Кони Мейсън
Господарят на Дяволския остров (21)

Глава 21

— Ще трябва да ми покажеш — каза тя, чувствайки се почти отчаяна, че не може да му върне поне малка част от удоволствието, което той й беше дал.

— Като начало ти вече ми даде много от това, което искам. Харесва ми да те докосвам. — Той прокара палец по гръдната й кост, после около всяка от гърдите й. Зърната и отново щръкнаха. — И да те вкусвам.

Докато устата му засмукваше, ръцете му продължаваха да галят гърдите, ребрата, извивката на талията й. Насладата я обливаше, но въпреки това тя опря ръце на гърдите му и го бутна.

— А аз къде да те докосвам? — запита тя с поглед, насочен на юг, докато бузите й разцъфтяваха в розово. — И да те вкусвам?

— Точно сега, мое дръзко момиче — изрече той с очевидно възхищение.

Обърна се по гръб и я премести върху себе си. После посегна към захвърлената на пода риза и извади една кърпичка от ръкава си. Скръсти ръце над главата си, държейки в юмрук кърпичката.

Ив му хвърли въпросителен поглед.

— Ще ни трябва по-късно — обясни той, — но засега се чувствай свободна да докосваш и да вкусваш всичко, което искаш.

— Всичко ли?

Той вдигна вежди.

— Особено всичко.

Ив изруга под нос и му се усмихна.

— Цял си пълен само със себе си, нали?

Единият ъгъл на устата му се изви нагоре.

— Не, просто очаквам с нетърпение да изпълня тебе със себе си.

— И аз.

Тя се смъкна от него и прокара ръка по плоския му корем, а после обхвана гениталиите му. Стомахът му се сви, дъхът му излезе през стиснатите зъби.

— Заболя ли те?

Тя дръпна ръка, сякаш като огън.

Той хвана ръката й и отново я сложи върху набъбналия си член.

— Ако си ми причинила болка, имаш позволението ми пак да го направиш.

Усмивката му беше толкова широка, че тя почувства как собствената й уста се извива в нейно подражание.

— Чувала съм, че боли. — После усмивката й угасна. — Ще… ще ме боли ли?

Той прокара ръка зад тила й и я дръпна, за да я целуне нежно.

— Да, момиче, ще боли — изрече, след като я пусна. Срещна погледа й и няколко мига мълча. — Но само този път. След това ще бъде само удоволствие, което ще споделяме.

Ами любов? Ще споделяме ли и любов, искаше й се да запита. Този мъж я беше спасил от морето и напълно беше променил живота за нея и приятелките й. Буквално я беше вдигнал във въздуха и беше изложил на опасност кораба и екипажа си, за да не допусне тя да си отиде от него. Това не беше ли любов?

Колко важно беше да чуе думите? Ужасно важно, но тя все още таеше надежда, че може да ги чуе.

— Тогава да започнем отново. — Тя се наведе, близна меката долна част на ухото му и беше възнаградена с острото му изсъскване. — Значи, така ще разбирам дали ти доставям удоволствие.

— Как?

Тя притисна уста към гърдите му и прокара език около твърдите му кафяви зърна, наслаждавайки се на соления вкус на кожата му. Почувства как дишането му се ускорява.

— С това — каза тя. — Промяната в дишането ти.

— О, да. Как мислиш, че знам какво да правя с тебе? Наблюдавах и слушах. Ти ми подсказваше всяка стъпка от пътя, независимо дали ти харесваше или не, с изстенванията и измяукванията като на малко котенце.

— Измяуквания на малко котенце ли? — Тя прокара ръка по гърдите му, над плоския му корем и го намери изправен и напрегнат. Прокара пръст по дължината му и загледа омаяна как членът му се вдига, за да посрещне докосването й. После го хвана здраво и той издаде нисък стон. Тя вдигна вежди към него и му хвърли кос поглед.

— Поне не муча като бик.

Наведе се и игриво близна члена му. Малка течна перла изскочи на върха му.

— Внимавай, Ив. — Той се надигна и я прегърна. — По-късно ще мога да понеса повече дразнене, но ако те оставя сега да направиш нещо повече, ще ме накара да рева като разгонен бик.

— Това възнамерявам, сър.

Смехът му я сгорещи цялата, чак до пръстите на краката. Двамата отново се отпуснаха на одеялото в буря от целувки.

— Кога? — запита Ив с напрегнат глас, сякаш насилваше думите да излизат през стиснати зъби.

— Още не. — Ник се зарови между краката й, опиянен от аромата й, отчаяно решен да удължи първото любене, отчаяно искащ да потъне в сладката й плът и да намери освобождение.

— Моля те — изхленчи тя.

Не, Ив. Още малко. Нека изпием тази чаша до дъно.

— Искам да бъда сигурен, че си напълно готова — каза той. — Така по-малко ще те боли.

— Няма значение, че ще боли.

Тя се изви към устата му. Той я плени за миг и се дръпна, когато му се стори, че открива слабо пулсиране в меките устни на нейния секс.

Тестисите му се стегнаха, реагирайки на желанието й.

Без дори да осъзнае, че се е преместил, той се намери застанал пред портите й, готов да навлезе във влажното й кадифе. Членът му викаше за освобождение.

Беше време.

Той проникна вътре с бавно движение, спирайки при бариерата на нейната невинност. Надигна се на лакти и обхвана бузите й.

Сведе уста към нейната, за да я разсее, и ханшът му направи рязко движение. Погълна вика й и тялото се напрегна под неговото.

— Повече няма да боли — обеща той, докато тя се обвиваше около него в топла, мокра прегръдка.

Тестисите му се свиха в напрегнато кълбо. Остана за миг неподвижен, принуждавайки настоятелната нужда да почака, за да се наслади на Ив още няколко мига. Само малко. Сърцето му запулсира в члена му.

— Вече не боли — прошепна тя.

Той започна да се движи.

Тя беше стегната и мокра — най-сладкото парче, което някога беше имал. Движеше се заедно с него, надигаше ханша си, за да го поеме с цялата му дължина. Той ускори темпото.

Когато погледна към нея, към открехнатата й уста, към измъчено набръчканото чело, разбра, че не може повече да я държи на ръба между желанието и освобождението. Трябваше да й позволи да стигне кулминацията си.

Плени устата й със своята и пъхна език в нея, започна да я люби едновременно с езика и с члена си. Тя се движеше под него, подтиквайки го да навлиза още повече, издаваше малки отчаяни викове, които заплашваха да разкъсат на парченца самообладанието му.

Още малко. Беше толкова топла и стегната.

Тя извърна глава.

— Не мога да спра…

Той я усети как трепери.

Никълъс изви гръб, навлизайки възможно най-много. Вътрешните й стени се свиха около него. Блаженство, остро като нож, го проряза, разкъсвайки душата и мозъка му.

Цялото й тяло се разтърсваше под него. Удоволствието го обгръщаше отвсякъде, вилнееше в него от слабините чак до върховете на пръстите. Ив блестеше под него като ярко сияние, сякаш поглъщана от пламъци.

Тогава той започна да пулсира. Отдръпна се и покри члена си с кърпичката точно навреме, за да хване горещите струи на семето си.

Сам в края. Както обикновено.

Не искаше да рискува тя да забременее. Винаги гледаше да се увери, че няма да направи дете на любовниците си. Това беше част от неизречената сделка. Всеки вземаше своето удоволствие и Ник правеше всичко, за да не стане така, че някоя да плати с живота си при раждане.

Но след цялата игра в леглото, след цялото вълшебно любене изглеждаше като измама да се отдръпне при това финално свързване с Ив.

И за двамата изглеждаше така, ако озадаченото й изражение показваше какво може би танцува в красивата и главичка.

Когато дишането й се забави до нормалното, тя се надигна и седна.

— Защо го направи? — запита тя.

— Ти как мислиш?

Тонът му беше малко по-суров, отколкото възнамеряваше. Тя беше девица, но знаеше някои неща. Възможно ли е да не знае кое причинява бременността на жените?

— Не искаш да ми направиш дете — каза тя.

— Така е.

— Махай се, ужас такъв — каза тя, като го бутна от леглото.

Задникът му тупна глухо на пода. Докато се изправи, тя вече беше навлякла ризата си и обуваше чорапите.

Дотук с играта след акта.

— Какво ти стана? — запита той.

— И още питаш, крастава жаба такава? — Напъха се в роклята си и стегна връзките на дантеления корсаж. — Взе девствеността ми, а после не искаш да рискуваш да ми направиш дете. Какво? Да не те е страх, че ще те накарам да се ожениш за мене?

Да се ожени? Това пък откъде дойде! Не бяха споменавали за брак.

— Ив, защо го правиш по-сложно, отколкото е? — Това, което имаха, беше нещо изключително. Защо да загрозяват нещата с приказки за брак? Той прокара ръка през косата си. — Освен това вече трябва да знаеш, че никой не може да ме накара да направя нещо.

Обувката й полетя във въздуха, но той я хвана, преди да улучи носа му.

— Разбира се, че не може — каза тя. — Защото си проклетият лорд Ник, господар на всичко, което виждаш.

— Точно така.

— Е, на мене не си господар. — Грабна обувката от него и застана на един крак, докато напъхваше крака си в нея. — И вече си достатъчно добре, за да имаш нужда от болногледачка.

Обърна се и понечи да отвори вратата. Ник я затвори, хвана ръката й и я задържа над главата й.

— Пусни ме — изрече тя с глас, остър като счупено стъкло.

— Не и преди да сме се разбрали за някои неща — беше отговорът му.

Тя се обърна и облегна гръб на вратата, кръстоса ръце на гърдите си и му хвърли яростен поглед.

— И за какво според тебе трябва да се разберем?

— Ще искаш издръжка, предполагам.

— Издръжка ли?

— Така се прави обикновено. Кредит при модистката и шапкарката, разбира се. Бижута, ако искаш. Искам да те видя с дълга бисерна огърлица. И без нищо друго. Може да искаш да те осигуря, аз винаги съм бил щедър към любовниците си. — Той се наведе, за да я целуне, но тя обърна лице в последния момент, оставяйки го да положи устни върху косата й. — Освен това нямам намерение да се разделяме.

Това трябва да й хареса.

— О, така ли?

— Точно така, Ив, нямам такова намерение. — Подозираше, че сега е моментът да заговори за любов, ако имаше талант в тази област, но той беше човек на действието, не на цветистите чувства. — Можем да сключим договор, ако искаш, но думата ми винаги е била твърда.

— Твоята дума — каза тя меко и тялото й се отпусна. — Наистина ли ще ми дадеш думата си?

— Да, давам ти думата си.

Той й се усмихна.

Тя отвърна на усмивката му. И тогава го хвана за раменете и блъсна с коляно незащитените му слабини. Той се преви и обхвана гениталиите си с две ръце.

— Това, капитан Скот, е моята дума.

И излезе, преди той да успее да я спре.

Вътрешностите му бяха така размътени, че не беше сигурен, че иска да я спре. Затъркаля се в агония на пода. След няколко минути стана, завлече се към койката и се стовари на нея, свивайки колене с нисък стон.

Малката лудетина се беше опитала да го лиши от мъжественост.

И трябваше да вдишва аромата й от възглавницата си. Сладка, мека, отваряща се за него като лилия на слънце.

А сега я нямаше.

Пустотата го захлупи като капак на ковчег.

Потърси у себе си гняв, но странно, не намери. Беше странно озадачен и така изпразнен, че му се струваше, че никога повече няма да се изпълни с нищо.

Отсъствието на Ив болеше дори повече от сританите тестиси.