Либа Брей
Ясновидците (17)

Измама и объркване

Неоновите реклами на театър „Глоуб“ на 42-ра улица сияеха с големи букви: ФЛОРЪНС ЗИГФЕЛД ПРЕДСТАВЯ „БЕЗ ЛУДОРИИ“: МУЗИКАЛНО РЕВЮ В ПРОСЛАВА НА АМЕРИКАНСКОТО МОМИЧЕ. Хора във вечерни тоалети се стичаха в този велик храм на изкуството, развълнувани, че ще видят звезди като Фани Брайс, Уил Роджърс и У. К. Филдс, талантливите танцьорки и певици — славните момичета на Зигфелд, които преминаваха по сцената с пищно украсени глави и елегантни в съвсем символични костюми. Театърът беше въплъщение на блясъка и на Ийви не й се вярваше, че двете с Мейбъл седят на извития балкон до всички тези богаташи с кожи и бижута.

Ийви смушка Мейбъл.

— О, там е Глория Суонсън.

И направи знак с глава към публиката долу, където привлекателната артистка от киното, облечена в хермелин и кадифе, се радваше на погледите на почитателите си.

— Тя е въз-хи-ти-тел-на! — пошепна одобрително Ийви. — А всички тези бижута! Вратът сигурно я боли.

— Затова Байер прави аспирин — прошепна в отговор Мейбъл и Ииви се засмя, защото знаеше, че няма социалист, имунизиран против блясъка на кинозвездата.

Светлините загаснаха и развълнувани, момичетата си стиснаха ръцете. Диригентът вдигна палката си, от оркестрината се понесе прекрасна встъпителна мелодия, завесата се разтвори, група усмихнати танцьорки в ярки бански костюми подеха в абсолютен синхрон степ, а мъж в смокинг запя песен за красиви момичета. Ийви не помнеше да е изпитвала такъв възторг. Харесваше всичко в това шоу — от смешния тиролски номер в Алпите до онзи танц в харема на арабски шейх. Искаше й се представлението да продължава безкрайно, но според програмата бяха стигнали до финала. Говореше се, че мистър Зигфелд винаги оставя за накрая най-ефектния номер. Светлините проблеснаха, за да създадат внушението за светкавица. На фона на яростни звуци на барабан в оркестрината отекна трясък на цимбали и остър писък на цигулки. Близо до светлините на рампата се надигнаха облаци дим и плъзнаха към публиката. На сцената боси, оскъдно облечени девойки с високи, обсипани с мъниста, прически се пребиваха красноречиво под точно копие на златен олтар. На върха на олтара руса красавица в предизвикателна златна коприна танцуваше сякаш в транс, а музиката се усилваше и светкавиците не секваха. Красавицата запя нежно, молейки духът да не я принася в жертва на златния идол. Елегантните момичета на Зигфелд преминаха по-ефирни от призраци по тясно мостче. Беше изключително хипнотично и Ийви се наклони прехласната напред.

— Там е Тета — прошепна Мейбъл и посочи дискретно второто момиче вдясно в редицата.

Макар облечена и гримирана като другите момичета, у Тета има нещо необикновено, помисли си Ийви. Безметежните физиономии на танцьорките навеждаха на мисълта, че едва ли мислят за нещо по-вълнуващо от това, да си изперат чорапите след представлението. Ала Тета те караше да мислиш, че е доведена до лудост поклонничка на Баал.

Сцената стигна кулминацията си: жрецът тъкмо да забие нож в сърцето на принасяната в жертва руса красавица и героят се хвърли към олтара, отблъсна поклонниците, повали жреца, разби идола и отнесе зашеметената девойка надолу по осветените стъпала. Група момичета с огромни ветрила от пера се спуснаха и сцената изведнъж се превърна в сватба. Танцьорките обсипваха с венчелистчета от червени рози облечените в целомъдрено бяло младоженци, които пееха един на друг клетва за вечна вярност. После завесата се спусна и шоуто свърши.

— Беше възхитителна — възкликна малко по-късно Ийви, когато четиримата — тя, Мейбъл, Тета и Хенри — вървяха под дърветата на Бедфорд Стрийт в Гринуич Вилидж на път за партито, организирано от момиче на Зигфелд.

— О, да, втората вляво на сцената ми е специалност — отвърна без следа от вълнение Тета.

Хенри взе ръката й и я посъветва:

— Продължавай да работиш, скъпа, и може да станеш „първата вляво на сцената“.

— Е, аз мисля, че беше върхът — заяви Ийви. — Двете с Мейбъл веднага те забелязахме. Нали, Мейбси?

— Абсолютно съм съгласна!

— Много мило, дечица. Тук сме.

Спряха пред червена тухлена сграда. Партито се бе разплискало чак до входа, където момиче с боа от пера на врата, дълго цигаре между пръстите и вече доста пияна, им препречи пътя с крак и попита:

— Каква е паролата?

— Лонг Айлънд — обади се Хенри.

— Трябва да го кажете ето така: Лоун Гай-лънд — заповяда им тя.

— Лоун Гай-лънд — повториха те.

— Entrez!

Момичето остави крака си да тупне шумно на пода и четиримата влязоха във фоайето. Тръгнаха нагоре по стълбището, където на всяка площадка бяха накацали като ята птици хора. Най-сетне стигнаха до апартамент, чиято външна врата зееше отворена, подпряна с кофа за лед. Вътре радиото свиреше джазово парче. Домакинята прелетя покрай тях с гръмкото „А, пристигнахте!“ и изчезна в съседна стая, отнесена сякаш от невидим отлив. На пода имаше лампа, а бюст на Томас Джеферсън с нечия шапка на главата ги гледаше, цопнат на един от котлоните на печка, още по-малка от малката кухня. Някакъв тип запя на няколко от танцьорките и приятелите им, насядали в краката му, „Ще превзема Манхатън“, а те му припяваха.

Мейбъл дръпна Ийви за ръкава и пошушна:

— Не съм много подходящо облечена за това парти.

— Ще оправим положението с малко измама и объркване, сладурано — успокои я Ийви.

С въздишка свали кристалната си диадема с паунови пера и я сложи на главата на приятелката си.

— Ето, готова си, Мейбси. Приличаш на коледна витрина на универсалния магазин „Гимбълс“. А има ли човек да не обича коледни витрини, а?

— Благодаря ти, Ийви.

— До дъно — извика Тета и им подаде пълни чаши.

Мейбъл погледна своята и каза:

— Всъщност аз не пия.

— Първата глътка е най-трудна — уведоми я Хенри.

Тя отпи и потръпна.

— Ужасно е.

— Колкото по-пияна си, толкова по-приятен става вкусът.

Ийви, крайно нервна, изпи коктейла си на две големи глътки и взе втори.

— Професионалистка, както виждам — вдигна вежда Хенри учуден.

— Какво друго ти остава да правиш в Охайо?

В гостната се развихри спор и се раздаде женски писък:

— Ако не престанете, лично аз ще извикам онзи окултен убиец и ще го накарам да ти даде да се разбереш, Фреди!

Всички заговориха за убийството под моста и неотдавнашното предупреждение.

— Един мой приятел има братовчед-ченге, та според него било сексуално убийство.

— Аз пък чух, че било разправия между италианските и ирландските гангстери и тя била гадже на някого, оказал се на погрешната страна.

— Със сигурност става дума за стари провинциални магии. Не бива да допускат тези чужденци в страната, защото ето на какво става.

— Вуйчото на Ивъл помага на полицаите да хванат убиеца — осведоми ги Тета.

Всички се струпаха около Ийви и я заляха с въпроси: Има ли заподозрени? Жертвата загубила ли е очите си, както пишат вестниците? Наистина ли убитата е била проститутка? Преди Ийви да успее да си отвори устата да отговори, едно момиче извика от вратата:

— Рони извади укулелето! Бууп-бууп-а-диит-диит-до-до-да!

И така, всички се втурнаха към следващото нещо — от една сензация към друга и нищо не бе в състояние да ги спре. Ийви се почувства малка и глупава пред неизтощимата им енергия. Всички те бяха толкова блестящи и завладяващи. Хора на театъра, които можеха да пеят, да танцуват, да играят и познаваха банкери и големи богаташи. Какво би могла да прави тя? С какви способности да изпъкне?

Смътно си даваше сметка, че е на пръст от предела да се напие. Тънък настоятелен гласец на разума й нашепваше да намали темпото и да кротува. Че онова, което се кани да направи, навярно е лоша идея. Но откога бе започнала да се вслушва в разума? Разумът бе за будалите и презвитерианците. Допи си мартинито и се примъкна по-близо до елегантната група, която пееше под съпровода на укулеле.

— Няма да отгатнете какво мога да правя — заяви тя, когато свършиха песента „Ако познаваше Сузи“. — Ще ви загатна. Нещо като магия, само че по-добро.

Пръстите на Рони спряха върху струните на укулелето.

Успя да привлече вниманието им и това й хареса.

— Мога да отгатвам тайни буквално по всяко старо нещо. Бууп-бууп-а-диит-диит-до-до-да.

Тета й дръпна чашата и я помириса.

— Наистина, мога го! Ето на…

Ийви се протегна, грабна обецата на едно момиче, независимо от протестите й, и за да изглежда по-драматично, притисна обецата към челото си. Поколеба се за миг — ами ако чуе онова ужасяващо свирукане както в случая с Рута? Ала щом си го помисли, реши час по-скоро да изхвърли от съзнанието си гледката под моста и тогава обецата й сподели изповедта си.

— Истинското ти име е Берта. Сменила си го на Били, преди да се преместиш тук от… Делауеър?

Момичето зина от удивление, после запляска от радост и извика:

— Не е ли велико! А сега нещо на Рони, а?

Ийви минаваше от човек на човек, клъвваше от всекиго по нещо пикантно и се чувстваше все по-добре.

— Рожденият ти ден е на първи юни и най-добрата ти приятелка се казва Мей; ходил си на вечеря в „Сардис“ и си ял мариновано телешко; имаш малък дългоопашат папагал на име Гладис.

— Слушай, това наистина е първокласно. Трябва да направиш представление, хлапе! — заяви Рони, изпълнителят на укулеле.

— Ще имам представление — заяви високо Ийви и остави джинът да говори: — Ще превърна дневната си в салон, всяка нощ ще идват хора, а аз ще им казвам какво са яли. Вестниците няма да спират да пишат за мен. Ще бъда Свами на сандвичите.

Всички се разсмяха и този смях се уви около Ийви като най-топлото одеяло на света. Това бе най-хубавият град на света и сега тя плуваше в най-дълбоките му води. За час разчете дузина предмети и предметчета и наистина се чувстваше замаяна. Вече беше късно — или рано, зависи кой как го разбираше. Някой бе завързал раираната си вратовръзка на главата й. Мейбъл спеше на канапето, а домакинята бе закрепила върху корема й поднос със сандвичи и от време на време някой минаваше, олюлявайки се, и си вземаше от тях. В краката й страстно се целуваше влюбена двойка.

Хенри се настани до нея и попита:

— Е, захарче, владееш наистина солиден парти-трик. Кажи ми истината — да не си асистент на някой фокусник, а?

— Не-е — ухили се Ийви.

— Как тогава се научи да го правиш? — настоя Хенри. — Винаги ли си можела да… — той сложи пръсти на челото й и се престори, че уж чете мислите й.

Тя се разсмя. Беше достатъчно пияна, за да му признае истината, ала един тих вътрешен глас й казваше да не го прави. Вечерта беше прекрасна. Ами ако се провали като на онова последно парти в Охайо?

— Една жена никога не си признава — изрече Ийви, плетейки език.

Усещаше, че Хенри е на крачка да я попита нещо, но той се усмихна отново и кимна:

— Разбира се.

— Искаш ли да ти кажа твоите тайни, Хенри?

— Не, благодаря, скъпа. Предпочитам да живея в неведение. А и ако ми разкриеш собствените ми тайни, ще загубя своята загадъчност.

Повдигна вежда и сви устни като Джон Баримор в Дон Жуан; Ийви усети, че е постъпила правилно.

— Харесваш ми, Хенри — заяви тя през смях.

— И ти на мен, Ивъл.

— Приятели ли сме?

— Бъди сигурна.

Тета се стовари до тях на килима от зеброва кожа.

— Направо съм балсамирана.

— Пияна и разбита?

— Вдървена чак до хрилете. Време е за „лека нощ“.

— Както кажеш, малка авантюристке.

Ийви насочи пръст към Тета:

— Ти не ми позволи да ти разкрия тайните.

Тета се поколеба за миг, но беше прекалено пияна, за да каже не.

— Давай, Ивъл — подкани я тя и свали ониксовата си гривна с форма на ягуар. — Рожденият ми ден е на двайсет и трети февруари, а за вечеря ядох един смачкан сандвич в кухнята, но това беше преди милион часа.

Ийви стисна гривната и долови непреодолимо усещане за тъга и страх. Видя как Тета тича в дълбока нощ с разкъсана рокля и разбита физиономия. Беше уплашена, толкова уплашена.

Ийви пусна гривната. Когато отвори очи, Тета я гледаше особено, а Ийви виждаше пред себе си единствено другата, ужасена и бягаща за живота си.

— С-съжалявам, но не виждам нищо — излъга Ийви.

— И това е нещо — Тета си взе гривната, но я изгледа многозначително.

Ийви се надяваше да не е отишла твърде далеч. Изглежда бе по-добре засега да държи трика си под ключ.

Една ваза прелетя над главите им и се разби в стената. Беше я хвърлила блондинката от сцената с Баал, Дейзи Някоя си. Тя вече крещеше:

— Никой не о-о-оценява к-к-какво правя за шоуто! Нито Фло, нито никой! Аз съм звезда и мога да ида в Холивуд и да се снимам винаги, когато поискам!

— Добрата стара Дейзи — многозначително изсумтя Хенри.

— Време е да се изнасяме — обяви Тета.

Ийви събуди Мейбъл, а Хенри им донесе палтата. Ийви дълго не успява да напъха ръката си в ръкава и накрая Хенри просто я наметна. Тя го потупа по бузата:

— Прати ми сметката за услугата, Хенри.

— Безплатно е.

Хванали се под ръка, четиримата тръгнаха по криволичещите бохемски улици на Гринуич Вилидж, минаваха покрай малки нощни клубове и мансарди на художници. Вървяха и пееха съчинена от Хенри смешна песничка, в която „задник“ се римуваше с „надник“ и при всяко повторение Тета избухваше в смях. По врата на Ийви вече лазеха първите пипала на чудовищно главоболие, стягаха малко по малко черепа й и причиняваха болка в очите й. Не съумяваше да се отърси напълно от усещането, което изпита, докато стискаше гривната на Тета. Не знаеше от какъв ужас е избягала и не беше сигурна дали иска да узнае, затова запя по-високо, за да заглуши гласовете в главата си. На края на Уошингтън Скуеър парк Хенри спря и се стовари върху една пейка.

— Знаете ли, че някога тук е било гробище за бедняци и странници. Стотици тела са погребани в тази земя.

— Скоро ще съм една от тях — се прозя Тета.

— Погледнете — Хенри им посочи златната луна, чиято бледа светлина обливаше небето над триумфалната арка.

Четиримата вдигнаха глава, за да се насладят на прелестта й.

— Красота — промълви Ийви.

— Ти го каза — съгласи се Тета.

— О, господи — изстена Мейбъл, обърна се към канавката и повърна.