Брад Тор
Необявена война (59)

58.

Харват и Слоун внесоха Хо в джипа му и проследиха как големият хеликоптер „Бел 412 ЕР“ спуска контратерористичния отряд. Първо претърсиха ранчото, после плевнята и накрая — останалите пристройки. Едната представляваше дълга метална конструкция, заредена до пръсване с храна, лекарства, дрехи и други провизии. Командирът на контратерористичния отряд го нарече „образцов тайник за Апокалипсиса“.

Щом удостовериха, че теренът е чист, в ранчото пристигна върволица от автомобили. Първи дойдоха специалистите по обезвреждане на ядрени оръжия, които го претърсиха обстойно за радиологични и ядрени материали. През това време Харват влезе в къщата и я обискира лично. Искаше да научи възможно най-бързо колкото може повече за мъжа, когото щеше да разпитва.

Къщата до голяма степен оправда очакванията на Харват — семпло и непретенциозно обзаведена, съчетала живота на Хо в Китай с живота му в Айдахо. На стената в кухнята висеше календар със снимки на китайски градове, а над износеното канапе в дневната имаше картина, изобразяваща двама индианци — баща и син — на лов за елени. В кабинета нямаше плакати на председателя Мао, върху нощната масичка в спалнята не лежеше „Комунистическият манифест“. Къщата бе забележително незабележителна — точно какъвто се полага да бъде домът на агент под дълбоко прикритие, работещ в чужда държава. Имаше обаче и интересни подробности, разкриващи личността на Хо.

В неугледната и старомодна кухня имаше готварски книги за изтънчени ястия и скъпи уреди — модерен кухненски робот и готварска печка от висока класа. Подправките бяха от „Дийн и Делука“ и Хо явно бе ценител на скъпото бордо. В дневната имаше внушителна колекция от музикални албуми с френски джаз и боса нова. Хо очевидно се отличаваше с изискан вкус.

Несъмнено държеше на семейството си и обичаше сина си — из къщата имаше множество негови снимки, някои заснети в ранчото или по време на екскурзии на бащата и сина през годините: до Златния мост в Сан Франциско, Космическата игла в Сиатъл, Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк и „Аламо“ в Сан Антонио. Хо прегръщаше сина си през рамо или двамата се усмихваха широко, вдигнали палци — образ, съвършено различен от онзи, който китаецът бе показал пред туристите, нахълтали в ранчото му.

На Харват му трябваше точно такова средство за въздействие. Той се обади по радиото да изпратят в къщата експерта по Китай на ЦРУ Стефани Еспозито.

Обясни й какво иска, настрои видеокамерата и се обади на Слоун и Чейс да доведат Хо.

Сложиха го да седне на канапето в дневната, смъкнаха качулката от главата му и отлепиха тиксото от устата му.

— Какво става? — попита Хо. — Аз съм американски гражданин. Кои сте вие? Какви ги вършите?

Харват се представи с един от псевдонимите си.

— Казвам се Тим Ръд, господин Хо. Представлявам правителството на САЩ. Надявам се да спестя време и на двама ни. Като шпионин са те обучавали да отричаш всичко и да отправяш контраобвинения. Очаквам обаче незабавно и пълно съдействие. Ще отговаряш честно на въпросите ми, без да се налага да ги повтарям. Ако не изпълняваш стриктно това правило, ще ти покажа какво ще се случи.

Харват щракна с пръсти и Еспозито се появи от кухнята. Набра китайски номер на мобилния си телефон и включи високоговорителя. Отговори мъж. Еспозито го попита на безупречен мандарин:

— Държите ли на прицел момчето?

— Да — потвърди мъжът.

— Опишете го.

С камерата на телефона си Еспозито бе заснела фотографиите на сина на Хо из къщата и ги бе препратила на колега в Пекин.

Мъжът не само описа подробно как изглежда момчето, но и доукраси описанието с въображаемо облекло. После поиска разрешение да стреля.

Еспозито погледна към Харват и преведе.

Харват поклати глава.

Еспозито предаде съобщението, уведоми мъжа, че ще се обади след малко, и прекъсна връзката.

Харват се обърна към Хо.

— Ще чуеш предложението ми само веднъж, така че слушай внимателно. Знаем всичко. Къде се намират складовете, какво има в тях, кои студенти от Обединените арабски емирства е наел Кхурам Ханджур. Знаем и за сомалийците. Да не забравяме и какво се случи в Нашвил. Знаем всички места, от които си следил профилите във Фейсбук на студентите. Открихме дори машината в Бойси, където си копирал фалшивите шофьорски книжки. Ето какво ти предлагам. Слушаш ли?

Хо кимна.

— Добре. Искаме да започнеш да работиш за нас.

— Ако ти откажа, ще убиете сина ми?

— Да, но това е само началото.

— После ще убиете мен?

Харват поклати глава.

— Не, разбира се — кимна отново Хо. — В Америка сме. Ще ме осъдят, преди да ме екзекутират.

— Няма да те лъжа, Хо. Мнозина в правителството искат смъртно наказание за теб. Всъщност биха ми окичили медал, ако те застрелям още сега.

— Защо не го направиш тогава?

Харват смени темата. Искаше да установи връзка със затворника, но и да опознае мимиките и жестовете му, за да разбира кога лъже по време на разпита.

— Забелязах албумите ти.

— Какво имаш предвид?

— Майка ми беше голям фен на Чарли Бърд. Имаш ли негови записи?

— Да — потвърди сдържано Хо. — Запис със Стан Гец.

Харват закима, сякаш за момент се е разсеял.

— Помня Гец. Любимата песен на мама беше „Момичето от Ипанема“. Въртеше я непрекъснато. Всеки ден.

— Защо ме разпитваш за албумите?

— Защото, Хо, ми изглеждаш изтънчен мъж. Предполагам, че си добър баща, загрижен за сина си. Каквото и да си вършил ти, той не заслужава да умре.

Хо поклати глава.

— Не заслужава. Добро момче е.

— Както казах, ако не ми съдействаш, ще убият сина ти. Няма обаче да те екзекутират. Ще те изпратят в строго секретен затвор в Мичиган, където по-непоносими от мразовитите зими са само непоносимите лета с рояци комари. Ще бъдеш подложен на ежедневен тежък физически труд на открито. Ще те затворят в единична килия. През първата седмица ще ти се прииска да са те екзекутирали. През първия месец ще започнеш да обмисляш как да избягаш. През първата година ще осъзнаеш, че единственият начин за бягство е смъртта. И още нещо — видях кухнята ти. Цениш добрата храна. Кучетата в онзи затвор се хранят по-добре от затворниците. Това, което им поднасят, не може дори да се нарече храна. Мъжете там са животни. Не са изтънчени като теб. Пълната липса на всякакви удобства ще утежни бездруго мрачния ти живот. „Амнести Интърнешънъл“ и „Червеният кръст“ не посещават това място. Те даже не подозират, че съществува. Затворът е устроен така, че да представлява наказание, по-лошо от смъртта. И на всичкото отгоре ще бъдеш сам с мислите си и с угризенията, че си бил в състояние да предотвратиш смъртта на сина си.

Хо го погледна объркано, несигурен какво да направи.

Харват не продума няколко секунди.

— Не искаш ли да направиш нещо, за да спасиш сина си? — наруши тишината най-сетне.

Мъжът кимна.

— Тогава приеми предложението ми, Хо. Започни да работиш за нас.

— Започна ли да работя за вас, подписвам смъртната си присъда.

— Ако работиш за нас, ще те защитим — възрази Харват. — Давам ти дума.

— Как ще защитите сина ми? Можете ли да го изведете от Китай?

Харват погледна към Стефани Еспозито. Тя кимна. Той се обърна отново към Рен Хо.

— Можем. Първо обаче с теб ще си поговорим надълго и нашироко. Излъжеш ли ме дори само веднъж, сделката се отменя. Ясно?

— Ясно — отвърна Хо.

Харват започна с въпроси, чиито отговори знаеше:

— Какво е кодовото име на операцията?

— „Снежен дракон“.

— Колко клетки има?

— Шест.

— От колко души се състоят клетките?

— Двама.

— Къде се намират клетките?

— В Сиатъл, Лас Вегас, Де Мойн, Далас, Нашвил и Балтимор.

Без да откъсва очи от лицето на мъжа, Харват попита:

— Как наехте членовете на клетките?

— С помощта на посредници. Един в Дубай и един в Могадишу.

— Кой е Томи Уон?

— Член на триада в Лос Анджелис.

— Коя триада?

— 14К — отговори Хо.

Досега всичките му отговори бяха точни и верни. Харват не забеляза дребни издайнически мимики, подсказващи, че мъжът лъже.

— През кой град влязоха в САЩ студентите по инженерство от ОАЕ?

— Хюстън.

— С какво прикритие им осигурихте визи?

— Стажантска програма на НАСА за мюсюлмански студенти.

— Всеки е носел мобилен телефон. Откъде са набавени телефоните?

— Томи Уон ги купи и ми ги изпрати. Аз ги препратих на посредника от Дубай, който на свой ред ги предаде на студентите, преди да тръгнат за САЩ.

Харват реши, че е готов да започне да задава други въпроси.

— Кой отговаря за клетките?

— Аз — отвърна Хо.

— Къде са контролните ти файлове за клетките?

— В компютъра ми. В кабинета. Паролата е Самба 477823 две черти, звездичка, кавички.

— А копията на документите? — попита Харват.

— В плевнята. На пода под сеното има врата. Води към убежище при бури. Всички папки са там.

Харват погледна към Чейс и каза:

— Заведи контратерористичния отряд в плевнята. Внимавайте да няма поставени бомби. Съобщете ми какво сте намерили.

— Веднага — кимна Чейс и излезе от стаята.

Харват не искаше да бърника в компютрите на Хо, ако не е наложително. Уменията на Никълъс да борави с електроника бяха безспорни, но Националната агенция за сигурност щеше най-добре да изтегли данните от тях. А и папките на Хо несъмнено съдържаха информация за клетките.

Харват се обърна отново към Хо и понечи да му зададе нов въпрос. Телефонът му обаче изжужа едновременно с телефона на Слоун. С този сигнал получаваха имейли от Стареца. Харват не отлепи очи от Хо. Ако съобщението беше важно, Слоун щеше да му каже.

Тя прочете краткото послание, пристъпи до него и му прошепна:

— Намерили са складовете в Сиатъл и Балтимор. Стареца иска да разбере има ли други. От първостепенна важност е. После иска Бао Дън — да разбереш кой е, къде отива и как да го открием.

Харват кимна и отново насочи вниманието си към Хо. Подбирайки грижливо думите, насочи разпита в нова и опасна посока.