Брад Тор
Необявена война (60)

59.

Северна Корея

Времето се влошаваше с всеки изминал час. Лейтенант Фордайс обаче погледна към Били Танг и отсече:

— Не позволявам.

— Майната им на позволенията ти, лейтенанте — намеси се Джонсън и насочи показалец към лицето на Танг: — Ти и Джин-Санг идвате с нас.

Агентът на ЦРУ се почуди кое е по-трогателно — упорството на Джонсън или фактът, че тюлените най-после са започнали да наричат момчето с правилното му име.

— Мислете за себе си — отвърна той. — Задава се буря. Вятърът е ужасно силен, а още не сме стигнали до брега. Ще стигнете два пъти по-бавно до подводницата.

— Това е наша грижа, Били — каза Фордайс.

— Ще го носите на гръб по стръмните скали и после ще плувате с него в такова вълнение? Толкова е упоен, че няма да успее да си сдържи дъха, когато се гмурнете към подводницата. Глупаво е.

— Казах ти вече, че не вършим глупости.

Агентът на ЦРУ погледна морските пехотинци.

— Сгреших, като се усъмних в благородството ви. Тюлените наистина са благородни мъже. Но това не подлежи на обсъждане. Трябва да се върнете невредими на всяка цена.

— Имаш право. Това не подлежи на обсъждане.

Танг вдигна ръка.

— С Хюн Сю ще успеем да го изведем в Южна Корея. Ще отнеме няколко дни, но ще се справим. Стига Тък да ми даде достатъчно обезболяващи лекарства, всичко ще е наред. Доберем ли се до Сеул, ще го заведа право в посолството. Там разполагат с отличен медицински екип, а и ще искат да го разпитат. Освен това не бива да водим на подводница дете, контактувало със заболели от туберкулоза.

Фордайс го изгледа втренчено.

— Приключи ли?

Танг се поколеба какво да отговори.

Фордайс не дочака отговора.

— Една от най-тъпите стратегии е да кажеш на тюлен какво не може да направи — подхвана той. — Лекарят ще реши как да процедира с карантината. Дойдохме като екип и ще си тръгнем като екип. Не ми пука дали севернокорейците подозират, че сме тук. Параноята им е толкова дълбока, че подозират всекиго. Крайно време е да се научиш да изпълняваш заповедите ми. Откажеш ли, този път наистина ще наредя на Тъкър да те застреля. Ясно?

Агентът на ЦРУ нямаше представа как морските пехотинци смятат да осъществят замисленото, но им се доверяваше. Поклати глава, усмихна се и се примири с факта, че всички ще си тръгнат заедно.

Фордайс вдигна показалец зад ухото си и се приведе напред, показвайки, че чака отговор.

— Да, сър — козирува Танг.

— Дължеше ми го. Макар че едно козируване не компенсира сдъвкването на задника, което ме очаква. Да обсъдим сега как ще действаме.

Водата се оказа по-ужасна, отколкото предвиждаха. Назряващата буря набираше сила и разбунваше морето. С всяка изминала секунда блестящият план на Фордайс губеше блясъка си.

Тъкър и Джонсън поспориха кой ще остане с Били Танг и момчето. Необходими бяха двама, за да го носят, а и в никакъв случай не искаха да оставят Били сам. Като фелдшер и отличен стрелец Тъкър спечели спора. Джонсън обаче беше по-добър плувец и Фордайс се зарадва, че ще плува с него до миниподводницата.

Хюн Сю ги закара до брега и спря на два пъти. Първо — на половин миля от скалата, по която отрядът се бе изкатерил преди по-малко от седемдесет и два часа. Фордайс и Джонсън заредиха с още пълнители Тъкър и слязоха от камионетката. Хюн Сю продължи на север към пясъчната ивица на два километра оттам, където щеше да остави Били, Джин-Санг и Тъкър.

Бръмченето на отдалечаващия се двигател стихна, сменено от бученето на вълните, разбиващи се в скалите в подножието на ската.

Фордайс и Джонсън се завързаха с въжета, провериха два пъти екипировката си и се заспускаха по канарата. Взирайки се в морската пяна под себе си, Фордайс разбра, че е взел правилното решение. Щеше да е истински кошмар да се опитат да преведат Джин-Санг по този път.

Щом стигнаха подножието на скалата, провериха още веднъж водолазните си костюми, преди да се потопят. Изчакаха вълните да се отдръпнат, за да не ги блъснат в камъните, и скочиха.

Плуването беше мъчително. Затрудняваха ги и вълните, и течението, решено сякаш на всяка цена да ги отклони от правилния курс, който сверяваха с навигейтър. Щом стигнаха местоназначението, Фордайс определи точното разположение на подводницата с ръчен акустичен локатор. Застанаха над нея, напълниха белите си дробове с въздух и се гмурнаха под повърхността.

Опипвайки корпуса, влязоха в търбуха на подводницата през долния й люк. Джонсън се покатери пръв и Фордайс му подаде оборудването.

Щом складираха екипировката, Фордайс даде на кормчиите нова заповед. Заключиха люка, вдигнаха котва и се насочиха към пясъчния бряг.

Докато миниподводницата пореше водата, Фордайс и Джонсън разопаковаха единствената гумена бойна лодка. Щяха да действат подмолно, мръсно и бързо. Операцията не бе педантично обмислена, но нямаха избор.

Когато стигнаха до брега, кормчиите хвърлиха котва и дадоха знак на Фордайс и Джонсън да тръгват. Отвориха долния люк и тюлените се спуснаха отново във водата. Надуха лодката и се издигнаха с нея на повърхността. Сега течението беше още по-силно, но с дружни усилия двамата успяха да се преборят с него. Отбелязаха местоположението си на джипиеса, монтираха двигателя и потеглиха.

Вълните ги блъскаха яростно. Застанал отпред с вдигнато оръжие, Фордайс поемаше най-неприятните удари. През повечето време имаха чувството, че са под водата, а не над нея.

Когато стигнаха брега, Тъкър и Били Танг вече бяха излезли от укритието си и вървяха към тях с Джин-Санг.

Фордайс коленичи в пясъка да ги прикрива, а Джонсън направи обратен завой с лодката. Щом обърна носа й отново към открито море, мъжете сложиха Джин-Санг вътре. Танг седна до него, а Тъкър и Фордайс избутаха лодката по-надълбоко, скочиха в нея и заеха позиции отпред. Джонсън включи двигателя и лодката се понесе по вълните.

Подводничарите бяха вдигнали комуникационната антена и Фордайс им изпрати радиосъобщение, че се връщат.

Щом стигнаха местоназначението, определено на джипиеса, подводницата вече бе изплувала на повърхността.

Влязоха през горния люк. Танг се спусна пръв, придружен от масивна вълна, разбила се над тях. Внимателно, но и възможно най-бързо Джонсън и Тъкър му подадоха Джин-Санг. Миниподводницата се клатеше като коркова тапа и Танг едва пазеше равновесие. Когато момчето вече бе в безопасност вътре, Джонсън вдигна палци към Фордайс и започна да подава оборудването на Тъкър, който вече се бе проврял през люка.

Разтовариха всичко от гумената лодка и двамата тюлени я нарязаха с ножовете си, за да потъне. После се спуснаха през люка, затвориха го и дадоха сигнал на кормчиите да потеглят. Щяха да се почувстват по-добре, щом се измъкнат от севернокорейските води и стигнат до подводницата „Тексас“.

Фордайс погледна към Джин-Санг. Тъкър му бе сменил маската и го беше увил в сухо термоодеяло. Момчето беше унесено, но не чак толкова, че да не усеща облекчението на мъжете около него. Джин-Санг помести бавно ръка и вдигна палец към Фордайс.

Тюленът отвърна с вдигнати палци и веднага след това започна да подготвя мислено доклада, който трябваше да изпрати незабавно във Вашингтон.