Кони Мейсън
Господарят на Дяволския остров (7)

Глава 7

Ник се обърна на леглото и се огледа. Можеше да се закълне, че си е легнал сам.

— Никълъс — повит го един женски глас.

А! Ето я, облечена с неговата риза и развлечените панталони. Никога не бяха изглеждали по-добре.

— О, божичко. — Ив се огледа, после погледна пак към него с премрежени очи. — Възелът на това въже пак се развърза и се боя, че ще загубя панталоните.

— Ще изглеждаш много по-добре без тях, скъпа — каза той, докато ставаше, гол и неудържим, от леглото си, за да отиде при нея.

Тя го приветства, обвивайки ръце около врата му, докато той вдигаше ръба на ризата й и развързваше въжето. Палецът му за миг докосна пъпа и, после дланта му се плъзна вътре в талията на разхлабените панталони, по сладко закръгления й корем и надолу към влажните й къдрици.

Тя ахна в наслада и вдигна лице към него за целувка. Разтвори крака, за да му даде по-добър достъп, и се притисна към ръката му, докато той обхващаше секса й. Той сведе уста, за да плени нейната. Тя се изви, опитвайки се да притисне тайните си места към него.

— Търпение — измърмори той, докато си играеше с устните й.

Притисна уста към нейната, вкусвайки я, дразнейки я с езика си, докато тя не започна да издава тревожни звуци.

Той плъзна пръсти по хлъзгавата цепнатина между краката й и тя изстена в устата му. Малката й пъпка на насладата се надигна към милувките му. Той я разтвори с два пръста и ги плъзна напред-назад върху чувствителното й място с дълги, бавни движения.

Панталоните се спуснаха по бедрата й и тя се измъкна от тях, изпъшквайки недоволно, защото трябваше да се отдели от докосването му, макар и за миг. После преметна крак върху бедрото му и се притисна към дланта му, отърквайки се о него. Беше гореща и готова.

Във въздуха се носеше сладкото ухание на възбудата й. Устата му внезапно се озова върху гърдите й, засмуквайки зърната пред тънката памучна материя. Членът му се плъзна по гладката кожа на корема й, търсейки по-тъмен, по-топъл дом.

Тя се надигна на пръсти, притискайки се о него. Той протегна ръце и обхвана седалището й.

— Сега, Ник — изпъшка тя в ухото му. — Искам…

Някой чукаше на вратата. Той не обърна внимание на прекъсването.

— Искам…

Той захапа зърното й и тя извика от болка и възбуда. Тестисите му се свиха.

Ник я вдигна нагоре и полека я настани върху чакащия си член. Загледа я напрегнато, когато устата й омекна от страст. Никога нямаше да се умори да я гледа.

Тя обви крака около кръста му, докато той нежно навлизаше в нея. Когато най-накрая влезе изцяло, тя се залюля отново срещу него и кулминацията й я разтърси в съкрушителни вълни. Отметна глава и в същия миг от устата й потече река от възхитителни ругатни.

Чукането ставаше все по-силно.

Ив вдигна глава и го погледна с влажни очи.

— Искам… ДА ОТИДА В ЧАРЛСТЪН СЕГА.

 

Ник се събуди и откри, че Хигс наистина чука на вратата му. Но нищо друго не беше като в съня. Беше сам в огромното си легло. Чаршафите бяха смачкани на топка, единият ъгъл на възглавницата му беше мокър, защото го беше смукал насън.

Проклятие! Така става, когато един мъж стои дълго време без хубавичко чукане!

— Влизай — излая той към Хигс.

Вбесеният му член още пулсираше. Само не го казвай отново.

— Из-звинявам се, к’питане — изрече Хигс. — Имате много посетители. Вече се редят на опашка. Помислих, че трябва да знаете.

Мъжките уши се бяха наострили при вестта, че три красиви млади дами, току-що пристигнали от Англия, живеят в Шепнещия хълм. Всеки ден дюкянджии и моряци идваха при „лорд Ник“ под някакъв предлог, но беше публична тайна, че бяха дошли само за да зърнат новите красавици.

— Ще з-забогатеем като разбойници, ако почнем да вземаме такса за прием — забеляза кисело Хигс в края на деня, когато и последният от дългата опашка потенциални поклонници най-накрая заслиза по хълма към Сейнт Джордж. — Ще почнат да идват и от другите острови, п-преди да се усетим.

Ник кимна разсеяно. Трябваше да бъде доволен от засиления интерес. Това означаваше, че гостенките му няма да останат дълго и той може да не се старае да поддържа благородническата фасада. Ще може да се върне към разпуснатия си живот.

Трудно би било да се напива зверски всяка нощ, като знае, че на следващата сутрин ще се изправи на закуска пред три обвиняващи лица.

Поставяше нов рекорд за живот без жена на сушата. Вероятно затова се беше събудил, смучейки възглавницата си и с толкова твърд член, че би могъл да пробие и палатка.

Никога не ходеше в бордеите. Беше господар на чист кораб и никога не беше виждал бордей, достатъчно чист, за да му допадне — и по отношение на момичетата, и по отношение на чаршафите.

Но не можеше дори да помисли за заместничка на Магделин, докато се изявяваше като настойник на три млади дами, готови за омъжване.

Освен ако, разбира се, не подмамеше госпожица Ъпшел да заеме това място. Не беше срещал жена, която да не успее да съблазни, но тази наистина го разиграваше. Очевидно не помнеше, че мъжът трябва да води танца.

Ник беше свикнал жените да падат в ръцете му още щом го погледнат в очите. Ив Ъпшел отбягваше погледа му.

Подозираше, че би могъл да я убеди, ако успее да остане насаме с нея малко по-дълго време. Беше почувствал, че тя се поддава, когато я беше целунал. Пръстите му бяха усетили, че пулсът й се ускорява. Тя го искаше. Беше сигурен в това.

Тя просто не си го признаваше.

И Ник нямаше да спре, докато не я накара да си признае.

Вбесяващата госпожица Ъпшел винаги внимаваше да бъде поне с една от другите. Сега трите влязоха, хванати под ръка, в трапезарията му и широките им поли изпълниха засводения вход.

— Добър вечер, дами.

Никълъс се поклони изящно на гостенките си, докато те се настаняваха на местата си за вечерята. Отдръпна стола до себе си за Ив, но тя мина покрай него и се отпусна на мястото срещу първия му помощник в далечния край на масата от бермудски кедър.

Госпожица Мънро се изкиска и седна вместо нея на предложения стол. Ник я доближи до масата, решен да не признава, че Ив го е пренебрегнала. Седна на мястото си и пъхна единия ъгъл на салфетката в яката си.

— Вярвам, че денят ви е минал приятно — каза той.

Неговият ден със сигурност не беше минал приятно.

Мъжете, влизащи и излизащи от кабинета му под най-различни прозрачни предлози с намерението да бъдат представени на дамите, се бяха изнизали за много кратко време.

А той се занимаваше с това вече няколко дни.

— Ако под „приятно“ разбирате дали ни е харесало да ни оглеждат, сякаш сме крави призьорки, в такъв случай — да. Във всички случаи имахме приятен ден — изрече Ив с отровна усмивка.

Санторини, готвачът на Ник, беше повишил качеството на менюто и го беше разнообразил в чест на новите членове на домакинството. Наистина беше надминал себе си с кремсупата от раци, с която започна вечерята. Ник не обърна внимание на ехидния коментар на Ив и започна да яде с апетит. Бялата супа беше достойна и за трапезата на някой дук.

— Всички изглеждат дружелюбни и учтиви — забеляза госпожица Смайт толкова тихо, че Ник се напрегна, за да я чуе.

— Да, наистина, съвършено учтиви. Признавам, че съм изумена от добрите маниери на островитяните — каза Ив. — Особено ми беше приятно, че се въздържаха да не огледат зъбите ни.

Хигс едва не изригна супата през носа си.

— Госпожице Ъпшел, моята цел е да видя трите ви подходящо омъжени. За да направя това, ви трябват женихи, а мъжете обикновено искат да видят какво получават, преди да си позволят да се обвържат за цял живот — каза Ник, хващайки лъжицата така, сякаш беше кортик. — По какъв друг начин предлагате да действаме?

— Вече знаете какво мисля по този въпрос. — Ив остави лъжицата си на масата с ледена точност. — Предлагам да действаме в посока отиване в Чарлстън, където женихи, склонни да се обвържат, без първо да ни проверяват, вече очакват пристигането ни. Можете дори да останете като свидетел на нашите сватби, щом благополучието ни явно е толкова голяма ваша грижа.

— О, Иви — обади се госпожица Мънро. — Знаеш, че за нищо на света няма пак да се кача на кораб.

— Пени, ти искаш да продължиш, нали? — запита Ив, взирайки се към другия край на масата, където седеше приятелката й. — Спомни си как лейтенант Ратбън описваше годеника ти като най-любезния и най-милия сред мъжете.

Госпожица Смайт погледна от Ив към госпожица Мънро, после към Перегрин и накрая към скута си.

— Ще го подложим на гласуване — каза Ив.

Всички заговориха едновременно, обсъждайки предимствата на заминаването и оставането.

— Не, по дяволите, няма! — Ник смъкна салфетката от врата си и я хвърли на масата. Не можеше да пие, не можеше да спи, без да мисли как прави любов с нея, а сега тя дори му отнема апетита за хубавата храна. — Тук няма никаква проклета демокрация. Аз решавам къде и кога ще плава „Сюзан Бел“. Няма да ви откарам в Чарлстън и това е.

Избухването му ги накара да млъкнат шокирани. Останаха да се взират в супата си, когато Санторини дойде да разчисти масата. Готвачът промърмори нещо на италиански, явно удивен колко много супа са оставили в купите си.

Следващото ястие беше сочна печена риба треска с глазура от манго. Госпожица Ъпшел отряза голяма хапка, отправи подигравателна усмивка към Ник и я плъзна между сочните си устни, издавайки одобрителни звуци.

— Наистина великолепно, господин Санторини — каза, докато готвачът балансираше с купите от супата в ръце.

— Grazie, signorina, milkgrazie. Благодаря, госпожице, хиляди благодарности.

Санторини една не изпусна купите, докато се кланяше, изричайки благодарностите си. След това се оттегли в кухнята, която беше в отделна постройка зад главната къща.

И той като останалите прислужници в Шепнещия хълм много искаше да се хареса на трите жени заради Ник.

Всички на масата последваха примера на Ив и започнаха да се отпускат. Дори Хигс се усмихна и започна да яде с апетит.

Ник излъчваше непрестанен поток от сила. Обикновено само думата му стигаше, за да получи пълно подчинение. Хората му със сигурност никога не се съмняваха в него.

Но сега не беше на палубата на „Сюзан Бел“. Носеше се без посока в сенчестото царство на почтената женственост — място, което досега беше избягвал, сякаш е пълно с неизследвани плитчини. Не разбираше правилата на задълженията, но веднага усещаше в каква позиция се намира.

Ив Ъпшел го изпреварваше и той никога нямаше да я настигне, ако продължи в тази посока. Определено трябваше да промени стратегията и курса.

Взе салфетката, затъкна я под брадата си и реши да помисли.

Ив поддържаше разговор по незначителни теми, който му беше лесно да пренебрегне. Под светлината на свещите очите му се спряха на нежната извивка на шията й. Пак беше облякла синия муселин — същата рокля, която носеше, когато я беше извадил от морето. Беше забелязал, че избягва да носи оставените от Магделин дрехи. Но муселинът беше изпран и колосан, и дантелата на корсажа поведе погледа му към дълбокото й деколте.

Гърдите й бяха повдигнати в модната линия „изгряваща луна“. Сметанената й кожа блестеше като сатен. И почтените матрони, и уличниците се съобразяваха с изискването да подчертават женствеността си, като оголват голяма част от гърдите над зърната.

Ник се запита какво ли би било да потърка члена си в долинката между великолепните хълмчета на Ив, докато не излее цялото си семе върху тях.

Премести салфетката на скута си, за да скрие болезнената издутина в панталоните.

Ако малката палавница не иска той да я зяпа, защо излага на показ всичко, с изключение на зърната си над тази тясна ивица плат?

И дори само мисълта за онези ягодови пъпки накара панталоните му да отеснеят още повече.

И му просветна.

Веднага се сети къде обичат да гледат и да бъдат гледани почтените жени. Къде им харесва да се излагат на показ и да демонстрират чаровете си. Докато ядяха ястието с месо, той изглаждаше идеята си, предвиждайки възможните контрамерки, и подреждаше въоръженията си.

— Мисля си нещо — каза, след като довърши в мълчание едно прекрасно парче свинско филе. — Мисля, че не съм ви дал възможността да се запознаете с други дами, които живеят на островите.

— Искате да кажете, да ги поканим на чай? — запита госпожица Смайт.

Ив го погледна с присвити очи, видимо разпознавайки естеството на входния му гамбит.

— Това е много добра идея, госпожице Смайт — отвърна той мило, — но признавам, не искам съвсем да изолирам господата. Може би нещо с игра на карти и музика, и…

— И танци?

Госпожица Мънро се хвана за предложението, точно както се беше надявал.

— Разбира се, ако желаете. Предполагам, че можем да разместим мебелите и да наемем цигулар за една-две вечери. — Щракна с пръсти, сякаш едва сега се беше сетил.

— О, може да поканя гости за няколко дни.

— За няколко дни!

Госпожица Мънро плесна с ръце.

— Да, за една седмица, смятам. Може да пратим покани до някои от най-видните хора.

Пристигането на гости за няколко дни щеше да накара жените да се чувстват напълно спокойни в къщата му, защото наоколо щеше да има и няколко по-възрастни дами. Когато гостуването траеше повече време, винаги се образуваха малки групи с различни интереси. Докато приятелките й играят на сляпа баба или пеят около клавикорда му, Ник ще разделя и ще завладява. Със сигурност щеше да има друга възможност да се озове някъде в обширната си къща насаме с госпожица Ъпшел.

Облегна се назад на стола си, докато госпожица Мънро и госпожица Смайт развиваха идеята му, сякаш беше тяхна. Ив нямаше как да им попречи. Пикници, стрелба с лък и игра на кегли на моравата — всичко това беше обсъдено и одобрено. И тогава, когато идеите им за забавата като че ли започнаха да се изчерпват, той подхвърли:

— Мисля и че някои нови рокли за вас, дами, няма да бъдат излишни.

Думите едва бяха излезли от устата му, когато очите на госпожица Ъпшел блеснаха възхитено. Той разбра, че е направил тактическа грешка, но не знаеше точно каква.

— О, капитан Скот, какъв великодушен жест. Но освен че ще имате разходи за продължително гостуване на толкова хора, това изглежда несправедливо за вас — каза тя, подпирайки замислено буза на дланта си. Когато тя щракна с пръсти, той разпозна жеста като пародия на неговия.

— Какво ще кажете за бал?

Ник се намръщи.

— Бал ли?

— О, да! — Госпожица Мънро сега се плъзна твърдо в противоположния лагер. — Има ли нещо по-романтично от един бал?

— Обичам да танцувам — добави плахо госпожица Смайт.

— Макар че домът ви има толкова много стаи за гости, може да подслони само определен брой хора. Но бал, за който не трябва да осигурявате настаняване, ще позволи да поканите много повече хора — каза Ив и логиката й беше безупречна. — А целта ви, както ни я изложихте, е ние да се запознаем с възможно най-много подходящи кандидати за женитба, нали така?

— Има едно неудобство, госпожице Ъпшел — обясни той с триумфална усмивка. Тя беше влязла в тясно заливче и сега нямаше как да се обърне и да избяга. — Домът ми е просторен, но нямам бална зала. Дори ако разчистим трапезарията — обгърна с жест най-голямата стая в дома си, която беше устроил около кедровата маса, разгъваща се по такъв начин, че около нея да седнат двадесет души, — ще ни е трудно да направим място за повече от пет-шест двойки танцуващи наведнъж. Риштът е енергичен танц, нали знаете.

— Тогава трябва да изберем друго място — каза Ив, затягайки примката около него.

— Аз м-мога да проуча дали можем да наемем общинската зала — предателски предложи Хигс.

Идеите за бала прескачаха от една жена към друга, плановете се изплъзваха от контрола му като хванат на въдица марлин, който се стреми към дълбоката вода. Новата схема на Ив бързо набираше скорост.

— О, капитане — Ив накрая благоволи да го включи в дискусията. — Тъй като този бал преобърна първоначалния ви план, вярвам, все още имате намерение да ни осигурите нови бални рокли.

Всички женски глави се обърнаха очаквателно към него.

— Разбира се — каза той примирено. Изгледа свирепо първия си помощник. — Очаквам утре Хигс да се погрижи да уреди нови бални рокли и всички необходими добавки, докато преговаря за наемане на залата!

Понякога насред боя обещаващото действие обръща хода си точно когато човек най-малко очаква. Умният мъж трябва да знае кога да се оттегли от някой ангажимент, за да прегрупира силите си и да се бие някой друг ден.

Никълъс им пожела приятна вечер и се извини, преди Ив Ъпшел да го беше принудила да развее салфетката си като бяло знаме.