Брад Тор
Необявена война (63)

62.

Две седмици по-късно

Харват се възпротиви да го взимат с лимузина, но властите настояха. Не зависеше от него и той се примири.

Докато наблюдаваше как светът се изнизва зад прозорците, той обмисляше всичко случило се. Чън не се предаде лесно, но в крайна сметка се пречупи и Харват го предаде на отряда в базата в Гуантанамо. Разказите на китайските студенти бяха убедили членовете на Постоянния комитет на Политбюро и съответно Втори отдел, че Чън е застрелян и хвърлен на акулите в океанските води край Флорида. Чън щеше да предостави на САЩ изключително ценни разузнавателни сведения.

Понеже в рамките на една седмица Харват бе изпратил в Гуантанамо Ахмад Якуб, Кхурам Ханджур и Тай Чън, главният разпитващ му благодари лично и му предложи да си почине известно време с някакво хоби — риболов, да речем. Президентът обаче имаше други планове.

Харват се удиви колко ловко Портър се справи със ситуацията. Благодарение и на разузнавателните данни, събрани от тюлените в Северна Корея, той бе подготвил необоримо обвинение срещу китайците. Разгневен, че бившата администрация тайно и зад гърба на американските граждани е обезпечавала заемите си с концесии, президентът бе успял да намери вратичка.

Китай бе предприел военни действия срещу САЩ, за да си осигури ресурсите, от които отчаяно се нуждаеше. Американският президент реши, че е абсолютно справедливо дългът на САЩ към Китай да бъде анулиран. Китайците не бяха на себе си, но нямаше какво да направят. Бяха нарушили законността с позорен заговор. Президентът възнамеряваше да използва козовете си за всякаква икономическа и дипломатическа изгода.

Заради ролята й в създаването на електромагнитните оръжия, умишленото снабдяване на китайците с тях и позволението китайски войници да се обучават за инвазия в Америка на нейна територия президентът наложи сурови санкции на Северна корея.

Президентът Портър се трогна дълбоко от историята на Джин-Санг — момченцето, което отрядът, изпълняващ операцията „Златен прах“, бе спасил от севернокорейски трудов лагер — и принуди правителството на Северна Корея да приеме множество инспектори, включително от Международната агенция за атомна енергия, от „Амнести Интернешънъл“ и „Червения кръст“. Не се ли съгласяха, заплашваше ги тотално унищожение.

Преди да вдигне телефона, за да информира китайците и севернокорейците за последствията от действията им и компенсациите, с които ще възмездят простъпките си, президентът се консултира с американските съюзници. Всички разбраха колко вероятно е било същият заговор да застраши държавите им и подкрепиха безрезервно САЩ. Бе добре да им напомнят от време на време кои са им приятели и кои — врагове. Изглежда често объркваха понятията.

Колкото до китайците, САЩ изискаха още нещо. И докато получат желаното, децата на висшите китайски функционери щяха да останат в Америка.

 

 

Полковник Дзян Шъ застана до прозореца. Навън бяха започнали да падат снежинки. Сухите цепеници в камината пращяха и пукаха, разпръсквайки яркооранжеви искри над пламъците. Луксозната планинска вила не намаляваше неприязънта на полковника към китайската политическа класа.

Генералният секретар и членовете на Постоянния комитет на Политбюро го обвиниха, разбира се, за провала на „Снежен дракон“. Той обмисляше дали да не избяга. Имаше пари, връзки. Знаеше обаче, че рано или късно ще го намерят. Не можеха вече да изпратят Тай Чън, но имаше и други като него. Хора с вродени хищнически инстинкти, чийто единствен стремеж е да ловуват. Нямаше смисъл да бяга. Затова се върна на работа в очакване да го извикат, да го осъдят по бързата процедура, да му пуснат куршум в тила и да уведомят постфактум съпругата му. Не дочака обаче нито процеса, нито куршума.

Генералният секретар и Постоянният комитет на Политбюро бяха по-загрижени да намерят коз срещу американците и да отложат неизбежното. Все едно какъв. Бяха готови да хвърлят на вълците която и да било друга държава, за да се спасят. Шъ за пръв път ги виждаше толкова уплашени, че американците ще обединят света срещу тях.

Втори отдел работеше денонощно, опитвайки се да измисли план как да предотвратят войната и резервни варианти, ако избухне война. Постоянният комитет на Политбюро настояваше Шъ да се съсредоточи върху тази задача. Въпреки провала на операцията „Снежен дракон“ най-сетне бяха оценили таланта му в областта на неограничената война. Пламнеше ли война, партията, армията и Втори отдел трябваше да очертаят стратегия как да я спечелят. Разиграваха се невероятно високи залози, понеже Постоянният комитет на Политбюро бе убеден, че в гнева си новият американски президент не би се побоял да проведе мащабна ядрена атака.

Ето защо поканиха полковник Шъ в планинската вила на Политбюро. Китайците се бяха съгласили да опростят безусловно американските дългове, но това се оказа недостатъчно. Не бяха утолили жаждата на САЩ за кръв. Китай се нуждаеше от план, брилянтен план, и Дзян Шъ бе инструктиран да разработи множество варианти и да ги представи на партийното ръководство.

Шъ се отдръпна от прозореца, върна се до камината и хвърли нова цепеница в огъня. Вечерята му стоеше върху масата. Нямаше апетит, но разбираше, че трябва да се нахрани.

Седна и разстла изящно сгънатата салфетка в скута си. Забеляза малката дървена кутийка, скрита под нея.

Отвори я и извади миниатюрната фигурка — снежен дракон, изваян ръчно от слонова кост. До него бе пъхната малка бяла картичка. От едната страна с китайски йероглифи бе изписано неговото име. Той се запита дали подаръкът е от Политбюро в знак на признателност за целия му труд. Или пък от генералния секретар, известен със склонността си да прави изискани подаръци.

Шъ обърна картичката и сърцето му спря, щом прочете красиво изписаните думи на английски: „Америка не свежда глава пред никого“.

Преди да осъзнае какво се случва, Харват уви гаротата около врата му, дръпна назад с всичка сила и кръстоса ръце.

Полковник Дзян Шъ се замята. От врата му шурна кръв, но само за миг. Последното, което видя, преди да умре, бе снегът, падащ зад прозореца.

Харват излезе от вилата и се спусна по възвишението до лимузината, изпратена му от Политбюро и Генералния секретар. Извади мобилния си телефон и написа на президента: „Снежният дракон е мъртъв“.