Метаданни
Данни
- Серия
- Скот Харват (13)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Act of War, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Емилия Карастойчева, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2018)
- Корекция и форматиране
- Epsilon(2020)
Издание:
Автор: Брад Тор
Заглавие: Необявена война
Преводач: Емилия Карастойчева
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: ИК „Ера“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: ЕКСПЕРТПРИНТ ЕООД
Излязла от печат: 22.01.2015
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-389-329-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8275
История
- —Добавяне
7.
Генералният щаб на Китайската народноосвободителна армия, Пекин
Полковник Дзян Шъ мразеше политиците. Малцина притежаваха аналитичен ум. Още по-малко разбираха принципите на войната. Затова настояваше да не се замесват.
Деветчленният Постоянен комитет на Политбюро обаче бе върховният орган на Китайската комунистическа партия и всичко зависеше от решенията му. Шъ нямаше избор, особено след като началниците му издействаха покана от Генералния секретар да изложи лично плана си.
Срещата можеше да се определи и като успешна, и като пълен провал — зависи кого питате. Според полковник Шъ попадаше във втората категория.
Ветеранът полковник Дзян Шъ понастоящем работеше в разузнавателното поделение, известно като Втори отдел. Той приютяваше най-добрите стратези на Китай, включително Шъ, който оглавяваше програмата за неограничена война. „Снежен дракон“ бе негова идея.
Постоянната комисия на Политбюро основателно се въздържаше да обсъжда нападения срещу САЩ, макар и осъществени от чужди граждани. Излезеше ли наяве китайската връзка, последствията щяха да са съкрушителни. Щеше да избухне ядрена война. Колкото и да повтаряше полковник Шъ непоклатимия си възглед, че САЩ трябва да бъдат принудени да преклонят глава пред Китай, Постоянният комитет на Политбюро отговаряше с безапелационно и категорично „не“.
Шъ се разочарова, но не се изненада. На политиците им липсваше не само далновидност, но и кураж. Той се върна в кабинета си, отвори сейфа си, влезе вътре и подреди „Снежен дракон“ върху купчината с отхвърлени планове, които той и колегите му бяха разработвали през годините. Все някога Китай щеше да се събуди и да осъзнае, че войната със САЩ е неизбежна. Случеше ли се това, телефонът му щеше да иззвъни. Две седмици по-късно телефонът му иззвъня.
Генералният секретар — поддръжник на Втори отдел и на програмата му за неограничена война — лобираше упорито за нападение срещу Съединените щати. Представяше на колегите си факт след факт. Китай не разполагаше нито с време, нито с възможности. Или щеше да диктува правилата на войната, или да позволи на друг да му ги диктува. И в двата случая тя бе неизбежна. В крайна сметка членовете на комитета се съгласиха. Дадоха разрешение, но при едно условие. Политбюро настояваше преди атаката да евакуират висшия китайски персонал от Америка.
Нямаше абсолютно никакъв начин да го направят, без да рискуват да ги разобличат. Успехът на плана зависеше от това САЩ и останалите държави да повярват, че атаката е извършена от терористи от „Ал Кайда“. Надушеха ли нещо, уличаващо Китай, операцията щеше да се провали.
Шъ и хората му бяха избрали да проведат нападението през септември поради две ключови причини. Първата бе най-очевидна. Удареха ли на 11 септември, автоматично щяха да обвинят „Ал Кайда“. Широката общественост щеше да посочи виновника и без други свидетелства.
Другата причина бе, че нападението, планирано от Шъ, ще всее абсолютен хаос в САЩ. Хаосът обаче щеше да е още по-гибелен, ако нанесат удара преди събирането на реколтата. През зимата щеше да настъпи глад и да загинат още повече американци.
Въпреки отличните доводи политиците от Постоянния комитет на Политбюро бяха убедени, че имат по-добра идея. Бяха решили да отложат атаката до Китайската нова година — един от най-големите национални празници, когато милиони китайци от цял свят се връщат в родината. САЩ нямаше да се усъмнят, че влиятелните китайци също заминават. Шъ не беше съгласен.
По време на атаката едва ли щяха да обърнат внимание, но след нея това безспорно щеше да предизвика подозрение. Дори американското правителство да е съсипано, всички разузнавателни агенции по света щяха да разнищват случилото се. И щяха да се съсредоточат на първо място върху времето, избрано за атаката. Нямаше да подминат факта, че съвпада с Китайската нова година и мнозина от важните китайски клечки в Америка са се спасили като по чудо. В разузнавателния бизнес не съществуваха съвпадения, а признаци за предстоящи по-зловещи събития.
Понеже хората и материалите вече щяха да са в САЩ, отлагането на удара до средата на зимата значеше и повече време за евентуалното разкриване на замисъла. Комитетът обаче не отстъпи. Генералният секретар обяви решението му.
Постоянният комитет на Политбюро планираше да изостави десетки висши китайски служители и дипломати в САЩ, но Шъ все пак не одобряваше идеята им. Погромът 9/11 се отбелязваше ежегодно и бе запечатан в глобалното съзнание. Да се спрат на друга дата беше грешка. Комитетът си правеше оглушки. Наредиха на Шъ да се погрижи ударът на Нова година да успее.
Независимо кога, да организираш нападение срещу Америка на нейна територия бе предизвикателство. Сигурността бе първостепенна грижа на САЩ. Американските служители на реда бяха все по-добре обучени какво да търсят. Дори хората и материалите да пристигнеха нелегално в САЩ и да успееха да ги укрият, някой нищо и никакъв американски патрулиращ полицай можеше да провали всичко. Всъщност на територията на САЩ не агентите на ФБР и ЦРУ, а обикновените ченгета застрашаваха по-сериозно терористите.
Шъ се бе запознал с историите на членовете на „Ал Кайда“, изпратени от Бин Ладен да извършат нападението на Единайсети септември, и се удивяваше колко пъти са се сблъсквали със закона и колко улики са оставили преди драматичния ден. Анализирайки всички подробности от дистанцията на времето, той се чудеше как САЩ не са разкрили заговора. На Бин Ладен му бе провървяло. Планът на Шъ също изискваше известна доза късмет. Той реши да проведе атаката два дни след Китайската нова година.
Щом определи датата, полковникът си уреди среща с колега, отговарящ за един от най-добрите хакерски отряди в армията — „Единица 61398“, базирана в дванайсететажна сграда в неугледен шанхайски квартал. Възложи им задача в дните преди атаката да залеят с брътвежи основните джихадистки страници. Всеки разследващ случая постфактум щеше да повярва, че дирите са били пред очите им. Винаги можеше да се разчита на ретроспекцията.
След като задвижи машината, Шъ се разтревожи за датата. Притесняваше го времето в началото на февруари. „Снежен дракон“ разчиташе на множество удари, нанесени едновременно. Ако някоя клетка се задействаше преди другите или пропуснеше да се задейства, цялата операция щеше да отиде нахалост. Продължи да се надява да се намери начин Постоянният комитет на Политбюро да се вразуми и да одобри първоначалния му план. Тогава нещо се случи.