Брад Тор
Необявена война (61)

60.

Литъл Торч Кий, Флорида

Тай Чън излезе от вана и погледна към гладката тюркоазна водна шир. Лек ветрец повяваше в листата на палмовите дървета край брега. Никога не бе посещавал тази част на Щатите. Беше я виждал само на снимки.

Рамото го болеше адски и се чувстваше изтощен, но бяха успели. Радваше се, че е проявил предвидливост, подготвяйки аптечка за спешни случаи. Налагаше се често да сменя превръзките върху раната от куршума.

Нощуваха на паркинг за камиони, избягвайки шосетата от десет вечерта до пет сутринта. Престоят удължи пътуването им с четиринайсет часа, но силно намали вероятността да ги спрат за полицейска проверка. Чън натовари галениците във вана и успя да се измъкне необезпокояван от Бостън. Оставаха му само сто и двайсет мили до Хавана или до „Плантацията“, както във Втори отдел наричаха китайската разузнавателна станция там, и мисията му приключваше.

Литъл Торч Кий беше малък остров на около трийсет мили преди Кий Уест. В тихия Долфин Марина нямаше дори ресторант, а само малък риболовен магазин с бензинова помпа, където предлагаха единствено студени питиета. Дори Чън не би могъл да избере по-добро място за среща.

И той, и младежите бяха облечени като за риболов. Бяха купили дрехите край Форд Лодърдейл. Снабдиха се и със слънцезащитен крем, сухи закуски и огромна хладилна чанта, в която Чън скри устройството.

Полковник Шъ го бе предупредил да внимава с Медуза. Мъжът служел само на себе си. Бил готов да хвърли всекиго зад борда — включително екипажа си — за да си спаси кожата. Бил и мързелив — от прекаляване с алкохола и слънцето според полковника — и се отличавал с оскъдна почтеност. С две думи, типичен американец. Бил обаче изключителен контрабандист и познавал водите от архипелага Кийс до Куба както никой друг.

— Дръж го трезвен и съсредоточен — посъветва го полковник Шъ.

Чън намери риболовната яхта точно на дока, където му бяха казали, че ще е закотвена. Яхтата беше четирийсет и пет футов „Бъртрам“ с двойни риболовни стоянки и модерно радарно оборудване, което зарадва Чън. Ако капитанът на кораба дръзнеше да му създаде главоболия, той щеше да го отстрани, да хвърли и него, и екипажа му през борда и сам да осъществи плаването. Не би позволил да му попречат на финалната права.

Чън се качи на палубата и изненада помощник-капитана и „стюардесата“. Жената зареждаше напитки в малък хладилник на задната палуба. Беше се привела, а помощник-капитанът се отъркваше в задника й. И двамата бяха загорели от слънцето бели боклуци.

Помощник-капитанът беше строен мускулест мъж с татуирани сълзи под лявото око и още много татуси, подсказващи, че е пребивавал неведнъж в затвора. Жената беше дребна, с мазна коса, горнище на бански костюм и джинсови къси панталонки. Над колана им се подаваше татуировка.

Чън прочисти гърло да им привлече вниманието. Бяха безсрамни. Очевидно не се смутиха никак, че е забелязал похотливото им поведение.

— Шкипер! — подвикна стройният мъж. — Пътниците пристигнаха.

Капитанът се появи след известно време и Чън предположи, че е бил на предната палуба. На този етап нямаше представа дали престоят му е имал нещо общо с алкохола.

Капитанът изглеждаше обветрен и загорял от слънцето като екипажа си. Изразът „бял боклук“ отново изплува в ума на Чън. Капитанът явно не бе виждал самобръсначка от доста дни. Носеше раздърпана риза с къс ръкав и плувки. Около врата му висеше верижка с медальон, изобразяваш златен рул. В лявата си ръка държеше запалена цигара и кутийка лека бира. Смърдеше на спирт. Предупреждението на Шъ се оказа основателно.

— Не се помайвай, глупако — пролая капитанът на помощника си. — Помогни на хората да се качат на яхтата.

Чън разбра, че пътуването ще е дълго.

Екипажът помогна на пътниците да се качат на палубата и след като ги разведе набързо из яхтата и им обясни къде се намира всичко, включително спасителните жилетки, капитанът запали двигателите „Ман 800“, а помощникът му развърза кораба от дока.

Когато отплаваха, стюардесата им предложи питиета за добре дошли. Единият от младежите поиска скоч, а други двама — бира, но Чън ги скастри на китайски и те се задоволиха с кока-кола.

Капитанът с кодово име Медуза управляваше яхтата, застанал самотен на командния мостик. Личеше си колко повърхностен човек е. Несъмнено го интересуваха единствено парите. Чън не се съмняваше, че би ги продал, ако го устройва. Наблюдаваше го зорко.

Стюардесата и помощник-капитанът също бяха проблем. Непрекъснато се опипваха и току се отъркваха един в друг. Чън мразеше американците и чакаше с нетърпение да стигнат до Куба.

Щом излязоха в открито море обаче, двигателите заглъхнаха и яхтата забави ход.

— Какво става? — попита Чън. — Защо намали скоростта?

— Не намаляваме, шефе — отговори помощник-капитанът. — Спираме.

— Нищо подобно.

— Напротив — капитанът слезе от мостика и започна да изважда въдици от Стойките, монтирани под парапета на яхтата. Чън приближи до него и го изгледа смръщено. Миризмата на алкохол го отврати, но той не отстъпи назад.

— Не ти плащат да ни водиш на риболов, а да ни закараш в Куба — изръмжа той.

Медуза го погледна, стиснал цигарата между зъбите си, и отвърна:

— Спокойно. Ще стигнем и до Куба. Първо обаче трябва да се престорим, че ловим риба. Иначе ни чакат неприятности. — Обърна се към младежите и попита: — Някой иска ли да пробва как кълве акулата?

Неколцина кимнаха и Медуза каза на помощника си:

— Да хвърлим стръв.

Нагласиха въдиците, капитанът се качи отново на мостика и обърна яхтата успоредно на архипелага, а не на юг към Куба. Чън не беше в настроение.

Изкачи се по стълбата и подсвирна, за да привлече вниманието на капитана.

— Губиш време. Сигурен съм, че на път за Куба ще намерим много риба.

— Лазиш ми по нервите — предупреди го капитанът и остави цигарата си в пепелника. Погледна над рамото на Чън и подвикна на стюардесата, — Донеси ми ром.

— Ай, ай, шкипер! — отвърна похотливата жена отдолу.

Търпението на Чън се изчерпа.

— Нека ти обясня нещо.

— Не — прекъсна го капитанът. — Аз ще ти обясня нещо. Знам си работата. Лодката е моя, правилата — също. Успокой се.

— Ще се успокоя, когато стигнем до Хавана.

— Трябва да пийнеш нещо — посъветва го капитанът. — Анджи! — подвикна отново на стюардесата. — Донеси питие на госта.

— Не ми трябва питие, а обяснение какво точно смяташ да правиш. Не искам изненади — каза Чън.

Капитанът подбели очи, взе си цигарата, дръпна силно и извика на помощника си.

— Джими!

— Да, шкипер?

— Ела да поемеш руля. Трябва да покажа навигационните карти на госта.

— Ай, ай, капитане — отвърна помощникът и докато чакаше Чън да слезе по стълбата, даде знак на един от студентите да заеме мястото му до кофата и да хвърля стръв във водата. Капитанът се спусна след Чън и помощникът се изкачи горе.

— Посока? — попита той.

— Юг — подвикна Медуза, впил очи в Чън. — Гостите ни бързат.

— Ай, ай, капитане — отвърна помощникът.

Чън мразеше моряшкия им жаргон, мразеше арогантността им, мразеше и факта, че съдбата му и съдбата на мисията му са в ръцете на тези идиоти. Прииска му се да им пусне по един куршум.

Сипвайки сол в раната, капитанът се олюля на влизане в кабината. Овладя се бързо, но залитането не убягна от опитното око на Чън.

— Какво да ви донеса за пиене? — попита стюардесата. — Ром?

— Не. Никакъв алкохол за никого — отсече Чън.

Стюардесата погледна към капитана.

— Дай ни минута, Анджи — махна с ръка той.

Жената се върна на задната палуба при младежите и затвори стъклената врата.

— Екипажът ми работи за мен, не за теб — каза капитанът. — Не се разпореждай.

Това изопна и последния нерв на Чън. Той извади пистолета си, сграбчи Медуза за яката, придърпа го към себе си и опря дулото под носа му. Раненото му рамо бе пронизано от болка, но демонстрацията на сила бе необходима, за да сплаши пияницата.

— Докато не пристигнем невредими в Куба, лодката е моя и тримата сте мой екипаж. Ясно?

Капитанът вдигна ръце.

— Кристално ясно.

— Искам да изтрезнееш. Ясно?

— Ще кажа на Анджи да свари кафе.

— Добре — кимна Чън, пусна го и прибра пистолета в кобура под мишницата си. — Сега ми покажи маршрута и резервните варианти. Ако не дай боже нещо ти се случи, искам да съм сигурен, че ще успеем да се доберем до местоназначението.

— Не дай боже — повтори капитанът, осъзнал напълно заплахата. — Ще извикам Анджи да свари кафе.

Махна на стюардесата да дойде и посочи на Чън да влезе в каютата, която му служеше като кабинет.

— Не — настоя Чън. — След теб.

Капитанът поклати глава, обърна се и го поведе по тесния коридор.

В кабинета имаше голяма маса, около която почти нямаше място за придвижване. Капитанът подкани Чън да влезе, но той предпочете да се облегне на вратата.

— Както желаеш — кимна капитанът.

Включи корабното радио, за да чува данните за морския трафик, и издърпа една от множеството карти, подредени върху полица, занитена на стената.

Разгърна я върху масата, взе молив и показалка и се накани да покаже къде се намират спрямо Литъл Торч Кий. Чу обаче шум откъм коридора и съзря паника в очите на Чън.