Кони Мейсън
Господарят на Дяволския остров (12)

Глава 12

Сърцето на Ив се блъскаше срещу банелите на корсажа и.

Не беше видяла толкова враждебност в очите на Ник, когато се беше борил с онази акула. Тя усещаше, че кипящата му ярост е насочена към този капитан Босток поради някаква друга причина, а не заради нея, но това все пак караше пулса й да препуска.

— Внимавайте, капитане — предупреди го тя тихо, докато той я водеше през сложните стъпки на менуета. Един мускул трептеше по ръба на челюстта му, една вена изпъкваше на челото му. — Ще получите апоплектичен удар, ако не се успокоите.

Той се засмя, сякаш тя беше казала нещо остроумно, и танцьорите около тях се усмихнаха. Но Ив не долови в смеха им нито капка веселост.

— Драга ми госпожице Ъпшел, намирам вашата загриженост за здравето ми прекрасно иронична. — Устните му се движеха едва-едва, докато кадифеният му глас продължаваше: — Особено след като сте принципно отговорна за най-скорошните обрати в съдбата ми.

— Най-скорошните ли?

— Да ви ги каталогизирам ли, за да можете да злорадствате.

— Изненадана съм, че смятате, че пристигането ми има някакво значение за вас. Това би означавало, че някой с нещо по-малко от силен вятър зад гърба си може да ви отклони от целта ви.

Стъпките на танца изискваха да вдигнат сплетените си ръце и да пристъпят един към друг. Никълъс удължи крачката си, за да направи така, че тялото му за миг да се притисне към нейното. Вената изчезна от челото му. Дори през слоевете коприна тя почувства твърдостта му и дъхът заседна в гърлото й. Той очевидно беше насочил кръвожадността си към плътски желания от друг вид.

Изведнъж й се стори, че температурата й е скочила с няколко градуса. Кръвта във вените й пееше гореща, съблазнителна мелодия под звуците на цигулката.

— Ако моето присъствие има каквото и да било значение за вас, признавам, че съм много изненадана — каза тя, решена да не му позволи да усети как му реагира тялото и.

— Нека да видим. — Той изпълни обръщане с мъжествена грациозност и вдигна другата си длан към нея, за да допре нейната. — Откакто ви срещнах, изгубих шанса да претендирам за награда за спасяването на един кораб, отпратих любовницата си, похарчих цяло състояние при модистката и шапкарката — без никаква възвръщаемост от тази инвестиция, ще добавя — и фактически изгубих целия контрол над цялото си домакинство. Това не са ли достатъчно много последици?

— Тогава би трябвало да нямате търпение да се отървете от мене, вместо да създавате препятствия пред заминаването ми — възрази тя, изпълнявайки бавно обръщане под ръката му.

Вдигнатите му вежди потвърдиха думите й.

— Наистина би трябвало. Но въпреки това, тъй като виждам голям потенциал да ми се отплатите, не го правя.

Когато Никълъс се наведе, за да й даде предписваната от танца целувка, тя обърна глава, за да избегне устните му, и веднага си пожела да не го беше направила. Топлият му дъх, с леко ухание на уиски погъделичка ухото й.

— Може да започнете, като ми позволите отново да ви гледам как се къпете — прошепна той.

По врата й плъпна още топлина.

— Мога да ви измия отзад — изрече той само с движение на устните, когато танцът ги събра достатъчно, за да може да прошепне и още нещо. — Или отпред. Вие избирате.

Бузите й пламнаха, но не беше от смущение. Беше странно поласкана. На него му харесваше да я гледа гола.

Цялата.

Ив никога не беше мислила, че някой мъж ще може да понесе ужасното й обезобразяване. Дори ако някой ден се омъжеше, щеше да крие белезите от съпруга си. Не смяташе, че това ще бъде особено трудно, защото почтените жени никога не се събличаха докрай пред никой мъж, дори по време на брачните отношения.

Коремът й отговори одобрително на неприличните предложения на капитана с няколко бавни трепвания. Но тъй като познаваше диктатите на обществото, тя се помъчи да сподави слабостта на тялото си.

— Имам по-големи планове за своя живот от това, да бъда удобен обект на страстта ви.

Направи изящен пирует.

— Някак си подозирам, че господин Пениуисъл от Каролина не е в сърцето на тези планове.

Проклетник такъв! Може ли да чете мислите ми?

— Но да се върнем към темата, че сте обект на моята страст. Има хора, които биха ви уверили, че това е висше призвание с множество приятни изгоди. — Той се поклони над ръката й и прокара устни по кокалчетата на пръстите й със съвършена коректност. — Например, сигурен съм, че мога да удовлетворя вашата страст по-добре, отколкото тези красиви пръстчета са способни.

Подтикът да свие същите тези пръстчета в юмрук и да го млатне по носа беше повече, отколкото Ив можеше да понесе. Но ги гледаха страшно много очи, а танцът почти беше свършил. Тя сигурно би могла да издържи още няколко такта, но само ако не говори или дори не го гледа повече от необходимото. Видът на греховно красивото му лице я вбесяваше.

— Можете да свършите много по-зле, отколкото ако станете моя любовница — каза той, когато танцът му позволи отново да се наведе достатъчно близо.

— Позволявам си да се усъмня в това. Всъщност, едва ли бих могла да направя нещо.

— Усмихни се, Ив — каза той и ъглите на устата му се вдигнаха нагоре. — Хората ще си помислят, че не ти е приятно с мене.

— И ще бъдат прави.

— Лъжкиня.

Тя присви очи и се сниши в последния реверанс на танца. Последната нота от мелодията заглъхна.

— Моля да ме извините, капитане. Намирам, че имам нужда от промяна на въздуха.

— Тогава ще ви трябва придружител.

Той й предложи ръката си.

Тя не му обърна внимание и се отдалечи. Той я настигна за секунда, положи ръката й върху своята и я покри с другата си длан, за да не може тя да я издърпа, без да предизвика сцена.

— Капитане, не искам да излизам на въздух с вас.

— Внимавайте как се държите, госпожице Ъпшел. Не бива да излизате сама. — Той все така вървеше с нея към вратата, усмихваше се и кимаше, сякаш водят приятен разговор. — Може да се обличаме във външните символи на цивилизацията тук на острова, но това в най-добрия случай е тънко покривало. Повечето ергени в тази зала и половината от женените биха искали да ви хванат самичка някъде и да си поиграят набързо на „скрий салама“, независимо дали вие го искате.

— А вие не спадате към това число?

— Разбира се, че спадам. — Той наклони глава, сякаш я смяташе за малоумна. — Но не играя, докато не сте готова за играта. И освен това, аз съм онзи, когото искате.

— Надута свиня такава — измърмори тя през зъби.

— Сега имате право — изрече той мило. — Покажете ми мъж, който не смята, че е центърът на своя собствена вселена, и ще ви покажа мъж, който няма нахалството да довършва всичко.

Минаха през отворените двойни врати и излязоха навън в ароматната нощ. Щом се измъкнаха от залата, тя издърпа ръката си от неговата и удължи крачка.

— Напротив — подхвърли тя през рамо. Надяваше се да остави известно разстояние между себе си и него, но той ловко се озова до нея. — Не всички мъже мислят, че слънцето изгрява и залязва благодарение на собственото им… нахалство.

Той се засмя и откъсна един цвят от съседния хибискусов храст.

— Ив, точно това харесвам у тебе. Стой мирно за малко. — Затъкна цвета зад ухото й и после хвана двете й ръце. — Играеш си на дама много убедено и го правиш невероятно добре. Но понякога истинската Ив се измъква и номерът пропада.

— Няма нужда да ме оскърбявате.

Тя се изтръгна от него и ускори крачка по павираната площадка, покрай празните стапели и към пристана.

— С какво те оскърбява това, че харесвам онова, което си?

Това я накара да спре на място. Той не я подценяваше заради белезите й. Вулгарните й изблици го развеселяваха. Изкусително беше да се облегне на небрежното му приемане на нейните недостатъци. Само ако приемането му не беше и прелюдия към съблазняване. За неомъжена жена без голяма зестра девствеността беше единственото й истинско богатство. Беше се борила като дива котка да я запази в Нюгейт. Би било чиста лудост да се откаже от нея сега — само защото той я е поискал.

Тръгна отново.

— Някога искали ли сте да бъдете нещо повече от това, което сте? — запита тя.

— Да, но доста бързо го преодолях. — Той я хвана за ръката и я задържа. — Чакай малко, Ив. Няма нужда да гоним нощта. Въздухът ще дойде при тебе.

Тя вдъхна с пълни гърди мириса на цъфтящия нощем нарцис, смесената миризма на риба и катран, идваща откъм кейовете, и резкия аромат на море. Бризът подухваше сред близките палми, раздвижвайки листата им.

— Островът нашепва тайните си — измърмори тя, като си спомни бъбренето на малкия Реджи Търнскрю.

— Какво ти казва?

Никълъс докосна с палец китката й, изпращайки малки вълни на наслада нагоре по ръката й.

— Казва ми, че не бива да ви вярвам повече, отколкото трябва, капитан Скот.

— Тогава островът лъже, защото ако дам думата си за нещо, това е добро. — Той пристъпи към нея, затова тя трябваше да вдигне глава, за да срещне погледа му. — Бих се с акула за тебе, Ив. Не мислиш ли, че би могла да обърнеш езика си и да ми казваш Никълъс?

Тя изпробва името на езика си.

— Никълъс.

Той й се усмихна и за първи път очите му също се усмихнаха.

— Питах се как да изпробваме дали съм достоен за доверие.

Тя го погледна с вдигнати вежди.

— В стаята си имам пясъчен часовник — каза той. — Напълно верен.

— Колко хубаво за вас.

— Ще ме оставиш ли да довърша?

Тя стисна устни в права линия и кимна.

— Предлагам да дойдеш в стаята ми и да ми позволиш да те докосвам по всякакъв начин в продължение на един час…

— Но…

Той постави пръст на устните й.

— Трябва да ме оставиш да довърша.

— А вие трябва да ми кажете как можете да се докажете достоен за доверието ми. Дотук не чух нищо, което да ме води до такова заключение.

— Тогава ме слушай. Ако след един час не искаш да останеш с мене до края на нощта, ще те изпратя до стаята ти и повече няма да те безпокоя.

— И само ще ме докосвате?

— За един час. — Той поднесе ръката й към устните си и положи целувка между първото и второто кокалче. — Ако влезеш в стаята ми като девица, ще бъдеш така и когато падне последното зрънце пясък.

— Много добре — каза тя тихо.

— Съгласна ли си?

Понечи да я притегли, за да я прегърне, но тя го възпря с протегнати ръце.

— Да. В деня, когато дойдете на черква, ще дойда вечерта в стаята ви.

И му се усмихна самодоволно.

Това споразумение беше абсолютно надеждно. В първата им неделя на острова господин Хигс беше съпроводил трите жени на службата сам. След няколко принуждаващи въпроса от Сали той беше признал, че капитанът по-скоро би ял гвоздеи, отколкото сянката му да падне на прага на черковната врата.

До тях долетяха звуци от цигулка.

— Сега, моля ви, ме върнете обратно. Дължа един гавот на някого — каза тя, поемайки ръката му, докато поглеждаше в балното си тефтерче, висящо на китката й, под лунната светлина. — И този някой не сте вие.