Метаданни
Данни
- Серия
- Ясновидците (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Diviners, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Дора Барова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2020)
- Начална корекция
- sqnka(2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon(2020)
Издание:
Автор: Либа Брей
Заглавие: Ясновидците
Преводач: Дора Барова
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „ЕМАС“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Излязла от печат: 05.12.2015
Редактор: Йоана Ванчева
ISBN: 978-954-357-259-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10828
История
- —Добавяне
Лъжеидоли
Спирачките изпищяха остро и колата спря пред театър „Глоуб“. Ийви изскочи още преди моторът да е загаснал. Опита да отвори парадната врата и извика:
— Заключено е.
— Да опитаме през задния вход — Джерико едва догони Ийви и Сам, които вече тичаха по тясната пресечка.
Вратата на служебния вход бе открехната. Дръжката й се бе разтопила наполовина, а рамката чернееше, опушена от дима.
Ийви вървеше по полутъмния коридор покрай гримьорните: в мрака просветваха огледала.
— Джерико? — прошепна тя нервно. — Сам?
— Тук съм — изскочи от една гримьорна и я накара да подскочи от страх.
От сцената струеше светлина — беше прожектор. Ийви видя, че лъчът му е насочен към стълбата от сцената с преклонението пред Баал, и сърцето й подскочи.
— Тета? — извика тя.
Не последва отговор.
Прикри очи, за да се предпази от ярката светлина, и плъзна поглед до олтара на върха на стълбата, където обсипаният с пайети костюм на мъртво момиче пръскаше хиляди искри.
— Сам! Джерико! — изкрещя Ийви и въпреки страха тръгна нагоре по стълбата.
При вида на тялото едва не загуби равновесие и не падна долу.
— Тя ли е? — извика дотичалият Сам.
— Не — едва успя да отвърне Ийви.
Момичето беше русо.
— Кожата й… — промълви Сам, сложи ръце на раменете на Ийви и й помогна да скочи от стълбата.
— … я няма — довърши изречението му Джерико.
Вратите се отвориха рязко, разнесоха се крясъци: „Останете по местата си!“ и „Не мърдай!“ и по пътеките между редовете в театъра нахлуха множество полицаи с насочени пистолети. Ийви видя как белезниците им пробляскват в сумрачната зала.
— Арестувани сте! — извика един от тях.
Ийви протегна послушно ръцете си и се остави да я отведат в полицейското управление.
Детектив Малой беше бесен. Ийви седеше заедно с Джерико и Сам пред кабинета му и чуваше как излива гнева си върху вуйчо Уил:
— … съсипвайки местопрестъплението… влизайки с взлом… при все че ти казах да стоиш настрана от тази работа…
Уил улови един-единствен път погледа й през открехнатата врата, но това бе достатъчно да я накара да се втренчи още по-упорито в случващото се вътре.
— Ще му кажа, че идеята е била моя — предложи Сам.
— Прекрасно, тогава и аз ще потвърдя, че е било твоя идея — обади се Ийви.
Полицаите довлякоха протестиращия Т. С. Уудхаус и го стовариха безцеремонно до тях тримата.
— Ей, аз имам права, така да знаете — изкрещя репортерът.
— Така ли? Не за дълго — озъби му се полицай и извика: — Сержант, хванах този в театъра да прави тайно снимки на тялото — беше си привързал апарата към крака. Не е ли върхът?
— Фотоапаратът е собственост на „Дейли Нюз“, човече! — изрева Т. С. Уудхаус.
После забеляза Ийви и възкликна:
— Виж ти, но това е моята любима девойка!
Усмихна й се подигравателно:
— Доста гадно ме преметна онази вечер. Игрички, така ли?
— Получихте си заслуженото, мистър Т. С. Уудхаус.
Очите му светнаха.
— Така ли? А какво, мислиш, ще каже вуйчо ти, като разбере, че ти си ми снесла информация по случая?
— Ти ли си му казала? — удиви се Сам.
— И още как — потвърди Т. С. Уудхаус без да отмести поглед от Ийви.
— Шантажирате ли ме, мистър Уудхаус?
— Да речем.
— Добре тогава. Искате да знаете кой е Пентаграмният убиец, нали? Това е самият Джон — Немирния Джон, върнал се от света на мъртвите, за да довърши ритуала, който е започнал през 1875 година. И щом го завърши, ще донесе ад на земята.
— Ийви — смъмри я Джерико.
Тя заби поглед в репортера, който й отвърна с циничен смях.
— Ти си голяма скица, красавице. Признавам ти го. Но аз не бих разчитал на други благосклонни към музея статии, ако следиш мисълта ми.
Уил излезе от канцеларията на детектива, тръгна по коридора и пътем им изсъска:
— Никой да не си е отворил устата, докато не се приберем.
— Довиждане, красавице — подвикна Т. С. Уудхаус. — Беше ми приятно да общувам с теб.
Хенри спеше сгушен към стената. Тета се мушна до него и преметна ръка през рамото му. Той се размърда и вплете пръсти в нейните. Тета заплака и Хенри се обърна към нея.
— Какво ти е? Какво се е случило?
— Бях в театъра. Ч-ч-чух звуци. Там имаше някой, Хен.
Той се пребори със съня и се опита да проумее думите й.
— Кой беше там? Какво говориш, миличка?
— Върнах се и заварих там Уоли с полицаите. Имаше вид на бит. Престорих се, че съм си тръгнала и просто минавам покрай театъра. Попитах ги какво се е случило.
Тета зарови лице в Хенри. Той усети колко силно трепери.
— Дейзи — успя да изрече най-сетне тя. — Пентаграмният убиец е взел Дейзи. Сигурно се е върнала за обеците си и… Можех да съм аз, Хенри.
Тета отново заплака, а Хенри я притегли по-плътно до себе си. Мисълта да я загуби го ужаси.
— Ранена ли си?
— Не. О, Хен, чух някакво отвратително свирукане. Идваше от вси страни. Хукнах, но не можах да отворя вратите и… — гласът й премина в шепот: — Започва отново, Хен. Точно както в Канзас.
Хенри знаеше какво се бе случило в Канзас. И знаеше, че оттогава не се е повтаряло.
— Е, сега си в безопасност. При мен.
— Какво става, Хен?
— Нямам представа, миличка.
Прегърна я, а тя отпусна смолисточерната си глава на гърдите му и двамата останаха така до зори.