Либа Брей
Ясновидците (45)

Същата песен

— По дяволите!

Уил угаси фаса в пепелника. Четиримата — той, Ийви, Джерико и Сам — седяха около дълга маса в библиотеката. Уил затвори рано музея въпреки настойчивото настояване на тълпите да разгледат свръхестественото и да чуят обясненията на най-големия специалист по окултното в Манхатън.

— Той ще продължи да убива и ние все ще сме една крачка след него.

— А не бива — обади се Ийви и издържа тежкия поглед на вуйчо си — Мога да открия, каквото ни е нужно.

— Как ще го направиш? — попита Джерико.

— С това.

Тя сложи на масата заешкото краче на Гейб.

— Каниш се да хванеш убиец с късче мъртва козина? — удиви се Сам.

— Принадлежи на Гейбриъл Джонсън и е било у него в нощта, когато са го убили — обясни Ийви и погледна към Уил. — вуйчо, мога да го разчета. Знам, че мога. Просто ми дай шанс.

— Да разчетеш какво? — попита Джерико.

Уил я изгледа гневно.

— Откъде го взе?

— От негов приятел.

Уил поклати глава и отсече:

— Твърде опасно е, Еванджелин.

Ийви скочи и удари юмрук по масата. Упорството му й беше дошло до гуша. Бяха действали по неговия начин и какво постигнаха? Само още едно мъртво тяло.

— Твърде опасно е поне да не опитаме!

Джерико погледна Сам, който сви рамене, и каза:

— Не ме гледай. Нищичко не знам.

— Навън се разхожда убиец и ние трябва да го спрем по всякакъв възможен начин, вуйчо. Моля те!

— Това е лудост — прошепна Уил и прокара ръка през косата си.

— Ще ми обясни ли някой какво става? — попита Джерико.

— Аз съм ясновидка — изрече Ийви.

— Еванджелин!

— Трябва да го знаят, вуйчо! Уморих се да пазя тази тайна.

Обърна се към Джерико и Сам и заяви:

— Мога да разгадавам по предмети. Пръстен, нож за писма, ръкавица — за мен такива неща са повече от предмети. Дай ми часовника си и вероятно ще успея да отгатна какво си ял на вечеря… или да разкрия най-съкровените ти тайни. Зависи.

Отново погледна Уил.

— Какво ще кажеш, вуйчо?

Сложил ръце на гърба, Уил описа пълен кръг из помещението, спря до нея и я гледа толкова дълго, че тя се почувства неловко.

— Ще го направим контролирано. Разбираш ли?

— Както кажеш, вуйчо.

— Ще те напътствам. Не отивай много надълбоко, Еванджелин. Трябва да си дистанцирана. Наблюдател.

— Ще видя, каквото успея, и се спасявам.

— И ако се почувстваш дори съвсем малко застрашена, моментално спираш.

— Разбрах, вуйчо.

— Радвам се, че някой е разбрал — поклати глава Сам.

— Ще стане ясно само след минута — отвърна Уил. — Ийви, ела и седни.

Тя се настани в коженото кресло.

— Удобно ли ти е? — попита Уил.

— Да.

Сърцето й биеше бързо-бързо, а устата й пресъхна.

— Помни, че ако се почувстваш уплашена…

— Разбрах — увери го тя.

— Уил, безопасно ли е? — попита Джерико.

— Ще се погрижа за това. Ийви, можеш да започнеш, щом си готова.

Той постави заешкото краче в ръцете й. Тя затвори очи и плъзна пръсти по него. Хайде, помисли си, моля те… Минаха няколко секунди, докато стане връзката, но веднъж осъществила се, пред нея се понесоха в безпорядък картини от деня на Гейб. Сякаш се гмурна в студено езеро и се опитваше да изплува на повърхността.

— Не мога… Не мога да ги извадя…

— По-бавно. Не бързай. Съсредоточи се и дишай — нареди й Уил.

Дишането й се поуспокои. Чуваше го, както и потока на кръвта по вените си. По-ранните и без значение сцени от деня на Гейб изчезнаха. Тя беше с него по мрачните нощни улици в Харлем. Сцената бе мътна като не напълно проявена снимка, но тя виждаше как Гейбриъл върви под линията и чувстваше онова, което чувстваше той.

— Сърдит е за нещо — каза, запъвайки се тя.

— Не толкова близо — предупреди я Уил.

Ийви отново си пое дълбоко дъх. После се съсредоточи и улицата се поизбистри. В съзнанието й започнаха да оживяват далечна трепкаща луминесцентна светлина и дори миризмата на пушек и боклук. Чу стъпки — странно, глухо потропване.

— Някой върви след него.

— Внимателно, Ийви.

Изведнъж стана ужасно мъгливо, но там имаше някой.

Първо видя бастуна, сребърен с глава на вълк. Мъжът, който го носеше, все още бе в сянка и мъгла. Гейб извика, но не чу отговор, и продължи да върви под огромната сянка на вдигнатата над улицата железопътна линия. Ийви виждаше само онова, което виждаше и той. Но чуваше бавните, внимателно преценени стъпки. Усети първата тръпка на страх у Гейб. А след това чу подсвиркването.

Тя ахна и извика:

— Същата песен!

— Ийви, време е да спреш — заповяда й Уил.

Тя обаче все още не искаше да се подчини. Беше близо. Толкова близо.

Стъпки. Близо. Едно, две, щрак. Едно, две, щрак. Бастунът проблясваше в мъглата.

— Той идва…

— Спри, Ийви — изкомандва Уил.

Тя стисна здраво заешкото краче. Мъжът излезе от сянката и пулсът й се ускори.

— Виждам го!

— Ийви, спри! — изрече гръмогласно Уил.

Плесна силно няколко пъти с ръце и я изтръгна от транса. Ийви изтърва талисмана и примигна с навлажнени очи и каза:

— Познавам го! Виждала съм го и преди!

Спусна се към огромната колекция от бележки и папки и започна да разбутва бумагите, докато не намери каквото търсеше. Стомахът й се бунтуваше от вълнение и недоумение.

— Ето го! — извика и плесна на масата вестника със снимката на Джон Хобс. — Мъжът под моста беше Джон Хобс. Гейбриъл Джонсън е убит от умрял човек.