Либа Брей
Ясновидците (21)

Странно как се обръщат нещата

Хенри излезе от съня задъхан. Беше минал от там с надеждата да намери Луис, но вместо това видя Ийви, а и тя със сигурност го видя. Беше странно, а Хенри знаеше какво значи странно. От две години насам скиташе в сънищата си, но това не се беше случвало никога.

Отиде до напукания умивалник, наплиска си лицето и оправи с мокри ръце косата си. После си нахлупи сламената шапка и погледна бледото си отражение в огледалото. Притисна чело до стъклото и затвори очи.

— Къде си, Луис? — попита той празната стая, без да очаква отговор.

— Сестро, може ли да ви попитам нещо? Насаме? — гласът на Мемфис прозвуча съвсем тихо.

— Говориш за мен ли? — обади се Исая от столовата на сестра Уолкър.

Бяха свършили с картите за този ден и сега той се занимаваше с математиката. Мемфис постоянно се удивляваше от дарбата на брат си да чува избирателно точно онази част от разговора, която не му влизаше в работата.

— Не, защо да говоря за теб? Сестрата и аз имаме да обсъждаме по-важни неща.

Исая се намуси.

— Аз съм много важен!

— Да, важен си — увери го сестра Уолкър. — Защо не си вземеш още един бонбон, момчето ми? Да идем в кухнята, Мемфис.

Той я последва в малка приятна кухня с пердета на цветя на прозореца с изглед към общ двор с простряно по въжета пране. Тя му предложи курабии и седна срещу него на масата. Той си гризна малко от курабийката. Сестра Уолкър не беше кой знае каква майсторка на печива — курабийките й ставаха винаги прекалено сухи и не достатъчно сладки, но той си взе една от любезност.

— Какво те мъчи, Мемфис?

— Тревожа се за Исая.

— Случило ли се е нещо?

Мемфис се колебаеше докъде да сподели. Ами ако сестра Уолкър откаже да се занимава повече с Исая? Това щеше да съсипе брат му. Понеже имаше нещо нередно, изпитваше нужда да го сподели с някого, а това в никакъв случай не беше Октавия.

— През нощта ходеше на сън. Сякаш беше в транс. И говореше странни неща.

Сестра Уолкър сбърчи леко вежди и попита:

— Какви неща?

— Аз съм Звярът. Древният змей. И нещо, което звучеше като пасаж от Библията, но не ми е познато.

— Аз съм Звярът. Древният змей — повтори сестра Уолкър. — От Откровението е, ако си спомням добре наученото в неделното училище. Не искам да злословя, но дали Октавия не е виновна за това? — предположи внимателно тя.

Мемфис се намръщи. Октавия беше способна да наплаши Исая с божието наказание.

— Каза и още нещо необикновено. Повтаряше ли, повтаряше една дума: Ясновидци.

Сестра Уолкър пребледня и Мемфис се изплаши, че е казал нещо лошо.

— Какво значи това? Нещо страшно ли?

— Отдавна не бях чувала да се използва — отвърна тя и на Мемфис му се стори, че го каза малко тъжно. — Така наричат хората с рядка дарба.

— Дарба като на Исая ли?

Сестра Уолкър сви леко рамене.

— Зависи в какво вярваш, предполагам. Но според някои Исая е Ясновидец.

Мемфис начупи курабийката на по-малки парченца.

— Но откъде ли е чул тази дума?

— Ами децата чуват какво ли не — сестра Уолкър разклати бавно леда в чашата си с вода. — Идва от разказите за гадателката Либърти Ан Ратбоун. Живяла е през осемнайсети век. Всъщност била още момиче. Брат й Корнелиус построил голяма къща близо до Сентръл парк. Сега там е Музеят на американския фолклор, суеверията и окултното. Някои му викат Музея на гадните усещания.

— О, чувал съм за него. Но откъде Исая ще знае за тези Ясновидци?

Сестра Уолкър отиде в съседната стая, върна се с вестник и го разтвори на масата.

— Убийствата. Човекът, който ръководи музея, доктор Фицджералд, помага на полицията да открие убиеца. Сигурно Исая е чул хората да говорят за това. И сигурно се е ужасил, а после го е и сънувал. Не е необикновено, ако се уплашат от нещо през деня, децата да ходят или да говорят насън. А дарбите на Исая го правят още по-чувствителен. Той е почти като радио — лови сигнали отвред.

В квартала се говореше много за убийствата и дори леля Октавия ги спомена. Мемфис искаше да вярва, че именно това е причината, но изреченото от Исая беше твърде особено, а и той вървеше в транс някак крайно неестествено и смущаващо. Мемфис обаче отне твърде много от времето на сестра Уолкър и не желаеше да я притеснява с неясни идеи за не съвсем добри неща.

— Определено точно за това става дума. Благодаря ви, сестра Уолкър.

— Не ти помогнах особено. Има ли още нещо?

Мемфис си помисли за своя натраплив сън, но не се реши да й разкаже за него. Изглеждаше му ужасно глупав; във всеки случай голям човек не пита за такива неща.

— Не, няма друго — отвърна той.

Сестра Уолкър кимна бавно.

— Добре. На колко си години, Мемфис?

— На седемнайсет.

— Седемнайсет — повтори тя, сякаш имаше значение, макар Мемфис да не можеше да си представи какво би могло да е то. — А някога можел ли си да познаваш картите като Исая? Нещо от този род?

Не беше сигурен дали сестра Уолкър се интересува за миналото му на лечител. Никога не го бяха обсъждали и затова не виждаше смисъл да го отбелязва сега. Не беше като дарбата на Исая, а и вече си бе отишло.

— Не, госпожо. Всички дарби, предполагам, са се събрали при брат ми — отвърна без горчивина, просто го констатира. — Благодаря за курабията.

Сестра Уолкър се засмя.

— Ех, Мемфис, нямам нужда от Ясновидец да ми каже, че изобщо не я хареса.

— Просто не съм особено гладен. Това е всичко.

Мемфис й отпрати усмивка, независимо от убеждението си, че тя вижда през нея.

Върнаха се в столовата и той потупа брат си по главата:

— Време е да си вървим, дребосъче.

— Исая, напоследък сънува ли някакви интересни сънища? — попита сестра Уолкър и погледна скришом Мемфис.

— Да, госпожо! Сънувах, че съм хванал жаба. Беше най-голямата жаба, която някога сте виждали и ми позволи да я яхна — само аз и никой друг.

Сестра Уолкър погледна Мемфис в смисъл на Видя ли? Няма за какво да се притесняваш и въздъхна:

— Колко жалко, че жабата не е тук, за да ви отнесе вкъщи. О, не си забравяй книгата.

Тя подаде книгата на Исая и стисна тесните му раменца. Момчето хвана ръцете й и я погледна разтревожено:

— Много да внимавате с онзи стол, госпожо.

— Кой стол?

— Кухненския.

— Исая, да вървим — подкани го Мемфис и го дръпна силно за ръкава.

— Е, добре, ще внимавам. А вие тръгвайте, преди да сме си създали неприятности с вашата леличка.

Сестра Уолкър им помаха за довиждане и изпрати с поглед отдалечаващите се момчета — и те като всички братя се препираха за някаква глупост. Мемфис криеше нещо от нея, усети го. Някогашната Маргарет щеше да разбере без особено усилие какво. Но това остана в миналото, а сега тя се тревожеше за бъдещето. Когато преди шест месеца дойде в Харлем, за да търси Мемфис Кембъл, си мислеше, че той е бъдещето. Странно как се обръщат нещата. Но сега имаше Исая. И ако не грешеше относно предстоящото, тя трябваше да го подготви за онова, което идваше.

Много по-късно й потрябва чиния от високия шкаф; стъпи на кухненския стол, за да я достигне. Тъкмо да я вземе и кракът на стола се откачи, тя падна и си удари рамото и коляното. Не беше нещо сериозно, но столът се съсипа. Вледенена, си спомни думите на Исая: Много да внимавате с онзи стол, госпожо.