Джейсън Матюс
Червената лястовица (4)

4

Тръгнаха си от ресторанта с лъскавото БМВ на Устинов, със солидно бронирани прозорци. Апартаментът му се простираше на последния етаж на неокласическа сграда в участъка „Златната миля“ на „Арбат“. Беше изключително луксозно жилище, състоящо се от два съединени апартамента, с мраморни подове, масивни кожени мебели и позлатени осветителни тела по стените. През стигащите от пода до тавана френски прозорци, опасващи целия апартамент, се виждаха градските покриви и светлините на Москва.

Въздухът бе наситен с тамян. Огромни китайски лампи хвърляха локвички топла светлина през стаята, а в единия ъгъл висеше абстрактна рисунка на голо тяло, с очи и пръсти на ръцете и краката, сочещи във всички посоки. Пикасо, предположи Доминика. Това ще бъда и аз след петнадесет минути, помисли си тя.

Устинов освободи екипа от бодигардовете си с едно махване на ръката и вратата щракна и се затвори. На абаносовия бюфет, сред гора от бутилки, Доминика видя тумбесто шише коняк, вероятно онова тристагодишно чудо. Устинов наля в чаши от бохемски кристал от XVII век и й даде да отпие. От друг поднос тя си взе малко селски пастет със землист цвят и несравнима лимонова нотка, намазан върху деликатни триъгълни филийки.

Устинов взе ръката на Доминика и я поведе през широка зала, окичена с осветени картини. Изкачиха три широки стъпала и се озоваха в тъмната спалня. Той не забеляза съвсем лекото накуцване на вече възстановеното й стъпало, по-скоро засечка в походката й, отколкото нещо друго. Беше твърде зает да гледа косите, врата й, мекотата на гръдта й.

Влизането им в стаята включи скритото в ниши осветление и Доминика застана, зяпнала в изумление, на вратата. Спалнята беше като огромна пещера, с размери на тронна зала, в контрастиращи черно-бели цветове. Грамадното кръгло легло върху платформа в центъра на стаята бе покрито с дебел плюш. По стените от тавана до пода имаше десетки огромни огледала. Устинов взе едно дистанционно и натисна някакъв бутон. Леглото започна да се върти бавно, а платнените транспаранти на тавана се отдръпнаха и разкриха черното небе през стъкления покрив.

— Мога да следя луната и звездите, докато се движат по небето — каза той. — Ще гледаш ли изгрева утре сутрин с мен?

Доминика се насили да се усмихне. Тази свиня, в нейната кочина. Но как такъв човек бе успял да натрупа такова богатство, докато други все още се редяха на опашка за хляб? Атмосферата в спалнята беше тежка, с аромат на сандалово дърво. Килимът с цвят на слонова кост под нозете й беше мек и дебел. Колекция от сребърни съдове в бюфета от бял ясен намигаше във въртящите се светлини. Отделен аплик осветяваше рамкирано пано Ебру^[1] с фина калиграфия. Устинов забелязва, че го гледа.

— Шестнадесети век — каза той, сякаш се канеше да го свали от стената и да й го подари.

Сега, когато стояха в спалнята му, играта бе станала малко по-сериозна, сексуалността, която бе излъчвала по време на вечерята, изведнъж и се стори не толкова хитроумна. Физическият акт сам по себе си не беше нищо особено, тя не беше някаква превзета моралистка. Но се чудеше какво би загубила, ако съблазнеше този мъж. Нищо, каза си. Устинов не би могъл да й отнеме нищо, нито пък онези похотливи инструктори от службата, нито пък смърдящият на лавандула чичо Ваня с бомбастичните си съболезнования. „Една сериозна работа за службата“, бе казал той. Глупости, мислеше си Доминика. Просто политическа игра за изместване на конкурент, но така или иначе тази блядь, това позлатено копеле заслужава да загуби всичко, което има, и да отиде в затвора.

Тя щеше да го съсипе и чичо й Ваня ще има да се чуди що за личност е вербувал в нейно лице за тази задача.

Доминика се обърна към Устинов и остави шала си да падне от раменете. Целуна го лекичко веднъж по устата и прокара ръката си по бузата му. Той я придърпа и отвърна грубо на целувката й. Фигурите им се отразяваха в стотици огледални отражения.

Устинов се отдръпна и погледна Доминика през замъглените си очи. Тялото му беше като оголен нерв; умът му се бе отделил от закотвящите точки вътре в черепа му. Изхлузи вечерното си сако на пода и опипа копринената си вратовръзка. Олигархът, който бе направил състояние, надигравайки толкова много други опасни мъже чрез измами и побоища и дори чрез физическо елиминиране на конкурентите си, виждаше само сините очи, кестенявия кичур, падащ по стройната бяла шия, устните, все още влажни от тяхната целувка. Доминика постави ръцете си на гръдта му и прошепна: „Душка, изчакай ме в леглото. Ще се върна след минута.“

В украсената с позлата баня Доминика се погледна в огледалото. Ти каза „да“, помисли си тя, първо на Ваня, а сега и на този медведь, тази лигава мечка. Сега трябва да се докажеш, затова се залавяй за работа. Тя се протегна зад себе си, свали ципа на гърба си и съблече роклята си. Ти ще използваш това, мислеше си тя, гледайки тялото си в огледалото, и ще успееш, ще го омаеш, ще откриеш това, което те искат да знаят.

Бяха й казали, че Устинов е опасен, че е звяр и убиец. Е, добре. Утре сутрин тя ще му пъха с лъжичка ледено консоме в ухилената уста като на малко птиченце и той ще й изчурулика всичките си тайни. И тогава звярът ще гледа света през решетки. После си спомни нещо от инструктажа, бързо бръкна в чантичката си и лапна хапчето бензедрин, което й бяха дали — за физическа възбуда, така й казаха.

Устинов лежеше по гръб на леглото, подпрян на лакът, гол, с изключение на черните копринени боксерки. Доминика отиде бавно до леглото, чудейки се как да започне. Спомни си колко добре се чувстваше, докато треньорите им разтриваха пламналите крака в балетната академия, затова коленичи и потри с палците си арката на стъпалото му. Устинов я погледна безизразно. Идиотка, помисли си тя, и ти си една куртизанка! После с отчаяна интуиция постави устните си около големия пръст на десния крак на Устинов и завъртя езика си по дължината му. Той измуча и падна назад в леглото. Малко по-добре. Треперещата му ръка се протегна към нишата в рамката на леглото и стаята изведнъж се окъпа в яркочервена светлина, която оцвети чаршафите, лицата и кожата им. Появиха се и по-малки точици, въртящи се из стаята, по огледалата и по аленото тяло на Доминика. Леглото се завъртя с тихо бръмчене. Боже, пази ни от гангстери, помисли си Доминика.

Устинов изсумтя нещо и протегна ръка. Въртящите се розови светлинки на аления фон се превърнаха в двойни, после в тройни розови точки, които се въртяха една около друга. Натежа й от всички тези светлини и цветовете, а Устинов продължаваше да й маха. От устата му се лееха гърлени мръсотии, като накъсани ивици тъмнооранжево, първични, брутални, които по някакъв начин се плъзгаха отдолу, а не над розовите точки.

Доминика го погледна изпод полузатворените си клепачи и се запита дали да не оближе устните си за ефект. Докато той се въртеше като кекс в микровълнова фурна, очите му не се отделяха от нейните. Доминика знаеше, че трябва едновременно да превземе и тялото, и главата му, той трябваше да иска тя да остане с него. Седмица, две седмици, два месеца. Колкото по-дълго, толкова по-добре, казаха й при инструктажа. Бяха й обяснили, че тротоарът пред апартамента на Устинов е полиран от сълзите на еднодневните му завоевания.

Устинов бавно се въртеше към нея. Когато се изравни с мястото, на което Доминика бе коленичила, постави ръцете си под талията й и я хвърли по гръб — тя регистрира дърпането на скъсаните си чорапогащи, — наведе се над нея като гаргойл и започна да я люби страстно и грубо като дивак.

На червената светлина белите равни зъби на Устинов изглеждаха сини, с черни ръбове. Доминика отметна глава и затвори очи. Чувстваше горещия му дъх по гърдите си. Розовите искрици плуваха над треперещите й крака, над телата им и в огледалата. Тя повдигна ханша си и залюля таза си, за да посрещне дивашките му тласъци; сключи ръце около раменете му и се концентрира върху това да го накара да изгуби ума си. Устинов отметна глава назад в очакване на наближаващата кулминация. Доминика неволно запъшка, когато той започна да се движи все по-силно и по-бързо. Освен от червената светлина, сините му зъби и грухтенето му Доминика се изненада, като почувства как реагира нейното собствено тяло, нейната тайна същност — горчивата възбуда от бензедрина си казваше думата. Тя погледна покрай брадичката му към стъкления таван, но не можа да види никакви небесни тела. Къде бяха звездите?

Това, което видя, беше Ангелът на смъртта. Първо видя размазано отражение по стъклените плочи на тавана. Петното се превърна в силует, плъзгащ се към леглото покрай огледалата, като разлят черен живак, рефлектиращ стотици пъти в тях. Доминика усети пулса на въздуха, докато видението се надвеси над главата на Устинов. Очите на гангстера бяха ослепели от страст. Той не усети нищо. Една извита стоманена тел се преметна през гърлото му, стегна се здраво с тих звън и се вряза в плътта му. Очите на Устинов се отвориха диво, ръцете му задраскаха по телената гарота, която вече прерязваше трахеята му. Пръстите му опипваха жицата, а лицето му увисна на сантиметри от Доминика. Устата й замръзна в мълчалив писък. Той я гледаше недоумяващо с кръвясали очи, на челото му се виждаше изпъкнала вена, пръстите му се опитваха да дръпнат жицата. Устата му увисна отворена и върху бузата й падна черна нишка от слюнката му. Тялото на Устинов започна да се тресе в конвулсии. Той се мяташе от една на друга страна като риба, опитваща се да се откачи от въдицата. Доминика усети, че той все още е вътре в нея. Бутна го в гръдния кош, обръщайки глава настрани, за да избегне храчките и кръвта му, и се опита да се изплъзне изпод него. Но той беше едър мъж, внезапно натежал още повече, и тя не успя да помръдне. Можеше единствено да затвори очи, да кръстоса ръце пред лицето си и да усеща как животът на Устинов излиза от неговото тяло. Усещаше как кръвта от жицата, прерязала гърлото му, капеше върху шията и гърдите й. Устинов издаде гъргорещ звук и започна да се вкочанява, дъхът му бълбукаше през кръвта, синкавочерна от светлината. Доминика чувстваше тремора, преминаващ през тялото му, краката му, които издумкаха в леглото два или три пъти. После той застина. Леглото се въртеше в розовата тишина.

В следващата ужасяваща минута не се случи нищо. Доминика отвори едното си око и видя лицето на Устинов, увиснало над нейното, отворените му очи, езика му в отворената му уста. Неясната черна фигура се възправи над тях, неподвижна, напръскана с розови точки. Това зад гърба му черни крила ли бяха или просто отражение в огледалото? Живата картина с трите тела се въртеше безконечно в стаята. Като в координирано действие Устинов се плъзна от Доминика и черната фигура с едно-едничко движение изтегли тялото му от нея. То се търкулна от леглото върху пода. Убиецът не обърна никакво внимание на трупа и се протегна към бутона, за да спре въртящото се леглото. Доминика се опита да стане, но фигурата в черно постави ръка на рамото й и я бутна леко назад върху леглото. Тя трепереше, гола и покрита с кръв. Гърдите й бяха мокри и черни от нея. Тя събра разбърканите чаршафите и се опита да избърше съсиреците от тялото си.

Не гледаше към мъжа, но все пак някак си знаеше, че той няма да я нарани. Стоеше неподвижно в долния край на леглото и Доминика спря с опитите си да попива кръвта и вдигна черно кървавия чаршаф в ръцете си. Едва си поемаше дъх от страх и ужас. Мъжът проучваше стъпалото й, подаващо се изпод чаршафа. Той посегна към нея и тя започна да се дърпа, после, по някакъв първичен инстинкт, затихна. Мъжът леко погали горната част на стъпалото й. Повечето хора си стискаха ръцете, но с Маторин беше малко по-различно.

 

 

Официално Сергей Маторин беше щабен офицер от СВР с чин майор, назначен към Главна оперативна дирекция (отдел V). Неофициално беше чистильщик, „чистач“, екзекутор на руската тайна служба. В годините на КГБ тази дирекция бе позната под различни имена, като Тринадесети отдел или Ресор F, или просто мокрое дело, „мокри поръчки“. В разгара на Студената война Ресор F се занимаваше с отвличания, разпити и убийства, но в новата СВР се твърдеше, че за тези неща не би могло дори да се помисли и че в никакъв случай не биха били толерирани. Е, понякога намираха някои особено дразнещи руски журналистки, застреляни в московски асансьори, или пък критици на режима загиваха от високи концентрации на радиоактивен полоний в белите дробове, но това нямаше нищо общо със съвременната руска служба за външно разузнаване. Ерата на чадърите убийци бе отминала.

По време на съветската инвазия в Афганистан Маторин служеше като взводен командир в елитната група „Алфа“ от Спецназ^[2], намираща се под командването на КГБ по онова време. През петте му години в афганистанските долини дъската му се разхлопа и той окончателно откачи. Екипът му от осем души изпълняваше нареждания, но на Маторин не му пукаше особено за заповедите. В същността си той беше саможивец, на когото му харесваше да убива хора.

Макар че продължаваха да му възлагат „специални задачи“, на Маторин му липсваше Афганистан и той често си мислеше за него. Имаше способността да се връща там в ума си, да вижда природата, да чува звуците, да усеща миризмите. Определени моменти спонтанно отключваха спомените му. Тези неочаквани пътешествия бяха най-хубавото нещо, най-яркото, включително и музиката. Той чуваше идеално стакатото на рубаба^[3]и кресчендото от ударите на двойните тарамбуки.

Маторин галеше стъпалото на Доминика така, както бе галил стъпалото на умиращото афганско момиче в онзи следобед в долината Панджер. Хората от отряда му бяха разпънали навес над перките на хеликоптера Ми-24, като завързаха ъглите, така че да се получи обширно сенчесто пространство, за да поседнат отдолу войниците. По-рано през деня бяха разстреляли група муджахидини на пътя, след което кацнаха, за да съберат плячката, и тогава откриха момичето, скрито сред скалите покрай бучащата река.

Беше на около петнадесет години, с черна коса и бадемови очи, а дрехите й бяха окъсани и прашни, обичайните мръсни придружители от обоза. Всеки съветски войник, служещ в Афганистан, бе чувал истории за това какво са причинявали афганските жени на руските пленници, затова към момичето не бе проявено никакво съчувствие. Завързаха стегнато китките й с въже и направиха двойна примка около врата й, която застрашаваше да я удуши, ако мърда прекалено много. Тя проклинаше, пищеше и плюеше по осемте командоси от група „Алфа“, които стояха в кръг около нея. Маторин приклекна между широко разтворените й крака, притисна глезените й и започна да наблюдава борбата й. Протегна се, хвана жълтеникавото й стъпало и го погали. При докосването на неверника момичето изпищя и закрещя към хълмовете, към нейните бойни другари, за да дойдат и да я спасят.

Не трябваше да се съпротивлява срещу някой, който просто бе докоснал стъпалото й. Това не беше всичко. В следващите петнадесет минути Маторин внимателно сряза дрехите й с късия си нож и разтвори хиджаба й. Тя лежеше възнак в праха под навеса, който леко се издуваше от вятъра. Един войник изля вода на лицето й и го изми, но тя го заплю, опъвайки въжетата. Маторин се протегна зад гърба си и извади от канията афганския си нож хайбер, шестдесет сантиметра дълъг, с елегантно извит край и Т-образно острие, блестящо като сребро от постоянното заточване.

Залегнал зад една голяма канара на сто метра в скалистия склон, един афгански тийнейджър остави долу своя калашник и надникна от укритието си. Видя големия хеликоптер на зелени петна — той го познаваше просто като Шейтан Арба, сатанинската каруца, с неподвижни перки, увиснали от тежестта си. Видя кръг от фигури под издуващия се навес. През слабото бучене на реката и шума на вятъра в скалите момчето дочу друг звук от долината: пронизителен плач, някаква млада жена пищеше все по-силно и по-силно. Момчето прошепна молитва и се измъкна. Знаеше, че там долу става нещо, което беше далеч по-ужасно от присъствието на неверниците руснаци.

Този ден Маторин получи прякора си от своите хора, поне от онези, които успяха да издържат да го гледат, докато използваше ножа си.

„Хайбер“ погледна Доминика с млечнобялото си око, махна ръката си от стъпалото и й каза:

— Обличай се.

Тя имаше среща с чичо Ваня.

Селският пастет на Устинов

Карамелизирайте пилешки дробчета, италиански бекон и чесен, после глазирайте тигана с коняк. Стрийте сместа ръчно заедно с магданоз, каперси, шалот, настъргана лимонова кора, лимонов сок и зехтин и разбъркайте. Текстурата трябва да остане груба. Поръсете със зехтин. Сервирайте върху триъгълни филийки с лимон.