Кони Мейсън
Господарят на Дяволския остров (9)

Глава 9

Тя се извърна, за да го погледне, и очите й се отвориха широко. Красивата й уста се окръгли във възмутено ахване, докато ръцете грабваха кърпата, за да я прикрият.

— Какво, по дяволите, правите тук?

— Мисля, че е очевидно.

Погледът му се спусна полека по голата й мокра кожа.

Тогава очите му се присвиха, отказвайки да бъдат разсеяни от блестящите връхчета на гърдите й и дължината на стройните й голи крака. Благодари на бога за малкия размер на кърпите, докато заобикаляше паравана и я сграбчваше за раменете. Обърна я, за да погледне отблизо раните по гърба й.

— Кой направи това? — запита той отново, издърпвайки кърпата, за да види целия размер на пораженията.

— Ако не излезете още сега, ще викам — подхвърли тя заплашително през рамо, докато се опитваше да се измъкне от хватката му.

— Ако искахте да викате, досега да сте го направили.

Той поклати глава, възмутен от обезобразяването на съвършената й плът.

Прокара върха на пръста си по една от резките, която започваше под лявата й плешка и свършваше при най-долното й ребро. Малки мускули затрепериха под кожата й. Беше преживяла истински ад и опустошената й плът пазеше спомена за кошмара в самите си фибри.

Гняв кипна във вените му. Един мускул затрептя на челюстта му.

— Името на онзи, който ти е причинил това, Ив. — Тонът му беше равен и гладък като коприна, но натежал от заплаха. — Където и да е, ще го намеря и ще ми достави огромно удоволствие да изкормя това копеле. Бавно.

— Не знам как се казва.

Измъкна се от ръцете му, оставяйки му само кърпата си. Плъзна се гола към другия край на паравана и вкопчи пръсти в горния му край.

— Не се приближавайте.

Сякаш това тънко парче коприна би могло да го спре, ако реши да се приближи.

Той погледна към изоставената кърпа, после пак към нея, вдигайки въпросително вежда.

— Защо не изпищя, впрочем?

— Аз… Не съм паникьорка. Не пищях за акулата, нали?

— Така е, не пищя — призна той, но би заложил „Сюзан Бел“, че е пищяла, когато са й нанасяли тези резки. Беше виждал мъже, които смяташе за по-корави и от себе си, да се опитват да не викат, докато ги бичуват. До един бяха свършили във викове и молби, с дух, пречупен точно както и плътта им.

— Сега, моля ви, излезте и няма да споменавам това на…

— О. — Той щракна с пръсти, когато му просветна. — Сега знам защо не извика. Не искаш никой друг да види гърба ти.

Тя извърна поглед от него и той разбра, че е прав.

— Затова настояваш да носиш рокли, които се връзват отпред — каза той. — Затова не искаш Дая да ти помага да се къпеш, както на другите. Трябва да ти кажа, че тя дойде при мен оня ден много угрижена, че не си доволна от услугите й.

Ив прехапа долната си устна.

— Имаш нужда от секретност, дори от камериерката, за да пазиш тайната си.

Тя го изгледа свирепо.

— Очакването да не ми се натрапват, докато се къпя, не ми изглежда неразумно изискване.

— Не съм се натрапил — напомни й той. — Почуках и ти ме покани да вляза.

— Предположих, че е Дая.

— Скъпа ми госпожице Ъпшел, не можете да ме държите отговорен за вашите предположения. — Той се облегна на паравана и долови лъха на чистата й кожа, миришеща на жасмин. Миришеше достатъчно хубаво, за да я изяде. — Точно както ти не би трябвало да ме обвиняваш за моето предположение, че си благовъзпитана дама. Но няма да хвърлям истината като обвинение срещу тебе.

— Казах ви истината.

— Може би — допусна той. — Но все пак не мога да се сетя защо някоя дама от добро потекло трябва да носи белези, каквито имаш ти.

Тя извърна лице, за да не срещне погледа му.

— Освен ако не си дамата, каквато дрехите и поведението ти твърдят, че си — каза той, потапяйки пръст във водата на тази нова, неизследвана идея. Ако тя не беше дама от добро семейство, пречките пред това, да стане негова любовница, намаляваха с всеки изминал миг. Той пристъпи към ръба на паравана. — Да разгледаме ли това по-подробно?

— Само още една стъпка и ще викам, обещавам ви.

— Не, няма и двамата го знаем — каза Ник. — И така, докато си в това прелестно необлечено състояние, ще останем необезпокоени, защото не можеш да рискуваш още някой да види гърба ти.

— Значи възнамерявате да се възползвате от лошия късмет на една дама — нападна го тя с очи, присвити в цепки. — Непоносима жаба такава. Вие сте направо отвратителен.

— Ах, скъпа Ив, нямаш представа. — Ръката му се стрелна към гърдите му, сякаш нападката й го беше наранила ужасно. Тогава една лоша усмивка изви устните му. — Въпреки това дълбините на покварата ми не стигат дотам, да се натрапя на една нежелаеща жена.

— Тогава как наричате това?

— Преговори — каза той с усмивка. — Преговори за условията за предаване, ако желаеш.

— Не съм ваша, за да ме имате, стига само да поискате.

— Но всъщност си моя, за да те взема.

Той заобиколи паравана и на лицето й се изписа паника. Наблизо нямаше кърпа, затова тя прикри гърдите си с една ръка, докато другата закри секса й. Сълзи трепнаха на тъмните й мигли.

Ако решеше да послуша малкия си войник, щеше весело да я метне на леглото и да й изкара въздуха. Тя несъмнено имаше нужда от това. С малко изкусна игра в леглото щеше да си припомни, че тялото й иска мъжко докосване. Не я ли беше хванал как с изкусните си пръстчета се опитва да утоли болката между краката си във ваната?

Но докато сексът му го пришпорваше, съвестта го бичуваше. Той искаше тази жена. Искаше я отчаяно, почти лудо, но не по този начин.

Искаше я податлива и желаеща. Искаше тя да го моли. Искаше тя да има нужда от него точно така отчаяно, както той вече започваше да се нуждае от нея.

Прокара трескав поглед по издутините и вдлъбнатините на фигурата й. Приятно съчетание от мекота и стройност, тя беше въплъщение на женствеността. Радост за очите му и повик на сирена за пулсиращия му член.

Но нямаше да получи никаква наслада, ако я вземе против волята й. Щеше да я вземе желаеща или изобщо нямаше да я вземе.

— За твое щастие имам малко скрупули — изрече той меко, докато обвиваше една кърпа около раменете й и се обръщаше, за да й осигури интимност. — Но само малко, затова не ме изкушавай повече.

Чу тупкането на босите й крака по чамовия под и шумоленето на плат. Когато се обърна, тя се беше облякла в пеньоар и беше вързала колана на възел на кръста си. Тъй като видът на тялото й още пламтеше в мозъка му, тънкият плат не я защитаваше от въображението му.

Но смущаващата картина на покрития й с белези гръб се надигна и го зашлеви.

— Бичуването е сериозно наказание, запазено за сериозни престъпления — изрече той, подпирайки се на ръба на леглото й. — Какво си направила?

— Нищо. — Брадичката й трепна, но тя я вдигна леко. — Не съм направила нищо, за да заслужа бичуването. И не съм ви излъгала. Аз съм от добро семейство. Баща ми беше сър Антъни Ъпшел от Кент. Аз съм родена дама и очаквам да се отнасят с мене като с дама.

— Ако работата стои така, оскърблението, нанесено на гърба ти, трябва да е оставило двоен отпечатък — каза той.

Сигурно е била с голи гърди, докато са й налагали това наказание, той беше сигурен в това. Съблечена до кръста и вързана на кола с тълпа зяпачи наоколо, бутащи се за по-добра позиция. Пръстите го сърбяха да ги удуши всичките.

— В какво са те обвинили, в такъв случай?

Устните й се изпънаха в права линия.

— Ако съм невинна, какво значение има?

— Има значение за мене. — Думите се изплъзнаха, преди той да помисли. Бяха опасно близки до изявление, че тя означава нещо за него. — Искам да кажа, има значение болката ти. Ъ-ъ, естествено, когато някой… всъщност, който и да било… е несправедливо обвинен… това трябва да има значение за… всички цивилизовани хора.

Божичко, това беше красноречиво.

Караше езика му да се заплита, точно като на Хигс. Той нямаше чувства към тази жена. Не би го допуснал.

Ставаше дума само за търкалянето в леглото, каквото напълно си беше заслужил от нея. Нищо повече.

— При това положение вие сте изключителен случай, капитане. Ще се изненадате колко малко хора ги е грижа за чуждата болка, стига да им доставя малко развлечение.

— Иска ми се да бях там да ги спра — процеди той през зъби.

Гняв и страст препускаха в него така горещо и объркано, че не можеше да ги отдели едно от друго.

— И аз си пожелавам да бяхте.

Тя се извърна от него и се облегна на отворения френски прозорец, гледащ към малката частна градина. Пое си дъх и вдиша ароматния въздух.

Той се надяваше, че изобилието от цветя ще я успокои. Хана наистина ги обичаше.

Откъде, по дяволите, дойде това? Често минаваха месеци, без да си спомни за покойната си съпруга. Прогони я бързо в дълбините на ума си. Нямаше смисъл да живее в миналото, когато имаше шанс скоро да успее да привлече тази топла, жива жена в леглото си.

— Изглежда, ти харесват градините ми — каза той, приближавайки се зад Ив. Косата й се беше измъкнала от възела на темето и падаше в привлекателни кичури по тила й. Той поднесе един кичур към устните си и вдъхна дълбоко. Кожата й изглеждаше толкова мека и ръцете му се озоваха на раменете й, преди да се осъзнае. — Доволен съм, че цветята ти харесват.

Тя трепна под допира му, но за негова изненада не се отдръпна.

— Тук е красиво — призна Ив.

Дали си въобразяваше, или тя се облегна на него за един съвършено кратък миг?

— Красивите гледки лекуват душата, така съм чувал. — Поощрен, той леко притисна раменете й. Тя отново въздъхна и наклони глава първо към едното си рамо, после към другото, сякаш облекчаваше схванати мускули. — Може би като поживееш тук, това ще облекчи болката ти. Мога да ти помогна да забравиш. Позволи ми да опитам, Ив.

Пеньоарът се плъзна от едното й рамо и той сведе устни, за да вкуси плътта й. Тя затаи дъх, когато той започна да обсипва с мънички целувки рамото й чак до ухото, преди да поеме между устните си нежната му долна част и да я засмуче. Беше малко чудо, че тя не се дръпна.

Вместо това Ив издаде лек звук на удоволствие, толкова слаб, че той не можеше да бъде сигурен дали не си го е въобразил.

Членът му се възправи ликуващо, за всеки случай.

Ник едва можеше да повярва на късмета си. Плъзна ръце по нейните, после я обгърна, за да я притисне към себе си. Тя със сигурност усещаше как желанието му се притиска към седалището й, но не възрази. Той намести ръка под гърдите й, готов да ги обхване. Прокара палец под тях, вместо веднага да я сграбчи. Бързането с тази жена нямаше да даде резултат. Може би постепенният подход щеше да му донесе желаната награда.

Близна леко врата й, забелязвайки как тя затаява дъх. Когато тя посегна нерешително да докосне косата му, той едва не изкрещя триумфално, но се задоволи само да гризне леко тила й.

Тя изстена тихо.

Беше време за стратегическо напредване.

Той премести ръката си нагоре, докосвайки леко гърдата й. Тя изви гръб и притисна мекотата си към дланта му. Зърното й вече беше стегнато, но когато той разгърна пеньоара, за да докосне голата й плът, нарочно не стигна до набъбналото връхче. Започна да го обикаля, бавно и мъчително, изтезавайки жадуващата плът с предвкусването на ласката му.

— Ти си красива, Ив.

Отмести пеньоара на една страна и наведе глава, за да положи лека целувка върху покритата й с белези плешка.

Заглушено ридание се изтръгна от устните й, когато неговите докоснаха съсипания й гръб.

Той смяташе да плени зърното й с пръсти, докато в същото време я целува по гърба. Но преди да успее да обхване стегнатата пъпка, Ив се обърна в ръцете му и долепи длани до бузите му. Без да забелязва, че пеньоарът й се е разтворил и почти е паднал, тя се надигна на пръсти, без да отделя ясносините си очи от него. Вдигна уста и го целуна, отначало меко, после с нарастваща настойчивост, която го разтърси до дъното на душата му.

Беше свалила знамето си и беше издигнала белия флаг. Още малко, и Ив Ъпшел щеше да бъде негова.