искахме ти да заемеш мястото на Марбъл като нашия номер едно в Москва. Може би трябваше да те попитаме, но не стана. И така, ние сме в последното действие и Бенфорд се опитва да те върне обратно в Москва. Но, скъпа, това зависи само от теб. Никой не може да те принуди. Ти трябва да решиш сама.

Доминика погледна към тъмната вода, после обратно към Гейбъл.

— Какво ще правиш без всичко това? — попита я той. — Какво ще правиш без твоята доза наркотик?

Доминика затвори очи и поклати глава.

— Ти си мислиш, че не мога да живея без това, а?

— Забрави за ЦРУ. Мисли за генерала. Той би ти казал същото. Върни се обратно и се хвани за работа. Не мисли за ЦРУ през първата половин или една година. Не се давай на онези копелета. Смачкай ги. Сега си в изгодна позиция. Започни да градиш кариера. Върни се и довърши чичо си. Кажи на центъра какво е направил, погрижи се да получи това, което е заслужил. Ти ще бъдеш на печелившата страна и това ще те направи непредсказуема и опасна. Първо си хванала Корчной, сега унищожаваш чичо си. Те ще се ужасяват от теб.

Искай, настоявай, принуди ги да ти дадат важен пост, нещо с голям допуск, някъде в Американския отдел или в контраразузнаването, каквото и да е. Управлявай съдбата си така, както ти харесва. Вербувай чужденци, създавай проблеми, лови шпиони, създавай си съюзници, изкарвай враговете си от равновесие. Бъди зла на заседателната маса.

Доминика се опитваше да не се усмихне.

— Зла, това означава злобная, струва ми се — каза тя.

— Веднъж годишно ще излизаш на операция по твой избор и аз ще бъда там. Ще ни казваш каквото искаш. Ти ще даваш командите за вътрешните комуникации. Ако имаш нужда да ни видиш в Москва, аз лично ще се погрижа за безопасността ти. Поискаш ли комуникационно устройство, ще ти дадем. Ако имаш нужда от помощ, ще я получиш. Ако поискаш да се разкараме, ще се разкараме.

— А Натаниъл ще участва ли в това бъдеще? — попита тя.

— Те мислят, че няма да е благоразумно да работите заедно предвид оперативната история. Но аз съм тук, за да ти кажа, че ако искаш той да ти е водещ офицер при задграничните срещи, можем да го уредим.

— Много си услужлив — каза Доминика.

— Това е работа, Доминика. Тя е в кръвта ти, ти не можеш да я оставиш, тя е в носа ти, под ноктите ти, расте от върховете на косата си. Признай го.

— Никога не бих изляза да вечерям с теб, ако знаех, че ще бъдеш такъв еничар — каза тя. — Да не би ЦРУ да те е взело от люлката, за да те обучи от невръстна възраст?

— Признай го — настоя Гейбъл. Въздухът беше изпълнен с пурпур.

— А сега си и некультурный — каза Доминика.

— Знаеш, че съм прав. Признай го. Хвана я натясно.

— Может быть — каза Доминика. — Вероятно.

— Доминика! — настоя той. Пурпурният облак се бе спуснал от главата му и кръжеше като спирала помежду им.

Лицето на Доминика беше спокойно и ясно.

— Вероятно.

— Помисли за това, което ти казах. Искам да се съгласиш, знаеш го, но каквото и да решиш, трябва да си изясниш намеренията до утре.

— Разбирам — каза Доминика. — Ето още една изненада от теб! Защо трябва да реша до утре, скъпи Браток?

— Защото ние имаме нужда от теб, Бенфорд има нужда от теб утре, в Естония.

Тя го погледна хладно, ръцете й лежаха спокойно на масата.

— Кажи ми защо, моля те!

И Гейбъл й каза за размяната в Естония, наблюдавайки как очите й се присвиват.

— Не полудявай отново — каза Гейбъл. — Не ти го казах по-рано, защото исках да си поговорим, без това да виси над главите ни.

— И не си го измисляш? — попита Доминика.

— Ти ще минеш покрай него на шибания мост — каза Гейбъл. — Трудно би било да фалшифицираме това.

— Предполагам, че ЦРУ би могло да построи мост.

— Бъди сериозна — каза Гейбъл.

— Добре, ще бъда сериозна — отвърна Доминика. — Като ми казваш това, ти отново ме превръщаш в екзекутор на генерала. Изобщо не ми даваш никакъв избор.

— Какво ти казах преди? — попита Гейбъл. — Това е твой избор. Ти можеш да решиш веднага, тук и сега, да не продължиш. Ти вече имаш прилично жилище за настаняване. Имаш банкова сметка. Ще се обадя на Бенфорд и тогава той лично ще те закара със самолет до САЩ. Утре.

— А генералът? — настоя тя. Гейбъл сви рамене.

— Той беше най-добрият руски агент, който някога сме имали. Издържа четиринадесет години. Планира собственото си оттегляне и прехвърлянето на поста си, защото усещаше, че е в края на пътя си. Мислеше, че в теб е намерил заместник за работата си, искаше приемственост. Но това беше негово решение. Агентите живеят и умират. Ти си обвързана с тази ситуация дотолкова, доколкото позволиш.

— Не го вярваш — сряза го Доминика. — Нейт каза, че ти си му обяснил, че най-важното нещо — най-важното — е сигурността и доброто на агента ти. Твоята съвест няма да ти позволи да го изоставиш.

— Вероятно си права — каза Гейбъл. — Спасяването на генерала от мазетата на Лефортово ще бъде добър старт за подновяване на нашата работа.

Доминика се взря в него и отпи глътка вино. Гейбъл повдигна вежди и я погледна в очите. Тя знаеше, че той казва истината.

— Всички вие сте такива копелета!

— Полетът за Латвия е в десет часа.

— Желая ти приятен полет — каза тя.

 

 

Те взеха последния автобус за „Астир Палас“. Седнаха един до друг, но не си продумаха през цялото петнадесетминутно пътуване. Минаха безмълвно през лобито, миришещо на бугенвилея и море, излязоха в широкия двор, поръчаха си минерална вода и гледаха как светлините на ферибота за Родос пътуват към хоризонта.

Гейбъл не мислеше, че я е навил, тя беше прекалено възмутена, прекалено ядосана. Той можеше да разбере кога някой се колебае и кога взима решение да направи нещо. Доминика беше чула всичко, което е необходимо, но не можеше да бъде принудена насила. Лицето на Бенфорд щеше да помръкне, когато Гейбъл се появеше без нея. Най-лошата част щеше да дойде, когато видеха охраната отвъд моста да отвежда Марбъл обратно. Няма размяна. Изпълнете присъдата.

Но той беше дал най-доброто от себе си, за да я убеди, тя разбра, че той е неин приятел, разбра, че изборът е в нейни ръце и че всичко зависи от нея. Взеха асансьора до техния етаж. Извитият коридор на хотела беше тих, не изглеждаше да има някой друг на етажа. Виенето на магнитното серво от асансьорната шахта беше единственият звук във въздуха.

Доминика отключи вратата и влезе вътре. Нито един от двамата не чу стъпките, двамата мъже бяха събули обувките си и пристъпваха срещу тях от двете страни на коридора в тих бяг. Доминика ги видя, докато се обръщаше, и дръпна Гейбъл в стаята, но мъжете се провряха вътре и хлопнаха вратата. Лампите от двете страни на масата осигуряваха единствената светлина в стаята.

Единият от тях тихо изръмжа: Не бойтесь, мы здесь чтобы спасти вас. Не се страхувайте, ние сме тук, за да Ви спасим. Доминика забеляза, че използва учтивата форма, Вие.

Четиримата стояха застинали, тишина преди експлозия. Тя видя част от пистолета на колана на единия мъж.

И двамата бяха огромни гиганти от Грузия, съдейки по лицата им. Доминика се провря край Гейбъл и се хвърли в обятията на единия от тях, хлипайки, сякаш от облекчение, че е спасена. Другото чудовище се метна срещу Гейбъл, който пристъпи назад, извръщайки се странично, и мъжът профуча край него и се заби в масата и в лампата в дъното, смазвайки и двете, но веднага се изправи, твърде бърз, твърде подвижен за размера си, и двамата сключиха ръце и крака и паднаха на пода, всеки един търсещ отверстия, очи, гърла, гениталии, стави.

Доминика обви ръка около врата на своя човек, с което му попречи да се метне към тях и да удвои натиска върху Гейбъл. Догади й се от миризмата му на мокро псе и на чесън и се извърна. Видя мятащата се топка, в която се бяха превърнали Гейбъл и грузинецът. И изведнъж, с внезапна яснота, осъзна, че не може да допусне Браток да бъде наранен. Прокара ръце по предницата на ризата на нейния човек, после надолу до колана му, напипа грапавата дръжка на малкия пистолет и дори не си даде труд да го измъкне, а бръкна рязко вътре, бутна предпазителя и дръпна спусъка колкото можеше по-бързо три пъти, четири пъти, и заглушените изстрели потънаха в писъците на мъжа. Той се просна по гръб, гърчейки се, а предницата на ризата и панталоните му се обагриха в кръв.

С пистолета в ръка Доминика отиде до другия грузинец, който бе приковал Гейбъл на пода с горната част на ръката си през гърлото. За втори път човек от ЦРУ се бие заради мен, помисли си тя и посегна към косата на убиеца, дръпна главата му назад и отпусна натиска върху гърлото на Браток. Главата на грузинеца се завъртя и очите му се разшириха, като видя кой дърпа косата му. Доминика допря дулото на пистолета под брадичката му, внимавайки да не сочи към Гейбъл, извърна лице, за да не я оплиска кръвта, и дръпна два пъти спусъка. Грузинецът изплю кръв, метна се настрани и не помръдна. Първият прострелян продължаваше да рита и да се гърчи на вече мокрия килим. Гейбъл се изправи и протегна ръка, за да вземе пистолета от нея, но Доминика се извърна и не му го даде. Изумен, Гейбъл я видя как отиде до първия мъж, как се наведе, как закри лицето му със свободната си ръка, как постави дулото до челото му и дръпна спусъка. Два пъти! Главата на грузинеца издумка на пода.

Доминика захвърли празния пистолет в ъгъла на стаята. Гейбъл имаше синина под лявото око и одрасквания от нокти по дясната буза и врата. И двамата знаеха, че нямаше какво друго да направят с тези двама главорези. Той внимателно наблюдаваше Доминика в почти тъмната стая. Гърдите й се надигаха и спускаха, а над лакътя й имаше малко кръв.

— Отсега нататък ще бъда мъничко зла — каза тя. — Злобная.

Скариди Yiouvetsi

Задушете лук, едро смлян нервен пипер и чесън, добавете нарязани домати, риган и узо и редуцирайте до гъст сос. Добавете скариди, поръсете с нарязан магданоз и варете за кратко, прехвърлете в тавичка за печене, покрийте с бяло саламурено сирене и запечете на средна температура във фурна, докато забълбука.