Кони Мейсън
Господарят на Дяволския остров (20)

Глава 20

Трудното може би се състоеше в това, че Ив имаше много малък опит в гледането на болни. Но честно, Никълъс Скот не беше лесен пациент.

Беше капризен. Тя никога не знаеше дали ще я посрещне с любезно или с недоволно лице.

Изглежда, беше решил да се изтощава всеки ден. Пресилваше се, обикаляше палубите, за да се увери, че поправянето на „Сюзан Бел“ напредва, включваше се във всяка работа, изискваща тежък труд, особено ако тя му кажеше, че не бива.

Беше рязък с всички, дори с господин Хигс. А кога Перегрин Хигс беше направил нещо друго, освен да го подкрепя, дори ако почти открито изразяваше несъгласие с Никълъс?

Най-странно от всичко, след като я беше уговорил да си свали роклята и да се пъхне в леглото му, беше настоял Ив да си намери отделно легло. Беше направил хамак за себе си на ниските греди на тавана на каютата.

Но не му харесваше да се излежава в него, когато не спи. Затова тази вечер се излегна на едно одеяло на пода на каютата, сложил една ръка под главата си, а с другата крепеше на гърдите си приказките от „Хиляда и една нощ“. Ив седеше на стола, кърпейки скъсаната дантела на фустата си, но му хвърляше потайни погледи на всеки втори бод.

Той се размърда, сви колене.

— Можеш да легнеш в леглото — подхвърли тя.

Той я погледна намръщено и се обърна настрана, положи книгата на пода пред себе си и се подпря на лакът, обърнал гръб към кърмата.

— Може аз да ида на койката, а ти на стола — предложи тя.

— Добре съм.

Взираше се в книгата, но тя забеляза, че не е обърнал и една страница в последния четвърт час.

— Харесва ли ти книгата?

— Да, много ми харесва.

Хвърли й остър поглед и шумно обърна страницата.

— Главата боли ли те още? Може би трябва да направя нова лапа за…

— Главата ми е много добре. — Прокара ръка по главата си, без да се намръщи, за да покаже, че се е възстановил. — Просто ми трябва малко тишина.

Тя сви устни за миг. После върза възел на конеца, скъса го със зъби и забоде иглата в игленика.

— Може би трябва да се поразходя на палубата и да те оставя насаме.

— Не! — изрече той с такава сила, че тя трепна. Прокара ръка по лицето си. — Не, Ив. Не отивай.

— Тогава кажи ми какво те притеснява толкова много?

Едното ъгълче на устата му се повдигна и той поклати глава, сякаш смутен.

— Ти.

Тя усети болка в гърдите.

— Значи ще ти е все едно, ако изляза.

Стана и тръгна към вратата.

Той я изпревари.

— Не, Ив, не исках да кажа това. — Хвана раменете й с две ръце. — Откакто те срещнах, ти преобърна живота ми. И ще се пръсна, ако не се любя с тебе.

— Разбирам. — Тя премига. — Защото си бил без жена известно време, а аз съм единствената налична на стотици мили наоколо?

— Разбира се, че не.

Когато го беше видяла за първи път, беше заподозряла, че е от онези мъже, които ще се хвърлят на първата жена, която им хване окото, но сега виждаше само искреност в очите му.

— Тогава защо?

— Не знам. Искам да кажа, не съм сигурен как да нарека това. — Обгърна бузата й с длан. — Само знам, че не мога да бъда в една стая с тебе и да не те прегръщам. Искам да сваля всички дрехи от тебе и ти да свалиш моите.

Той прокара пръсти по врата и по ключицата й, оставяйки пътечка от наслада.

— Искам да легна до тебе, Ив. Искам да докосвам цялата ти кожа. — Палците му проследиха челюстта й, после докоснаха разтворените й устни. — Искам да те опозная. Цялата. Не прибързано. Не да се страхувам, че в следващия миг ще ме помолиш да спра.

В този момент тя не беше склонна да го спре.

— И искам и ти да ме опознаеш — изрече той със същия тих глас, с какъвто хората говореха в черква или на гроба на любим човек, или в други тържествени случаи.

Това не беше любовно обяснение. Но не беше и лъжливо обещание на изпечен женкар. Когато погледна в тъмните му очи, тя не усети никаква хитрост. Той я желаеше.

Ив вече беше осъзнала, че го обича.

Може би това беше достатъчно.

Ив се съмняваше в гласа си, затова не каза и дума. Само взе ръката му и я доближи до спретнато вързания колан на кръста си. Сякаш по даден знак той го развърза, не разгорещено и прибързано, а бавно, удължавайки мъчението. Тя пое дълбоко дъх и усети как банелите в корсажа й се отпускат.

— Ще бъда нежен, Ив — изрече той с пресипнал глас. — Колкото мога.

Тя се взря в лицето му, докато той развързваше връзките само колкото тя да освободи корсажа. Тя измъкна ръце и свали корсажа надолу по тялото си, докато не застана пред него само по риза, чорапи и обувки.

Ник прокара пръст по дантелената горна част на ризата. Зърната й се стегнаха от допира на ръката му. Той се плъзна по тях и положи ръка на корема й, точно под пъпа.

Ив затвори очи, когато Ник вдигна ръба на ризата и я докосна интимно. Тя разтвори крака на ширината на раменете, за да даде на ръката му възможност да навлезе и да намери, че тя е вече влажна, хлъзгава и болезнено очакваща. Върхът на пръста му обиколи чувствителното й място, дразнейки и галейки, и го превърна в твърда малка пъпка.

Тя искаше това толкова, колкото и той. Искаше да му каже хиляди неща, но можеше само да усеща.

— Гореща и готова — прошепна той. — Ти си богиня, Ив.

Не, просто жената, която те обича, Никълъс. Думите звучаха така силно в ума й, че й се струваше, че и той може да ги чуе.

Той сведе глава и устата му намери гърдите й, засмуквайки зърната през памучната риза.

— О, да — изстена тя и развърза панделката в средата на деколтето.

Ризата се разтвори. Той я свали от раменете й с една ръка. Другата още беше заета да си играе любовно с хълмчето й. Той пое зърното й в устата си. Усещането за устните му върху голата й кожа беше едновременно мъчение и наслада. Тя изстена нетърпеливо, когато ризата се спусна и се изхлузи от ръцете й; тя щеше да падне в краката й, но неговата ръка между краката й я задържа.

Той се изправи, за да положи трескави целувки по врата, челюстта, ъгълчето на устата й, по затворените й клепачи. Тя изстена.

— Направи така още веднъж и ще смъкна всичко от тебе, без да ме е грижа дали го късам. А после ще разтворя краката ти и ще ти измъкна дъха от устата — обеща той.

— Може да те накарам да си удържиш на обещанието.

Той я вдигна и я отнесе на леглото, без да обръща внимание на раната на главата си. Пусна я в очакващите я чаршафи и се изтегна до нея.

Стопиха се един в друг с кълбо от ръце и крака, във вихър от целувки и ласки, смъквайки пречещите им дрехи. Без да престава да го целува за повече време, отколкото им беше абсолютно необходимо, тя успя да измъкне ризата над главата му и да свали панталоните и бельото му. Кожата му беше гладка и топла, изпъната над твърдите мускули. Той се притискаше към бедрото й и тя усещаше как кръвта пулсира в напрегнатия му член.

— Чакай, чакай. — Тя се откъсна, за да си поеме въздух от целувките, които изсмукваха душата й. — Трябваше да бъде бавно.

— Бавно ли?

Гърдите му се издуваха мъчително.

— Да, бавно.

Тя се надигна. Плъзвайки поглед по стройното му тяло чак до набъбналия му член, едва не забрави какво още имаше да казва. С изненада видя, че той диша плитко.

Той описа кръг около едно от стегнатите й зърна, наблюдавайки напрегнато как то се стяга още повече.

— Това е… — пое си треперещ дъх — … достатъчно дълго за мене. Трудно е да чакам. — Срещна погледа й. — Но знам, че си девица. Искам да го направя да е хубаво за тебе, затова никога не казвай, че Никълъс Скот не държи на обещанията си. Ще бъде бавно.

Привлече я към себе си за още една целувка. Заби колене между бедрата й и ги разтвори. Тя не се възпротиви.

— Всичко ще бъде наред — каза той, докато се наместваше.

Връхчето му навлезе в нея.

Тя запулсира, дълбоко, ниско туптене между краката й, но удържа импулса си да помръдне и да го поеме.

Чувстваше се толкова празна, толкова копнееща да бъде изпълнена.

Той си пое дъх на пресекулки.

— Сега слушай. Това е много, много важно. Каквото и да правиш, Ив, не мърдай, докато не ти кажа. Можеш ли да го направиш?

Надигна се на лакти, за да я погледне, лицето му беше стегната маска на нетърпението.

— Защо трябва да не мърдам?

Тя го дръпна надолу и обсипа лицето му с целувки. Когато стигна до ухото му, засмука меката долна част.

Никълъс изстена. Вдигна очи нагоре, тестисите му се стегнаха. Трябваше да си възвърне самообладанието. Прехапа устни. Не искаше да излее семето си върху нея като неопитен младеж. Ръцете й пърхаха по гърба му като две пеперуди.

Ив, о, Иви.

Името й блуждаеше в мозъка му като полузапомнена песен. Не можеше да намери края й и това го караше да повтаря в ритъм с наближаващото освобождаване. Опита се да пресметне отново последните данни от секстанта, за да се разсее.

Зарови нос в косата й и я стисна в юмрук. Имаше само един шанс, само една възможност да спечели доверието й. Надигна се на лакти, за да я погледне отново.

Членът му се стремеше към нея. Нейната топлина, влажността и, гъвкавата й женственост караха кръвта му да бушува. Тялото й би вдигнало и мъртвец от гроба, помисли си той.

— Не го правя много добре, нали? — изрече тя тихо.

Сигурно беше усетила как той се отдръпва, за да възстанови самообладанието си.

— Мисля, че си чудесна.

Той се наведе, за да я целуне отново, но тя обърна глава. Устата й се опъна в права черта, устните се извиха навътре, сякаш за да се скрият от него.

— В затвора Нюгейт виждах много актове на плътта. Винаги ставаше толкова бързо, колкото беше възможно за жените, защото не можеха да понесат да трае и един миг повече, отколкото беше нужно — каза тя тихо, потрепервайки под него. — Жените се даваха на всеки, които можеше да им предложи парченце храна.

— Но ти не се даде.

— Бях там само няколко седмици. Предполагам, не бях достатъчно гладна — каза тя. — Не исках първият ми път да бъде част от някаква… сделка. Исках да бъде… дар.

— Ценен дар. Чест е за мене да ти бъда първият. — И последният, обеща си той. — Ако ми позволиш, ще ти дам наслада, преди да стигна до моето удовлетворение. Това ще бъде моят дар за тебе.

Усмивка повдигна ъгълчето на устата й и той се сниши, за да я целуне там, където се съединяваха влажната интимност и гладката кожа.

— Склонна съм да ти позволя да опиташ — каза тя, отмествайки поглед в прилив на внезапна плахост. — Видя ме, като се къпех. Не ме бива в това. Ами ако… просто не мога?

— Тогава аз ще съм виновен — каза той.

Плени устата й, навлизайки в дръзко търсене. Тя се отвори за него, приемайки изследването му, започна да си играе с езика му в топъл, влажен двубой.

Изстена в устата му.

Той се отдръпна.

— Харесва ти, нали?

— Ела тук.

Тя посегна и дръпна главата му за още една целувка.

Той плъзна ръка между телата им и намери гърдата й. Тя беше толкова мека, така податлива, с изключение на втвърденото връхче. Трябваше да го вкуси отново. Тя издаваше хленчещи звуци, които отекваха в члена му.

Тогава той започна да обсипва с целувки тялото й чак до шията, спирайки, за да засмуче ямката, където туптеше пулсът й. Тя беше толкова сладка, че би могъл да вкусва часове наред гладката кожа на шията й, но продължи нататък, отмина крехката й ключица и се върна към меките хълмчета на гърдите й. Устните му описваха кръгове. Топлият му дъх ги облъхваше. Накрая той пое стегнатата малка пъпка в устата си и тя започна да се гърчи под него.

Той я засмука. Обгради със зъби стегнатото зърно и захапа само колкото да я накара да изстене. Пръстите й се заровиха в косата му, прилепвайки се към кожата на главата, без да внимават за едва зарасналата рана и смаляващата се цицина.

— Какво да… какво искаш… да направя? — изрече тя накъсано.

Той се откъсна от нея, за да си поеме въздух като търсачите на бисери, и вдъхна сладкия аромат на възбудата й.

— Не искам да правиш нищо — каза той докато се отпускаше върху нея и близваше пъпа й. — Искам просто да чувстваш.

Тя вдигна ръце над главата си в знак, че се предава, закри с лакът очите си, сякаш за да се скрие. Той имаше намерение по-нататък да не й позволява да се крие, но този път може би така щеше да й бъде по-лесно. С усмивка се спусна надолу по тялото й и положи глава върху едното й бедро.

От тази удобна позиция можеше да огледа хълмовете и долините на кралството на Ив. От треперещата точка на вирнатата й брадичка до розовите връхчета на гърдите й, вдлъбнатините на ребрата и плитката купа на пъпа й, всичко беше образец на красота. И по-нататък нежната кожа на вътрешната страна на бедрата й, къдравите косъмчета, скритите гънки и блестящия отвор на най-дълбоките й тайни, малката й пъпка, стегната и потрепваща — всичко това очакваше него.

Това беше кралството, което възнамеряваше да управлява, тронът, на който трябваше да се възкачи и който да задържи. Не да я подчини, а да й служи. Да й служи добре. Да я разкрие за самата нея по такива начини, каквито тя още не беше открила. Беше време.

— Още не.

Ив стисна зъби, мачкайки чаршафите в юмрука си. След всичките й тревоги дали изобщо е способна той й беше казал да не се оставя на кулминацията си.

Лесно му е да го каже. Не той беше измъченият отвъд всякакви граници.

— Още малко, Ив. Само още мъничко.

Тя се опитваше, но той ужасно затрудняваше нещата. Косъмчетата на венериния хълм трепкаха под горещия бриз на дъха му. Пръстите му я бяха докарали до болезнена ярост, а сега тя предполагаше, че според него това е пауза.

Тогава друго усещане погъделичка бедрото й. Неговият език. Топъл. Мокър. Мъничко грапав. Подразни кожната гънка при ставата и.

Той хвана едната от пулсиращите й гънки с устните си. Тогава крайчецът на езика му се плъзна в цепнатината й, хлъзгава и влажна, с бавни, целенасочени движения, измъчвайки я със собственото й нетърпение. Започна да описва кръгове около малката пъпка на насладата.

Тя престана да диша. Наложи си да си поеме дъх.

Двете му ръце обхванаха седалището й и той я повдигна към устата си. Тя не се възпротиви.

Устните му се затвориха върху нея и той я засмука съвсем леко.

Болка. Пулсиране. Желание.

— Още не — чу се приглушеният му глас.

Тя беше празна като делва. Копнежът я разпъваше на нагорещена решетка.

Езикът му се пъхна в нея — меко, влажно нахлуване. Той притисна зъби към нейното място и Ив изведнъж се разпадна.

Дълбоко в нея започна безумие, спазми на блаженство. Тялото й се заизвива от силата на контракциите, над които нямаше абсолютно никакъв контрол.

— Спри. Ох, спри — замоли се тя.

Той беше безмилостен, подтиквайки я към нови и нови върхове. Тя беше зашеметена и дезориентирана, но вътрешностите й продължаваха да се свиват и разпускат. Радост се разля из вените й. Крайниците й вече не й принадлежаха.

Усещаше се все по-лека и по-лека, сякаш можеше да се издигне от напоените с пот чаршафи и да се рее над тях. Тогава лудостта отслабна и тя се върна в себе си.

Погледна надолу към тялото си, където тъмната му глава лежеше между краката й. Дали не си въобразява? Не, кожата й наистина блестеше. Тогава сиянието отслабна и сърцето й се забърза.

Но приливът на наслада остана, обвивайки я в копринените си въжета. Тя вдиша дълбоко, наслаждавайки се на острата му мъжка миризма.

Никълъс се премести и легна до нея, положи глава на възглавницата й. Плъзна една дълга ръка под нея и я обви с другата, властно разпервайки пръсти върху корема й.

— Още ли мислиш, че не те бива в това? — прошепна на ухото й.

Коремът й трепна.

— Не, мисля, че е безопасно да кажа, че… о, господи! Беше… невероятно. — Обърна глава, за да го погледне. — Знаеш много за жените, Никълъс.

— Знам много за тебе, Ив.

— Знаеш — каза тя, надигайки се на лакът, за да го погледне, — че не е честно. Сега, като знаеш какво харесвам аз, имаш несъмнено предимство. Кога ще науча какво ти харесва на тебе?

Усмивката му я заслепи.

— Мислех, че никога няма да попиташ.