Кони Мейсън
Господарят на Дяволския остров (19)

Глава 19

През цялата дълга нощ на бурята Ник усещаше присъствието на Ив при него на кормилото. Когато се стягаше за всяка вълна, нахвърляща се върху него, тя беше там. Когато се напрягаше, за да държи носа на кораба над вълните, за да не го преобърнат, лицето й се мяркаше пред очите му и му даваше сили да продължава да се бори.

Сега тя наистина беше пред него. Сърцето й надничаше към него от зачервените й очи.

Той трябваше да отвърне поглед. Едва не я беше убил с каприза си. Едва не беше обрекъл на смърт всички с проклетото си безразсъдство. Не заслужаваше да я има сега.

Но, господи, щеше да я вземе.

— Ив…

— Тихо — каза тя, докато потапяше една кърпа в легена и се връщаше угрижена към леглото му. — Трябва да си почиваш.

— Господи, главата ми бумти като ковашки чук.

— Очаква се — каза тя. — Здравата е ударена.

В покрайнините на ума му се мярна неясен спомен как фокмачтата изтрещя като сухо клонче. Цялото дърво прелетя край него като копието на някой гигант, такелажът изсвистя край ушите му. Той се обърна и се сниши, но един от тежките скрипци се отметна и го цапардоса.

Той вдигна ръка към основата на черепа си и опипа меката цицина. Май не го беше цапардосало чак толкова силно, в края на краищата. Свитки бяха излезли от очите му, но някак си беше успял да се задържи на крака и да продължи борбата с вятъра и вълните. После, когато се развидели и бурята утихна, той усети, че потъва. Мрак навлезе в краищата на зрителното му поле и постепенно го затъмни изцяло. Никакви усилия не можеха да задържат главата му над тази черна вода.

— Хубаво, че се събуди — изрече Ив с пресипнал глас. — Господин Хигс беше дошъл да ти прави трепанация.

— Той ли? Хайде де. — Никълъс се засмя, но от усилието му се зави свят. — Не знаех, че нашият Хигс се мисли за хирург.

— Беше отчаян — каза Ив. — Мислеше, че това е най-уместното.

— Но ти не му позволи?

Тя го изгледа с вдигната вежда и в тона й се промъкна лека кисела нотка.

— Според мене, сър, ви е нужно всяко парченце пудинг в мозъчната ви кутия.

— Ах, жено. Нежната ти загриженост трогна сърцето ми.

Той потупа гръдната си кост, но дори това незначително движение му струваше доста. Кръвта заблъска в главата му.

— Хигс се страхуваше за тебе — каза тя с очи, в които напираха сълзи. — Аз се страхувах за тебе. — Брадичката й затрепери. После лицето й се изкриви. Накрая тя се хвърли на гърдите му и зарови лице в извивката на врата му. — Лош човек такъв! Как можа да направиш такава огромна глупост?

Притисна рамото му точно върху зле удареното място. Той трябваше да прехапе език, за да не изстене на глас. Въпреки че изглеждаше, че му се кара, поне беше в ръцете му. Не искаше да направи каквото и да било, с което да я накара да се отдели от него.

— Хигс се опита да ти каже, че бурята е много близо, но ти щеше ли да го послушаш?

Той реши, че въпросът е риторичен, и я притисна към себе си, галейки я по гърба с надеждата, че й действа утешаващо. Не обръщаше внимание на бученето в главата си.

— И да се завържеш за кормилото! От всички идиотски…

— Някой трябваше да…

— Е, разбира се, някой трябваше, защото ти просто трябваше да направиш каквото ти е хрумнало. — Тя вдигна глава и обхвана бузите му. — О, Никълъс, толкова се тревожех за тебе.

— Тревожила си се?

Ако беше знаел, че такава глупава постъпка може да подейства толкова добре, щеше да го направи много по-рано. Само щеше да избере нещо, което да не излага на опасност кораба и екипажа му.

И нея.

— Много се тревожех — каза тя тихо и се наведе, за да го целуне.

Гладките й устни бяха като балсам за неговите, изпръхнали от солта. Един кичур от косата й погъделичка бузата му.

Той искаше да отвърне на целувката й. Искаше да стисне косата й в юмрук и да задържи устата й, за да я опустошава до насита, но когато даде заповед на ръката си, тя се възпротиви. Усилието да я вдигне изведнъж се оказа прекалено. Ръката му се отпусна немощно.

Беше прекалено слаб, за да грабне една жена, която му се предлагаше.

Бог май имаше доста своеобразно чувство за хумор.

Ив като че ли нямаше нищо против отпуснатостта му. Продължи да го целува, докато главата му не се замая. Тогава се дръпна и се вгледа угрижено в лицето му.

— Изглеждаш ужасно.

— Сигурно под езика ти има мед. Казваш такива сладки неща.

Вдигна вежда към нея и трепна. Всяко движение беше агония. Дори косата го болеше.

— Не можеш да се явиш пред екипажа си в такъв вид — обяви тя. — Първо трябва да те обръснем добре.

Той успя да пусне малка, пълна с болка усмивка.

— Да ти вярвам ли, докато държиш бръснач?

— Нямате избор, сър.

Той пожела да я докосне и този път ръката му реагира. Успя да я хване над лакътя.

— Ив, чакай малко. Снощи мисля, че се събудих един или два пъти.

Зад очите й се спусна завеса.

— Струва ми се — изрече той полека, — че някой беше на койката с мене.

Онези благословени моменти, когато се беше свестил и беше усетил едни меки гърди, притиснати до неговите, един строен крак, нехайно метнат върху неговия, бяха като късче от рая, докато заслепяващата болка в главата не го беше повлякла отново в бездната.

— До мене ли спа? — запита той.

Тя стисна устни на права черта, после кимна.

— Така си и помислих. Още съм много уморен — каза той. — Но се питам дали би го направила отново, когато съм достатъчно буден.

Ив започна да мачка полите на роклята си. Ако продължеше така, щеше да я намачка съвсем.

— Наистина трябва да хапнеш нещо — каза тя.

— По-късно. Главата няма да ми позволи да хапна и една хапка точно сега. Моля те, Ив — изрече той тихо. — Знам, че и ти сигурно си уморена. Само още малко.

Тя се поколеба няколко мига, после се присъедини към него.

— Снощи не беше с рокля, нали?

— За човек, който е мъртъв за света, си ужасно наблюдателен.

Той вдигна рамене, но в следния миг си пожела да не го беше правил. Раменете го боляха адски.

— Койката е тясна — каза той. — Мисля си, че би имало повече място за двама ни без всичкия този допълнителен плат.

Тя го погледна скептично.

— Само това ли мислиш?

— Не — призна той с вълча усмивка, — но докато това главоболие не спре и докато каютата не престане да се върти, мога само да мисля, нищо друго.

— Ако това ще ти помогне да спиш, предполагам, няма нищо лошо — изрече тя с официален тон, докато вземаше стола и подпираше вратата с него. — Ако случайно господин Хигс се върне неочаквано — обясни тя, развързвайки връзките на корсажа си.

Ник я наблюдаваше внимателно, докато тя сваляше роклята и полата с обръчите. Светлината от кърмовите прозорци проникваше през тънката й риза. Долавяше очертанията на краката й чак до обетованата територия между тях. Гърдите й се полюшваха свободно, когато тя се наведе, за да вземе роклята, да я сгъне акуратно и да я остави на стола.

Когато се върна към него, тялото му се устреми към нея. Но тъй като и най-малкото движение предизвикваше такава болка, все едно някой му пъхваше ледена висулка в ухото, той знаеше, че трябва просто да страда.

Но какво възхитително страдание! Когато тя се пъхна под чаршафа и притисна сладкото си тяло до неговото, членът му запулсира възбудено. Той усещаше твърдите й зърна под памучната риза и тялото му реагира на доказателството за нейната възбуда. Ако вече беше негова любовница, той щеше да вземе ръката й и да я насочи към члена си.

Самата мисъл за допира до нея накара тестисите му да се свият.

— Ще сложим тази ръка ето така — каза тя, като го настаняваше, за да й е удобно.

Лявата му ръка я обгръщаше и тя я положи в свивката на талията си. От външната страна на чаршафа, за съжаление.

Сгуши глава на рамото му.

— Удобно ли ти е?

Като разпънат съм.

— Добре — успя да изрече.

Пое си дълбоко дъх. Косата й още миришеше слабо на жасмин, а останалото от нея миришеше на свеж морски въздух и топла жена.

Тя дишаше дълбоко и равно, отпуснала се до него. Сигурно е много уморена след бурята и грижите за него, помисли той. Остави ръката си да се спусне до ханша й, но движението го изтощи. Членът му обаче приветства преместването с болезнено потрепване.

— Какво правиш? — запита тя, внезапно напрегната.

— Опитвам се да се наместя по-удобно — отвърна той, вдишвайки дълбоко.

Тялото й се отпусна отново до неговото и той усети почти веднага как тя се успокоява и се унася в изтощен сън. Дъхът й раздвижваше косъмчетата на гърдите му.

Ник не обърна внимание на заповедите от страна на члена си и затвори очи. „Сюзан Бел“ беше в безопасност. Всички от екипажа му бяха оцелели. Той лежеше до прекрасната Ив Ъпшел и помежду им имаше само някакъв тънък плат.

Това беше достатъчно. Засега.

Ръката му докосна набъбналия член. Той оживя болезнено.

— Какво се опитваш да правиш с мене, момиче? — запита той.

Да не би да е забравила толкова скоро за болящата го буца на главата?

— Какво искаш да направя? — запита Ив с примамващ глас.

Отметна чаршафа и прокара поглед по голото му тяло, от главата до петите. После пръстите й започнаха да се разхождат по гърдите му, покрай пъпа му и заописваха кръгове около мъжествеността му с подлудяващо леки докосвания.

— О, точно така. Голямата ти глава бучи, затова една помръдваш малката.

Винаги бе знаел, че у тази жена им нещо жестоко.

— Разбира се, не е толкова малка сега, нали? — каза тя, прокарвайки пръст от основата до връхчето.

По-скоро да.

— Искаш ли… — Тя се наведе и го целуна по корема. — Ако взема да… — Косата й докосна члена му като хиляди гръмотевични пръсти. — Да направя движението вместо тебе?

Обхвана го целия, докато в същото време се надигаше нагоре, за да го целуне по устата, поглъщайки отговора му и предлагайки му езика си в замяна. Прокара горещата си длан върху члена му в ритъм с набезите на езика й.

Мускулите му се свиха. Внезапно той усети, че главата му си е съвсем наред.

Тогава тя посегна и обхвана тестисите му в дланта си, нежно стискайки торбичката им. Плъзна нокът по тъмната черта, бележеща средата на скротума му, и леко го одраска. Разликата между болка и наслада се замъгли.

Накрая Ив се отдръпна и се взря в него с котешка усмивка.

— Може би ще искаш нещо друго в устата си, освен езика ми?

— Четеш ми мислите, момиче. Гледай да не те обявя за вещица.

Тя се изсмя ниско, гърлено и стана, за да подхване полите на ризата си. С едно гладко движение оголи тялото си за него. Гърдите й бяха алабастрови кълба, украсени с тъмнорозови зърна. Тя ги подхвана и прокара палци по набъбналите връхчета. После изви гръб и му ги подаде, сякаш бяха жертвоприношения за някакъв езически бог той беше упълномощен да ги приеме от името на това грешно божество.

Тя се настани отгоре му, притискайки кестенявите къдрици, които скриваха секса й, към гърдите му. Беше достатъчно влажна, за да остави тънка мускусна следа, докато се плъзгаше надолу по тялото му.

— Това ли искаш?

Притисна гърдите си към устните му.

— Да, момиче.

Устата му се напълни със слюнка и той се опита да вдигне глава, за да завладее зърното, но изведнъж откри, че е вързан за койката с кожена лента, минаваща през челото му. Ръцете му бяха вързани по същия начин.

Тя седеше, полюлявайки разкошните си гърди извън обсега му. Вдигна ръце и съблазнителните кълба се отдалечиха още повече. Той копнееше да прокара език по вдлъбнатината помежду им.

— Ив.

Не можеше да каже нищо друго, без да започне да моли.

— О, добре — каза тя и гласът й прозвуча по-скоро като на Магделин. — Ето.

Наведе се напред и му позволи да я засмуче. Беше като нектар на езика му. Тя започна да се полюшва срещу него и отново се заспуска по тялото му.

Спря, когато главичката на члена му срещна мекия й отвор. Той се напрегна, за да я запълни, но тя остана извън обсега му.

Малко течност се процеди от връхчето му. Тестисите му се стегнаха, готови за освобождението си.

Тогава тя отстъпи и слезе по-надолу, настанявайки седалището си върху слабините му. Седна изправена и го пое в себе си. Той искаше да обхване гърдите й, да масажира с палец пъпката на нейната наслада, но не можеше. Не можеше да я докосне.

— Няма значение, Ник — каза тя. — Аз ще го направя.

Връхчето на члена му се подаваше между краката й и тя започна да масажира най-чувствителното му място с палеца си. Обля го студена пот, той прехапа устни, за да не излее семето си върху собствения си корем. Тя се наведе напред и го целуна властно, надигайки тялото си така, че връхчето му да влезе в нея.

— Ще направиш каквото ти казвам следващия път, нали, Никълъс?

— Не… да… Не знам — изрече той, напрягайки се, за да се освободи от каишите, но те не поддаваха. — Пусни ме, моля те.

Задъхваше се от желание, почти щеше да я нарече кучка. Само че това нямаше да оправи нещата!

Тя се надигна и се залюля върху него, наслаждавайки се на собствената си възбуда. Ханшът му се надигна, за да я посрещне. Тя спусна ръка между телата им, за да се разтвори. Пръстите й започнаха да описват кръгове и тя изви гръб в наслада.

Ник изстена.

Тя се размекна и го взе в ръка, поведе го към топлата си кадифена мокрота. Докосваше се, докато се движеше, устремена към върха, отметнала глава, с развята дълга черна коса.

Първият й спазъм започваше.

Дълга черна коса. Чакай, косата на Ив беше тъмнокестенява.

Той осъзна разярен, че не Ив се е настанила на члена му.

Беше Магделин Фрит.

— Не! — извика, Ник и се събуди.

Членът му избухна като оръдие. Той не можеше да спре изблика — не повече, отколкото би могъл да спре кървенето, ако беше наранен със сабя. Цялото му тяло изтръпна от силната реакция на мокрите му сънища.

Ив се измъкна от леглото.

— Какво има, Ник? Боли ли те?

— Не. — Той притисна чаршафа до гърдите си. Може да не е видяла. — Няма нищо.

Затвори очи и ги стисна здраво. Главата му още бумтеше, но по-болезнено беше да гледа стреснатото й лице.

— Мисля, че сега мога да хапна нещо — каза той.

Каквото и да е, само да я накара да излезе за малко от каютата.

— Разбира се — каза тя и се насочи към стола до вратата, за да вземе роклята си.

Той впери поглед в гредите над главата си, докато тя се обличаше. Беше я гледал прекалено много. И си мечтаеше да я гледа още много.

Докато не уредяха наистина нещата помежду си, повече нямаше да я гледа крадешком. Нямаше да я съблича с очи вместо с ръцете си. Нямаше да делят една койка, без да стават едно цяло.

— Връщам се веднага — каза тя, докато прибираше дългата си коса в стегнат червеникаво кестеняв възел. — Може би ще се почувстваш по-добре и след като се обръснеш.

И изчезна в коридора.

Не, само едно хубаво чукане щеше да го накара да се почувства по-добре. И то с Ив Ъпшел. Или ще спи с тази жена, или ще се забие на първия пуст остров по пътя на кораба и да заповяда на екипажа си да го остави там само с един куршум в пистолета му.

Но най-напред трябваше да се измъкне от леглото и да измие корема си.

За предпочитане, без главата му да падне от раменете.