Кони Мейсън
Господарят на Дяволския остров (29)

Глава 29

Хигс наблюдаваше как пръстите на Пенелъпи Смайт летят по черните и белите клавиши на клавикорда на капитана. Вероятно не беше акордиран — не че Перегрин имаше ухо за такива неща, но никога не беше чувал някой да свири на този инструмент с по-дълбоко чувство. Или с такива прелестни бели ръце. Не беше очаквал Пени да покаже такъв талант.

И не беше очаквал да я нарича мислено Пени.

Тя погледна към него изпод миглите си между двете части на очарователната малка сонатина, като че ли да измери интереса му. Той се интересуваше, това беше напълно ясно. Сякаш никога не беше попадал под магията на Сали Мънро.

Много жалко, че тази вечер имаше по-важна работа за вършене.

Капитанът се върна в стаята и се настани на един стол зад него. Сейнт Тъкър дойде след няколко минути.

Съобщението беше доставено. Хигс се въртеше на стола си, питайки се какво ли е решил да прави капитанът.

Проклятие, искаше му се да не се беше натъквал на онзи патрулен кораб със „Сюзан Бел“. Вечерна мъгла се беше събрала извън крайбрежието на Каролина, но Хигс беше решил, че има възможност да излезе от пристанището. Но се беше натъкнал на блокадата на колонистите. Това можеше да се случи и на капитана — Никълъс призна нещо такова, след като Хигс му разказа подробностите.

Откъде да знае, че Континенталният конгрес тъкмо е наложил ембарго над британските кораби? Бермудските кораби също влизаха в сметката, защото на мачтите им се вееше Юниън Джак^[1].

Искаше му се това да не се беше случило точно на първото му плаване като капитан. Никълъс Скот можеше да реши да се бие, вместо да се предаде, когато американците заявиха намерението си да се качат на борда на кораба му.

Но „Сюзан Бел“ имаше много по-малко оръдия от голямата колониална фрегата и макар че Хигс би могъл да й избяга, не искаше да рискува кораба на капитана.

Кога жителите на колониите се бяха обзавели с военен флот? Наистина, фрегатата вероятно беше просто търговски съд, преоборудван, за да носи голяма оръдейна батарея, но досега и от двете страни на Атлантика беше имало много дрънкане на оръжия без особени последици. Този нов милитаризъм доказваше, че напрежението между короната и далечните й поданици е по-високо от обичайното.

Войната беше във въздуха. И Бермуда се намираше точно по средата.

Хигс се запита тревожно на коя страна ще застане Никълъс. Никой не се отнасяше лековато към държавната измяна. Наказанието беше твърде сурово.

Сонатината завърши и събралите се гости аплодираха учтиво. Хигс заръкопляска ентусиазирано.

И когато капитанът обяви намерението си да предложи портвайн и пури на своите гости, госпожица Ъпшел и Пени пожелаха на всички лека нощ и се оттеглиха.

Плахото сърце никога няма да спечели красивото момиче.

Вместо да остане да седи заедно с другите мъже, Хигс излезе от приемната след дамите. По-късно щеше да се тревожи какво е решил капитанът за предложението на американците.

— Госпожице Смайт — изрече той. Беше малко чудо, че заекването му не се беше върнало, след като отново стъпи на твърда земя. Всъщност, като си помислеше сега, не беше заекнал нито веднъж в присъствието на госпожица Смайт. Моряците бяха суеверни. Хигс обикновено се присмиваше на техните глупости, но сега започваше да се пита дали Пенелъпи Смайт не е неговата собствена магия за добър късмет. — Аз не пуша. Питам се дали бихте искали да се разходите из градината с мен, преди да се оттеглите.

Усмивката й беше ярка зора без никакви облаци на хоризонта.

 

 

Най-накрая в голямата къща зацари тишина. Последните гости си бяха отишли. Сега Ив чуваше само шепота на вятъра в листата на палмите в частната градина пред вратата й. Бризът шепнеше нещо, което тя не разбираше, накъсвано от силното цъкане на високия стоящ часовник в далечното преддверие.

Пенелъпи беше дошла малко по-рано в стаята й, развълнувана и със звезди в очите.

— Господин Хигс ме целуна, Ив. По устата.

— В такъв случай не мислиш ли, че трябва да го наричаш някак другояче, а не „господин Хигс“? — предложи Ив с благосклонна усмивка.

— Предполагам, имаш право. Перегрин. — Пени опита името на езика си. — Хубаво име, но е и свирепо. Перегрин е вид сокол, в края на краищата. Не мислиш ли, че това е най-хубавото име за един мъж?

Ив се съгласи, че това име може да очарова и ангелите, а със сигурност беше упражнило магията си върху Пен, но я разсейваше нуждата й да говори за Никълъс. Остави Пени да бъбри още половин час, поразително проявление за естествено плах човек, а после се оплака от главоболие, за да може да се приготви за лягане и да остане насаме.

Долепи ухо до вратата си, ослушвайки се за стъпките на Ник по чамовия под. Когато го чу да идва, се спусна към стола пред камината си и взе книгата, която четеше напоследък. Не искаше той да си помисли, че го е чакала.

Стъпките спряха пред нейната врата.

Хубаво. Добре би било да се отбие и да поговори с нея тази вечер. Не че имаше нужда той да й казва, че официалната вечеря е била невероятно успешна. Изобщо не й се искаше да говори за събитието.

Искаше да разбере повече за предателския разговор, който Реджи Търнскрю беше дочул в конюшнята. Преди да дойде Пени, Реджи беше изненадал Ив, като се беше прехвърлил над стената на градината й с някакъв объркан разказ, който извираше от устата му с най-голямата бързина, на която беше способен. От това, което успя да схване от изложението на Реджи, Сейнт Джордж Тъкър беше замислил нещо опасно. Ник със сигурност нямаше да прояви глупостта да се забърка в лудостта, замислена от господин Тъкър, но според Реджи май се беше съгласил да участва.

Дъските на пода пред вратата й изскърцаха и Ник отмина.

Ив изруга полугласно. Сигурно беше видял светлата ивица под вратата. Разбрал е, че още е будна, и въпреки това беше отминал.

Не бяха оставали насаме, откакто тя окончателно и непоклатимо беше отказала да бъде негова любовница. Когато той я беше помолил да бъде домакиня на официалната вечеря, у нея беше възникнала надеждата, че той обмисля да я направи своя съпруга. В края на краищата, тя изпълняваше ролята на съпруга в очите на всичките им гости.

Но не беше почукал на вратата й.

Така да бъде. Тя щеше да отиде при него.

Когато стигна до вратата му, тя завъртя дръжката и влезе, без да почука. Никълъс тъкмо сваляше ризата си, широкият му гръб се къпеше в жълтата светлина на ветроустойчивата нощна лампа до леглото му.

— Какво си се съгласил да направиш за Сейнт Джордж Тъкър?

Той се обърна полека с лице към нея.

— Смятам да му продам жребчето, ако ми даде цената, която искам.

— Не, не е така. — Тя скръсти ръце под гърдите си, болезнено осъзнавайки, че погледът му се впива в тях. — Правиш нещо, заради което със сигурност може да те обесят.

— Кой ти го каза?

— Няма значение — отвърна тя, не искайки да издаде Реджи. Ник нямаше да оцени острото око на хлапето и дългия му език. Беше заклела Реджи да си мълчи, но Ник можеше да има други идеи. — Знам за барута.

Погледът му се стрелна обратно към лицето й и той скъси разстоянието помежду им с две дълги крачки.

— Какво знаеш за това?

Подробностите от Реджи бяха оскъдни. Момчето мислеше, че Ник и гостът му са спорели за оризова пудра — „онова, дето контетата си го слагат“, — но Ив подозираше, че става дума за много по-опасно нещо.

— Кажи ми.

Ник я хвана за раменете и леко я разтърси.

Тя вдигна брадичка.

— Знам, че си бил принуден да направиш нещо, което не бива.

— Ив, познаваш ме. — Той се засмя тихо. — Следвам само своята собствена воля. Наистина ли си мислиш, че мога да бъда принуден да направя нещо, което не искам да направя?

— Ако залогът е висок, всеки може да бъде манипулиран.

— Даваш ми надежда, момиче. Наистина. — Всеки друг би могъл да се излъже от небрежния му смях, но усмивката не стигаше до очите му. — Още те искам. Очевидно просто не съм ти предложил уместния залог.

— Не си, глупак такъв.

— Очарователна, както винаги — поклати глава той.

— Как да се противопоставя? Да кажем, че ти предложа брак…

— Но няма да ми го предложиш, а сега се опитваш да смениш темата. — Тя се освободи от ръцете му и мушна с пръст голите му гърди. Ако той си мисли, че може да я омае с несръчно предложение, ужасно греши. Освен това тя искаше нещо повече от името му. Искаше сърцето му. И дори ако я помолеше да се омъжи за него, тя си обеща, че ще каже „не“, освен ако не й предложи и любовта си.

— Няма да изляза, докато не ми кажеш какво планираш.

Ник я изгледа втренчено за миг, после се приближи към леглото си и приседна на ръба му.

— Ще извърша държавна измяна.

Ив се отпусна на леглото до него.

— Разкажи ми.

Изслуша го с широко отворени очи, докато той повтаряше изискванията на колонистите. Барут срещу храна. Нищо друго.

— Ще бъде доста лесно — каза той. — Заливът не се охранява строго и…

— Но ако те хванат… ох, Никълъс!

Наказанието за държавна измяна още беше както когато Хенри Осми се беше възкачил на английския трон.

Обесване, влачене и разчекване на четири.

— Няма да ме хванат.

— Но…

Гласът й секна. Мисълта за красивото му, силно тяло, унищожено така безчовечно, замайваше разсъдъка й.

— Загрижеността ти е трогателна, любов моя.

Той обхвана с длан бузата й и прокара палец по открехнатите й устни.

Любов. Само да го беше изрекъл сериозно. Е, тя имаше предвид точно любов, дори да не можеше да го изрече. И нямаше да му позволи да рискува живота си без бой.

— Ник, нищо не разбираш. — Хвана ръката му с две ръце. — Страшно е да попаднеш в ръцете на закона. Не знаеш какво означава да загубиш власт над тялото си. Ще те вземат и ще ти направят ужасни неща, и… ще те пречупят. — Гласът й трепна в изхлипване. Сякаш бичът отново се стоварваше върху гърба й. — Няма да можеш да ги спреш, а аз няма да мога да понеса това изпитание.

Силна тръпка я разтърси цялата. Ник я привлече в прегръдките си и тя се отпусна охотно. Беше толкова топъл, тя чуваше как сърцето му тупти под дланта й. Вдигна уста към него и той покри устните й със своите.

— Ако има някакъв друг път, Ив, ще го поема — каза той. — Но не виждам друг начин, освен този, който се очертава.

Тя кимна сковано. Разбира се, той не можеше да допусне островитяните да умрат от глад. Тя разбираше това, но го заплашваше ужасен риск.

— Тържествено ти обещавам — изрече той, целувайки върховете на пръстите й между всеки две думи, — че няма да ме хванат. С тебе имаме недовършена работа. Наистина ли мислиш, че ще те оставя, когато още не сме довършили борбата?

Тя се беше уморила да се бори с него.

— Може би да обявим примирие.

Той я положи по гръб на леглото и развърза връзките на деколтето на нощницата й.

— В следващата една седмица не сме във война. — Сведе глава и засмука зърното й през тънката памучна материя. — Дотогава ще спиш при мене и удоволствието ще бъде единственият ни закон.

Тя се изви нагоре към устата му.

— И военните действия може да се възобновят, след като оправиш работата с американците?

Той я притисна под себе си и тя почувства как коремът му се разтърсва от смях.

— Или може би ще решим да направим примирието постоянно.

— Може би.

Тя се предаде на неговото докосване и се насили да не мисли за друго, освен за следващото си вдишване.