Либа Брей
Ясновидците (23)

Единайсетте приношения

Минаха през дългата тревна площ на университета и се отправиха към Мемориалната библиотека „Лоу“ — огромно мраморно здание, чиито йонийски колони му придаваха вид на гръцки храм. Вдясно от тях, на Морнингсайд Хайтс, покривите на жилищните сгради, наподобяващи криви зъби, се издигаха релефно на фона на сивото есенно небе. Някъде удари църковна камбана. Независимо от ветровития ден, по стълбите на библиотеката все още имаше насядали студенти. Мнозина от тях изгледаха Ийви. Тя си позволи да мисли, че го направиха, защото е изумително красива в розовата си копринена рокля и чорапи с изрисувани паунови пера по тях, а не защото е едно от шепата момичета в кампуса.

Кабинетът на доктор Георг Поблоски се намираше в дъното на дълъг коридор на сграда, която миришеше на стари книги и копнеж. Самият доктор Поблоски, едър мъж с груби черти, имаше подпухнали очи, засенчени от буйни вежди, и Ийви тутакси изпита желание да ги оформи с пинсета.

— Затрудних се да открия цялата история зад рисунката, която ми изпрати, Уилям — обясни с лек немски акцент доктор Поблоски.

Усмихна се почти дяволито и уточни:

— И все пак я открих.

Измъкна книга от една купчина и я отвори на отбелязана страница с познатата емблема — петолъчка в кръг от змия, захапала опашката си.

— На вашето внимание: Пентаграмата на Звяра.

— Трябвало е полицията да се обърне за помощ към теб, Георг, а не към мен.

Поблоски вдигна рамене:

— Аз нямам музей.

Погледна към Ийви и обясни:

— Преди да започне да работи за правителството, вуйчо ви беше мой студент в Иейл.

— Беше много отдавна — потупа по страницата Уил. — Разкажи ми повече за Пентаграмата на Звяра, Георг. Какво представлява? Какво означава?

— Свещен символ на Братството, изчезнал религиозен култ в северната част на щата Ню Йорк.

— Дори забравям, че Ню Йорк има северна част. Изглежда ненужна след Манхатън — вметна остроумно Ийви.

— Възхитително! — усмихна се доктор Поблоски. — Това момиче ми харесва.

— И какво за Братството? — подсказа Уил, налагайки си сякаш да изтърпи недисциплиниран студент.

— Най-свещеният завет на Братствотото на Бога. Възниква по време на второто велико пробуждане в началото на деветнайсети век.

— Второто какво? — попита Ийви.

— Второто велико пробуждане е времето, когато нацията е обхваната от религиозен плам. Проповедници кръстосват страната и изнасят пламенни проповеди за мъки в ада и проклятия; предупреждават за изкушенията на дявола, спасяват души и изцеляват неизлечимо болни пред събралите се в шатрите им. — Поблоски се бе впуснал в лекция, каквато според Ийви изнасяше пред студентите си. — Обстоятелствата пораждат нови религии: Църквата на светиите от последния ден, Христовата църква, Адвентистите от седмия ден, както и тази, за която говорим. — Доктор Поблоски потропа с пръст по книгата и продължи: — Братството е създадено от млад проповедник на име Джон Джоузеф Алгуд. Преподобният Алгуд пасял овце — изключително библейско — когато видял огромен огън в небето. Била Соломоновата комета, преминаваща през северното полукълбо.

Ийви изведнъж си спомни двете момичета, които й дадоха листовка на улицата:

— Същата Соломонова комета…

— Сега, след петдесет години, тя се завръща — довърши доктор Поблоски и се намести на стола, потръпвайки от болка. — Ах, това мое ужасно коляно. Старостта идва при всеки от нас, боя се.

— Докато най-сетне ни разкажеш историята и аз ще остарея, Георг — притисна го Уил, а Ийви се почувства малко неудобно от грубостта му.

— Този твой вуйчо. Няма търпение и това си е. Боя се тази твоя припряност да не те довърши, Уилям.

Доктор Поблоски погледна мрачно Уил и на Ийви й се стори, че вуйчо й се смири мъничко.

— Пастор Алгуд твърдял, че имал видение: старите европейски църкви били поквара за божието слово. Нужна е нова американска вяра, казвал той. Само тази страна, този огромен експеримент, бил годен да създаде вярващи, достатъчно чисти и благочестиви, за да се отдадат изцяло на божието слово и присъда. Братството щяло да е тази вяра и последователите му щели да управляват новата Америка. Истинската Америка. Те щели да осъществят големите й надежди.

Доктор Поблоски си свали очилата, духна върху стъклата, три ги с кърпичка, докато не остана доволен, а после отново закачи телените рамки на ушите си и продължи:

— През 1832 година пастор Алгуд довел малкото си паство в Катскилските планини. Заселили се на петнайсет акра и построили църква в стар хамбар, където всяка вечер и по цял ден в неделя се събирали на молитва на свещи. Съгласно своята свещена книга изписали домовете си и църквата с религиозни знаци и обработвали земята. Имали странна религиозна система, скалъпена набързо от Библията — по-точно от Откровението — и от окултното. Книгата на свещеното Братство е отчасти доктрина, отчасти grimoire.

— Grimoire ли? — обади се Ийви.

— Книга за магии — поясни доктор Поблоски.

— Това, предполагам, обяснява магическите знаци — изрече унесен в мисли Уил.

Доктор Поблоски кимна.

— Така е. Носели се слухове, каквито винаги се появяват в подобни случаи, че последователите на Братството се занимавали с всичко от отвратителни сексуални практики до канибализъм и човешки жертвоприношения. Това е една от причините да са толкова изолирани и да живеят в планината — за да избегнат преследване. Притежавали са обширни познания за халюциногените, най-вероятно заимствани от местни племена, използвали подобни вещества при религиозните си богослужения за постигане на трансцеденталност. Един френско-канадски трапер, попаднал по тези земи, разказва за огромен дим и сладко вино, което карало съзнанието да си представя всякакви ангели и дяволи. Тоест, Братството е есхатологичен култ^[1].

— Че това изобщо законно ли е? — попита Ийви.

— Очарователна госпожица! — засмя се доктор Поблоски и я потупа по ръката. — Сигурна ли си, че имаш роднинска връзка с онзи там?

И той кимна към Уил, а Ийви едва се сдържа да не захихика.

— Есхатология — продължи доктор Поблоски. — От гръцкото eschatos, което означава „последно“, се отнася за края на света и второто пришествие на Исус Христос. И ето къде нещата стават особено интересни.

Очите на Ийви се разшириха от възбуда.

— По-интересни от дрогата и магьосничеството ли?

— Точно така! Братството не просто проповядват и вярват, че краят на света е близо; последователите на вярата са убедени, че Бог им е наложил дълга да правят всичко възможно да го предизвикат.

— Как са възнамерявали да го постигнат? — попита Уил.

— Като възкресят Антихриста. Самият Звяр.

Доктор Поблоски направи пауза, за да даде време на думите си да стигнат до съзнанието на слушателите му. Кожата на Ийви настръхна.

— Защо да го правят, ако са били християни? — полюбопитства тя.

— Границата между вяра и фанатизъм се мести постоянно — отвърна докторът. — Кога вярата става оправдание? Кога правото става обосновка и кръстоносният поход — престъпление?

— Как са възнамерявали да възкресят Звяра, Георг? — попита повторно Уил.

— С това.

Докторът протегна ръка към купчината книги и измъкна том с изкорубени кожени корици.

— Единайсетте жертвоприношения. Това е жертвен ритуал, едновременно магически и религиозен по произход, за проявяване на Звяра тук, на земята.

Книгата бе много стара и тънките, набраздени като с жилки страници, при допир оставяха усещането, че пипаш кожа. Ийви я оприличи на страховито оцветена Библия. На всяка страница имаше малка цветна илюстрация на ритуално убийство, придружена с текст като от стар ръкопис. В началото и в края на всеки нов абзац се нижеха същите магически знаци като на бележките на убиеца.

Ийви прочете високо и поред приношенията:

— Приношение на верующия. Лепта на Десетте слуги на господаря. Бледият ездач, препускащ на смъртта пред звездите. Смъртта на девственицата. Блудницата в морето, украсена със злато, драгоценни камъни и бисери…

Илюстрацията изобразяваше накичена със скъпоценности и заобиколена с перли сляпа жена върху вода. Символът над главата й беше око.

— Вуйчик — потръпна Ийви, — точно така бе намерено тялото на Рута Бадовски.

Уил се приведе над рамото й и отгърна следващата страница.

— Шестото приношение — Приношение на бездейния син.

Илюстрацията изобразяваше момче със свит крак, увиснало с главата надолу като Обесения на картата Таро. Ръцете на момчето липсваха, а символът над картинката бяха две сбрани за молитва ръце.

— Томи Дъфи — каза Уил.

Ийви продължи да чете:

— Седмото приношение е Прогонването на неверния брат от Храма на Соломон. — Тя се умисли, вдигна ръка и изрече: — Това е схема за убийствата. Следва осмото приношение — Благоговението на ангелския вестител. Деветото — Унищожаването на Златния идол. Десетото — Риданията на вдовицата. Единадесетото — Сватбата на Звяра и Жената, облечена в слънце.

На последната страница бе изрисуван наподобяващ животно рогат мъж с кози крака, две огромни криле и опашка. Седеше на трон, а очите му горяха; стискаше кървящо сърце. В краката му седеше жена по рокля, със златна корона, а гръдта й зееше отворена. Символът в дъното изобразяваше комета. Ийви потръпна.

— Пише ли как Звярът ще се появи на този свят?

— Не е ясно. Пише само, че имат нужда от избран.

— Избран да извърши убийствата ли? — държеше да си изясни Ийви.

Доктор Поблоски сви леко рамене.

— Мога само да правя догатки.

— Какво е това?

Ийви посочи страница към края на книгата. На рисунката мъж бе коленичил пред друг в тъмна роба, навярно пастор. Над тях като слънце висеше пентаграмата на Звяра, а наоколо летяха небесни духове. Имаше и купчини подпалки. Пасторът надяваше медальон на врата на коленичилия.

— Точно такъв носеше Джейкъб Кол — посочи Ийви. — За какво служи?

— Вероятно за да показва на другите, че са членове на същото племе, тоест нещо като кръста или звездата на Давид — предположи докторът. — Макар да не мога да твърдя със сигурност.

— Кое е следващото приношение? — попита Уил.

Ийви разлисти назад:

— Седмото — Прогонването на неверния брат от Храма на Соломон. Каквото и да означава това..

Обърна се към доктор Поблоски и попита:

— Допускате ли, че нашият убиец приема кометата за определен знак?

— Много често възприемат кометите като свещени знамения. Смятат ги за пратеници на Бог. Казват, че когато Луцифер — светоносецът, паднал, той пресякъл небето като огнена опашка.

— Кометата кога ще прелети над Ню Йорк?

— На осми октомври около полунощ — отвърна Уил.

— По-малко от две седмици. — замислена, Ийви си прехапа устната. — Казахте, че Братството е изчезнал култ. Какво е станало с тях?

— През 1848 година цялата секта изгоряла.

Доктор Поблоски отвори чекмедже — картотека, което направо изстена, и продължи:

— Избухнала епидемия от едра шарка, неколцина последователи на сектата се заразили и умрели. Очевидно пастор Алгуд го възприел като знак за Божие наказание и те трябва да се приготвят за Армагедон. Никой не знае какво точно е станало, но изглежда, че Алгуд е събрал паството си и залял с керосин дома за богослужение — в развалините намерили бутилка от запалителната течност. Вратите били залостени. Ловец наблизо видял пламъците и пушека. Разправял, че се чували молитви и химни, а после писъци.

Ийви потръпна.

— Ужасно! Никой ли не е оцелял?

— Нито една душа — заяви сериозно докторът. — Град Нов Бретрън е построен в долината на около пет мили от първоначалния лагер. Говори се, че в горите на стария Бретрън все още бродят неспокойни духове. Чували се ужасни звуци и се виждали светлини между дърветата горе в планината. Никой не дръзва да отиде там, дори ловците.

Ийви се опита да си представи всички онези хора, затворени в молитвения дом, как пеят и се молят, а майките притискат децата си, докато пламъците ги поглъщат.

— Изгорени живи. Защо са направили такова нещо?

— Защо някой прави нещо? Вяра. Вяра, че са прави и справедливи в деянията си. Аврам бил готов да принесе в жертва сина си Исак, защото вярвал, че Бог се е разпоредил така. Немислимо е да убиеш сина си. Престъпление е. Но ако действаш с вярата, че твоят Бог, твоето най-висше божество, на което трябва да се подчиниш, иска това от теб, тогава престъпление ли е?

— Да — отсече Уил.

Доктор Поблоски се усмихна.

— Не си вярващ, Уил, знам, но си представи за момент, че вярваш горещо, че това е истина. В тази рамка действията ти са оправдани. Дори похвални. Те са inculpatus — невинни. Ако случаят с вашия убиец е такъв, значи той е на свещена мисия и нищо няма да го спре да я изпълни.

— Какво е това? — попита Ийви.

Беше обърнала на последния лист, но той липсваше. Бяха останали само разкъсаните краища.

Доктор Поблоски се надвеси и хвърли бърз поглед над очилата си.

— А, това ли? Предполагам какво би могло да е. Според обяснението Книгата на Братството е можела да впримчи духа на Звяра в предмет — някаква реликва, спомен, нещо от този род — след това да унищожи предмета и да хвърли Звяра обратно в ада, с което мисията на вярващия е изпълнена.

— Не разбирам — поклати глава Ийви.

— Нещо като арабския джин. Дух или демон може да се всели в даден предмет и да бъде унищожен заедно с предмета — поясни Уил.

Изглеждаше разтревожен.

— Не изглежда толкова просто, като да повярваш в нещо — прецени Ийви. — Не че има значение, щом листът липсва.

— Не просто липсва, а е откъснат — напомни й доктор Поблоски.

— Кой би го направил? И защо?

— Навярно някой, който все пак не е искал Звярът да бъде унищожен.

— Разрешаваш ли да я задържа, Георг? — попита Уил, стиснал книгата в ръка.

— Моля. Само ми обещай да не започваш собствен апокалиптичен култ с нея.

Уил не отговори, потънал в илюстрираната книга.

— А сега е време да се присъединя към мисис Поблоски за нашата неделна вечеря.

Целуна галантно ръката на Ийви.

— Пожелавам успех на вашето разследване. Старайте се да въздържате вуйчо си.

Вън бе започнало да вали. Уил разгърна вестник и предложи половината на Ийви. Покриха главите си с тънките страници и забързаха през моравата към Бродуей.

— Ако нашият убиец следва единайсетте приношения на култа Братството, явно знае отнякъде за тях. Възможно ли е да е от същата религия? — попита Ийви, загледана в прострелия се пред очите й град. — Не мислиш ли? Уил? Вуйчик, слушаш ли ме?

— Хм, да — отвърна разсеяно той.

Между веждите му се бе образувала дълбока бръчка, а очите му изглеждаха уморени. Случаят очевидно го вълнуваше повече, отколкото му се искаше да признае.

— Много солидно наблюдение, Ийви.

Тя не успя да сдържи усмивката си. Думите на Уил представляваха страхотен комплимент.

— Ще уведомя детектив Малой, че имаме известна преднина с информацията, че убиецът е евентуално от района на Нов Бретрън. Навярно ще могат да поразпитат из северната част на щата и да видят случва ли се нещо необичайно. Така или иначе имаме нещо на наша страна.

— Какво? — попита Ийви.

Дъждът се засили, вестникът, вече подгизнал, увисна и вратът й се намокри.

— Ако сме прави и убиецът се ръководи по Книгата на Братството, следващото му приношение ще е седмото — Прогонването на неверния брат от Храма на Соломон.

— Но какво всъщност означава това?

— Трябва да се опитаме своевременно да го открием.

В тяхната посока сви такси и вуйчо й вдигна ръка, пререждайки двама студенти с обяснението:

— Съжалявам. Племенницата ми е болна.

Малката лъжа развълнува леко Ийви. Качиха се в таксито миг преди да рукне из ведро.

Ийви отпусна глава върху облегалката и, загледана в дъжда, попита:

— Какво ще стане, след като убиецът извърши и единайсетте приношения? Няма да възкреси наистина никакъв библейски демон от дълбините. Какво точно цели?

— Вярва обаче, че прави точно това. Подобна твърда вяра е мощна сила.

— Тогава каква мощна сила е нужна, за да спре същество като него?

— Свийте тук наляво, моля, и не излизайте на авенюто — каза Уил на шофьора, който съвсем в нюйоркски стил се впусна в спор откъде е по-добре да се мине в този час на деня.

Едва след като се върнаха в музея, Ийви си даде сметка, че той така и не отговори на въпроса й.